Решение № 2559 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100513839 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20120194/19.05.2021г., постановено по гр. д. № 29403/18г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 73 с-в, са уважени предявените от Б. К. Г. с ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, ЗД „Б.и.“ АД, е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 02.05.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъден да заплати сумата от 588,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 19.08.2017 г. – 09.05.2018 г. П ървоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25103825/18.06.2021г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Моли решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените от ищцата искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна 1 във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство са притезанията на ищеца с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за репариране на неимуществените вреди настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 02.05.2017г.

Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият отговорността на застрахователя, респективно притезанието на увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.

По делото е прието за безспорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и собственик на лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ЕВ **** АТ и ответника ЗД „Б.и.“ АД.

След съвкупен и подобрен анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че на 02.05.2017 г. водачът на процесния автомобил при движение по главен път I-4 София-Варна, км. 80+500, Община Севлиево, в посока гр. Варна е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността, аргумент чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В следствие на което застига и удря в задната част, движещия се в посока гр. Варна товарен автомобил „ЗИЛ” с рег. № ЕВ **** АТ, като по този начин по непредпазливост са причинени телесни увреждания на ищцата – Б. Г..

Съгласно приетата автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и изчерпателна, лекият автомобил, непосредствено преди сблъсъка с товарния автомобил, се е движил с 97 км/ч. В резултат на удара лекият автомобил остава затиснат под товарния, като двете превозни средства са продължили да се движат заедно още 11 метра от мястото на контакта.

На 31.07.2017г, ищцата писмено претендира от ответника заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, което е отказано със съобщение от 18.08.2017г.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че в условията на пълно и главно доказване са установени материалноправните предпоставки, пораждащи отговорността на застрахователя по предявените искове претенции.

Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.

Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва 2 да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. По делото се твърди, че пострадалата непосредствено преди ПТП-то не е използвала предпазен колан. Същите твърдения не се установяват от събрания доказателствен материал, а напротив съгласно приетата съдебномедицинска експертиза част от нараняванията на ищцата се дължат на контакт между тялото и поставения предпазен колан. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 8 000 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства.

Съдът при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и кореспондиращо с останалия приобщен по делото доказателствен материал, в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП ищцата е получила следните травми: контузия на главата с анаменезни и клинични данни за мозъчно сътресение; охлузвания по лицето, предната част на шията и горната трета на гръдна кост; засъхнала кръв в ушната мида на ляво ухо; контузия с болка при пипане по гръбначния стълб в горната трета на гръден отдел. Констатирани са мекотъканни травми и получена лека черепно-мозъчна травма със сътресение на главен мозък, без изпадане в пълно безсъзнание. Посочените травми представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съгласно експертното мнение при нормални обстоятелства и при спазване на правилен режим на лечение възстановителния период трае около тридесет дни.

Установено е, че пострадалата страда от заболяване на щитовидната жлеза, което по негативен начин може да засегне периода на възстановяване на мозъчната травма.

Обуславящи определения от съда размер на дължимото обезщетение са следните обстоятелства: 1) изключително дългия възстановителен период от 144 дни, през който ищцата е била временно неработоспособна; 2) придобият вследствие на деликта „Хоризонтален нистагъм“, изразяващ се в бързи и повтарящи се движения на очните ябълки в хоризонтално положение; 3) придобитият в следствие на процесното ПТП симптом на „Ромберг“, който се изразява главоболие, нарушено равновесие, нестабилна походка.

Симптомът е установен при извършени два прегледа на 27.06.2017г. и 27.09.2017г., като първият преглед е осъществен близо два месеца след инцидента - 02.05.2017г; 4) младата възраст на пострадалата.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. В процесният случай съществените увреждания на здравето като придобия симптом на „Ромберг“ и „Хоризонтален нистагъм“ са се проявили няколко месеца след осъществения деликт. Същите са пряка последица от деянието и 3 несъмнено са допринесли негативно върху психиката на пострадалата, поради което подлежат на обезщетяване. Когато определя обезщетението към по-късен момент, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено. В този смисъл Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г., на ВКС IV г. о.

Поради изложеното определения от настоящия състав размер на дължимото обезщетение от 8 000 лева е обективен, справедлив и достатъчен за репарирането на претърпените неимуществени вреди на ищцата.

Поради съвпадане на установите фактически и правни изводи първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 ЗА.

Съдът на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ определя възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна в размер на 760 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20120194/19.05.2021г., постановено по гр. д. № 29403/18г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 73 с-в.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ****, да заплати на адв.

Я. Д. Д. – САК, процесуален представител на Б. К. Г., ЕГН **********, сумата от 760 лева, представляваща дължимия адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от уведомяването пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4