Решение № 260010 от 13.08.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5815/2019
- Вид
- Решение № 260010
- Подписан
- 13.08.2020
- В сила
- 03.11.2020
- Състав
- МИЛЕНА НИКОЛОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010/13.8.2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5815 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.Ш. срещу
Наказателно постановление № 19-0819-005473 от 10.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
М.И.Ш. излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. П.Б. *** излага допълнителни съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В представени по делото писмени бележки отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.06.2018 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна по електронен път е постъпило заявление от нотариус с рег. № 549 на Нотариалната камара за регистриране на договор за покупко-продажба по отношение на лек автомобил с рег. № В 2682 РК със собственик до този момент Г.А.Г..
В тази връзка в автоматизираната информационна система на МВР е бил отбелязан като бъдещ собственик на автомобила М.И.Ш..
На 09.08.2018 г. служебно е била прекратена регистрацията на превозното средство с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР.
На 29.06.2019 г. около 21,00 часа в гр. Варна, по път
„Е-70“, от Летище – Варна в посока гр. Варна, до бензиностанция „Петрол“, въззивникът е управлявал процесното МПС.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на Районна прокуратура – Варна за отказ да се образува наказателно производство.
Въз основа на издаденото постановление на 26.09.2019 г. младши инспектор И.Б.М. (младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) издал срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения по съставения АУАН.
На 10.10.2019 г. Д.Г.Г.- началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, която е изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства и доказателствено средство – постановление за отказ да се образува наказателно производство; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна; 2 бр. справки от АИС КАТ; заповед на министъра на вътрешните работи и АУАН.
Съдът кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство - АУАН, като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства се считат за установени до доказване на противното.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи.
Съдът оценява писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и АУАН изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.
От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.
За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а като последица от извършено от надлежните контролни органи отбелязване в автоматизираната информационна система. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това.
В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че въззивникът е уведомен за прекратената регистрация на собственото му МПС. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали нарушителя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
Предвид горното, съдът намира, че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на М.И.Ш. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-005473 от 10.10.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М.И.Ш. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: