Решение № 15893 от 22.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31759/2024
- Вид
- Решение № 15893
- Подписан
- 22.08.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 35, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 12 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15893 гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110131759 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „***“ ЕАД да заплати на Р. Р. М. сумата от 20 198.00 лева (след допуснато увеличение на размера на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** ХТ в резултат от ПТП, настъпило на 02.03.2024г. в гр. София, на Околовръстното шосе, на разклона за с. Гниляне, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № КН 6269 ХТ, чиято *** в това му качество била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 688.59 лева (след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2024г. до 02.06.2024г.
Ищцата твърди, че на 02.03.2024г. в гр. София, в района на Околовръстното шосе, на разклона за с. Гниляне, настъпил пътен инцидент между собствения й лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** ХТ, който бил спрял на знак „***“ на път без предимство, когато движещият се по пътя с предимство лек автомобил „***“ с рег. № КН 6269 ХТ предприел завой надясно, при който навлязъл в лентата за насрещно движение, където се намирал спрелият към този момент лек автомобил „***“, в резултат от което на последния били причинени увреждания.
С оглед на това и доколкото към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „***“ била застрахована от ответника, последният бил поканен да заплати на ищцата стойността, необходима за възстановяване на увреденото превозно средство, което отказал да стори. С оглед на това в настоящото производство ищцата претендира обезщетение за вредите от ПТП, обезщетение за забава върху него, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, оспорвайки настъпването на ПТП, изложения в исковата молба механизъм на произшествието, вкл. осъществено от водача на лек автомобил „***“ виновно противоправно поведение, наличието на причинно- следствена връзка между ПТП и вредите, обезщетяването на които 1 се претендира в настоящото производство, както и размера на обезщетението, което според ответника е силно завишено и несъответно на действителната стойност на вредите. В условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на сочения за увреден лек автомобил с твърдение, че същият „има значителен принос за настъпване на ПТП и вредите по МПС“. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „***“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег.
№ КН 6269 ХТ; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на посочения автомобил (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени пълно и главно от ищеца.
Не е спорно между страните, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ с рег. № КН 6269 ХТ е била обезпечена от ответното дружество.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че този факт с правно значение се установява от представените от ответника по реда на чл. 190 ГПК регистрационен картон по застрахователната полица с предмет гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег. № КН 6269 ХТ и справка от водения от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за сключена застраховка „***“, ползваща се с презумптивна доказателствена сила съгласно изричната норма на чл. 574, ал. 12 КЗ.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност осъщественото от всеки от двамата водачи поведение непосредствено преди и по време на ПТП и приноса на всеки от тях за настъпването му, респ. за вредите от него, както и размера на следващото се обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от конкретния пътен инцидент вреди.
Съгласно съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол процесното произшествие настъпило на 02.03.2024г., на разклона за с. Гниляне на Околовръстния път на гр. София, като лек автомобил „***“, управляван към този момент от ***, бил спрял на знак „***“ в дясната лента на движение, а лек автомобил „***“, управляван от М. Д., извършвал завой надясно от пътя, с който улицата, на която се намирал лек автомобил „***“, образува Т- образно кръстовище, към тази улица, при което навлязъл в насрещното движение- в лентата, в която към този момент бил спрял лек автомобил „***“- в този смисъл е изображението, съдържащо се графа 13 от протокола за ПТП- „скица на 2 пътната обстановка“.
В адресираното от водача на лек автомобил „***“ до ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие същият е изложил твърдения, че ПТП настъпило на 02.03.2024г., на Околовръстния път на гр. София, като същият бил спрял с управлявания от него автомобил на знак „***“, когато друг автомобил, завивайки надясно, навлязъл в лентата му за движение, при което настъпил удар, в резултат от който настъпили увреждания в предната част на лек автомобил „***“.
