Определение № 109 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20253100502775 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, гр. София против постановеното Решение № 3725/23.10.2025 г. по гр.д. № 15785/202 г. по описа на РС Варна, с което предявеният иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ е отхвърлен в цялост.

Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложен материален закон. Настоява, че в резултат на избирателно анализиране на доказателствения материал са направени необосновани изводи относно недължимост на сумата към лизингодателя. Настоява, че застрахователят по застраховка „Каско“ дължи изплащане на обезщетение, освен в хипотеза на умишлени действия на застрахования (изключен застрахователен риск по чл. 408 ал.1 от КЗ), каквато настоящата хипотеза не е.

В хипотеза на небрежност обезщетението може единствено да бъде намалено, както е разписано в чл. 394, ал.4 от КЗ. Позовавайки се на съдебна практика счита, че по делото не е доказано от страна на ответника и проява на груба небрежност от водача на автомобила като основание за отказ. Според жалбоподателя съдът не е зачел и анализирал доказателствата в тяхната съвкупност, защото при правилна оценка на гласните доказателства (събрани чрез разпита на свид. П.) и експертното заключение, както и писмените доказателства единствено възможният извод е, че съприкосновението между двата автомобила е в края на задна лява врата и задно колело на застрахования автомобил, м. „*******“. Това означава, че при преминаване на същия през кръстовището, той е бил видим за водача на другото МПС „*******“ – Х., който се е движил с очевидно висока скорост. При управление на МПС с пониска такава, не би се стигнало до преобръщане на застрахования автомобил.

Следователно другият участник в движението е преминал на неразрешена светлина на светофарната уредба и не може да се твърди, че вина за ПТП има единствено П., управлявал „*******“. При отсъствие на поведение в хипотеза на груба небрежност, застрахователят дължи обезщетение. Моли въззивният съд да уважи предявеният иск.

1

В отговора си по жалбата, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД противопоставя аргументи за законосъобразност на атакувания съдебен акт с искане да се потвърди. Настоява, че съдът е извършил обстоен и цялостен анализ на събрания доказателствен материал и е достигнал до правилния извод, че водачът на застрахованото МПС е виновен за ПТП и е проявил груба небрежност на пътя, в разрез със задължението на застрахования по чл. 395 ал.1 от КЗ за предпазване на застрахованото имущество. Това неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя и е причина за възникване на застрахователното събитие. Това дава основание застрахователят да откаже изплащане на обезщетение в хипотеза на изключен застрахователен риск по т.9.1.8 от ОУ към договора.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.

Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се пред него, не налага повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Съдът констатира, че пълномощното от ищеца към проц. представител в първата инстанция не изхожда от двамата представляващи (според вписванията в ТР същите представляват заедно), поради което и на страната следва да се дадат указания за отстраняване на пропуска.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС

91795/03.11.2025 г. на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, гр. София против постановеното Решение № 3725/23.10.2025 г. по гр.д. № 15785/202 г. по описа на РС Варна, в цялост.

УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 101 от ГПК да представи пълномощно, изходящо от двамата представляващи дружеството, а именно Н. Х. и А. Б., в полза на адв. Д., които да потвърдят както всички процесуални действия, считано от подаване на молбата по чл. 228 от ГПК в първата инстанция, така и действието по подаване на въззивната жалба.

Предупреждава ищеца, че при неизпълнение съдът ще приеме действието по подаване на въззивна жалба за неизвършено.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до съдебното заседание да представи по делото, в случай на реализация на МПС-то или части от него след прекратяване на регистрацията, доказателства за последното, включително получени суми (напр. за скрап и др.)

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2026 г. от 13.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в 2

ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора на ВОС: Н. В. - ет. 4, стая 419, тел. ***, e-mail: [email protected].

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20253100502775 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, гр. София против постановеното Решение № 3725/23.10.2025 г. по гр.д. № 15785/202 г. по описа на РС Варна, с което предявеният иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ е отхвърлен в цялост.

Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложен материален закон. Настоява, че в резултат на избирателно анализиране на доказателствения материал са направени необосновани изводи относно недължимост на сумата към лизингодателя. Настоява, че застрахователят по застраховка „Каско“ дължи изплащане на обезщетение, освен в хипотеза на умишлени действия на застрахования (изключен застрахователен риск по чл. 408 ал.1 от КЗ), каквато настоящата хипотеза не е.

В хипотеза на небрежност обезщетението може единствено да бъде намалено, както е разписано в чл. 394, ал.4 от КЗ. Позовавайки се на съдебна практика счита, че по делото не е доказано от страна на ответника и проява на груба небрежност от водача на автомобила като основание за отказ. Според жалбоподателя съдът не е зачел и анализирал доказателствата в тяхната съвкупност, защото при правилна оценка на гласните доказателства (събрани чрез разпита на свид. П.) и експертното заключение, както и писмените доказателства единствено възможният извод е, че съприкосновението между двата автомобила е в края на задна лява врата и задно колело на застрахования автомобил, м. „*******“. Това означава, че при преминаване на същия през кръстовището, той е бил видим за водача на другото МПС „*******“ – Х., който се е движил с очевидно висока скорост. При управление на МПС с пониска такава, не би се стигнало до преобръщане на застрахования автомобил.

Следователно другият участник в движението е преминал на неразрешена светлина на светофарната уредба и не може да се твърди, че вина за ПТП има единствено П., управлявал „*******“. При отсъствие на поведение в хипотеза на груба небрежност, застрахователят дължи обезщетение. Моли въззивният съд да уважи предявеният иск.

1

В отговора си по жалбата, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД противопоставя аргументи за законосъобразност на атакувания съдебен акт с искане да се потвърди. Настоява, че съдът е извършил обстоен и цялостен анализ на събрания доказателствен материал и е достигнал до правилния извод, че водачът на застрахованото МПС е виновен за ПТП и е проявил груба небрежност на пътя, в разрез със задължението на застрахования по чл. 395 ал.1 от КЗ за предпазване на застрахованото имущество. Това неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя и е причина за възникване на застрахователното събитие. Това дава основание застрахователят да откаже изплащане на обезщетение в хипотеза на изключен застрахователен риск по т.9.1.8 от ОУ към договора.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.

Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се пред него, не налага повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Съдът констатира, че пълномощното от ищеца към проц. представител в първата инстанция не изхожда от двамата представляващи (според вписванията в ТР същите представляват заедно), поради което и на страната следва да се дадат указания за отстраняване на пропуска.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС

91795/03.11.2025 г. на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, гр. София против постановеното Решение № 3725/23.10.2025 г. по гр.д. № 15785/202 г. по описа на РС Варна, в цялост.

УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 101 от ГПК да представи пълномощно, изходящо от двамата представляващи дружеството, а именно Н. Х. и А. Б., в полза на адв. Д., които да потвърдят както всички процесуални действия, считано от подаване на молбата по чл. 228 от ГПК в първата инстанция, така и действието по подаване на въззивната жалба.

Предупреждава ищеца, че при неизпълнение съдът ще приеме действието по подаване на въззивна жалба за неизвършено.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до съдебното заседание да представи по делото, в случай на реализация на МПС-то или части от него след прекратяване на регистрацията, доказателства за последното, включително получени суми (напр. за скрап и др.)

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2026 г. от 13.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в 2

ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/.