Свидетелят ***- водач на лек автомобил „***“ към момента на ПТП, твърди, че в началото на месец март 2024г. се движил със собствения на майка си- ищцата Р. М., лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** в посока от Околовръстния път към гр. ***, когато на кръстовището спрял преди знак „***“. В този момент от лявата му страна, от другата улица, с която било образувано процесното кръстовище, идвал друг автомобил- зелен „***“, който предприел завой надясно към улицата, на която свидетелят се намирал с управлявания от него автомобил, и ударил последния, навлизайки в лентата му за движение.
Свидетелят М. Д., от своя страна, твърди, че на 02.03.2024г. участвал в ПТП с управлявания от него и собствен на негова приятелка лек автомобил „***“, като се движил по път с предимство в посока от гр. *** към гр. София, когато предприел завой надясно, но колата продължила напред към спрелия на другата улица, преди кръстовището и преди знак „***“, друг автомобил. Изяснява в тази връзка, че „взел“ малка част от завоя, но не успял да „вземе“ завоя хубаво и докрай, въпреки че бил завил с пълен волан надясно. Колата „поднесла“ и настъпил удар с отсрещния автомобил- червен „***“, като ударът и за двата автомобила настъпил в предните им леви страни.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за правдиви, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно, а и взаимно безпротиворечиви, като освен това, изложеното от свидетелите се потвърждава от данните в приобщените и обсъдени писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и в което експертът е потвърдил правдоподобността от техническа гледна точка на установения в писмените и гласните доказателствени средства механизъм на ПТП.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че от така възпроизведената доказателствена съвкупност безпротиворечиво, по идентичен начин се установяват мястото и времето на настъпване на ПТП, участниците в него, разположението им един спрямо друг непосредствено преди инцидента, както и извършваните от всеки от водачите маневри при настъпването му- водачът на лек автомобил „***“ е бил спрял на знак Б- 2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ в дясната лента за движение, а водачът на лек автомобил „***“ е извършвал завой надясно от пътя с предимство към пътя, на който се е намирал лек автомобил „***“, при което непосредствено след завоя е навлязъл в насрещната лента спрямо посоката си на движение, където е настъпил удар с намиращия се там и сочен за увреден лек автомобил.
С това свое поведение последният е действал противоправно- в противоречие с правно дължимото, в частност с нормите на чл. 20, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а при завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най- краткия път в дясната част на платното за движение.
Същевременно, макар в отговора на исковата молба да е изложен довод, че поведението на водача на МПС „***“ значително е допринесло за ПТП, доколкото такова конкретно поведение не е посочено, настоящият съдебен състав намира, че се касае за 3 бланкетно, неконкретизирано възражение за принос на другия водач, което като такова не е годно да сезира надлежно съда, респ. да бъде разгледано по същество. В този смисъл решение № 470 от 12.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 426/2021 г., както и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 134/2020г. по т. д. № 1422/2019г, решение № 18/2021г по т. д. № 696/2020г на ІІТО на ВКС, в които е прието, че „за да се приеме, че ответникът надлежно е въвел възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се съобразят не само процесуалните срокове по ГПК, но и възражението следва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането…Бланкетното възражение за съпричиняване, неподкрепено с фактически твърдения, не сезира надлежно съда за произнасяне, тъй като не е ясно какви факти следва съдът да установява и срещу какви твърдения следва ищецът да се брани“.
В случая в отговора на исковата молба от името на ответника не са изложени каквито и да е конкретни твърдения за осъществено от водача на сочения за увреден лек автомобил поведение, което да бъде преценявано като допринесло за ПТП, а се поддържа единствено, че същият има „значителен принос за настъпване на ПТП и вредите по МПС“.
При тези фактически и правни съображения следва да се приеме, че отговорността за обезщетяване на вредите от процесното ПТП е на водача на лек автомобил „***“, респ. на обезпечилия гражданската (деликтната) му отговорност ответник в качеството му на застраховател по застраховка „***“ на автомобилистите на този лек автомобил.