Решение № 4160 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4160 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110169647 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника Х. Ц. В., ЕГН ********** за сумата от 390,99 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №2635373 от 07.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва от 02.07.2021г. до изплащане на вземането,; договорна лихва в размер на 17,17 лв. за периода от 15.09.2016г. до 01.12.2016 г.; обезщетение за забава в размер на 173,02 лв. за периода от 16.09.2016г. до 02.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.07.2021 г. по ч.гр.д. № 38957/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 07.09.2016 г. ответникът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №2635373 от 07.09.2016г. , по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 400 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, които ответникът се задължил да изплаща на „Изи Асет Мениджмънт“ АД съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на кредита и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 420,24 лева. Договорната лихва по кредита била в размер на 20,24 лева.

Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 01.12.2016 г. на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка с размер на 35,02 лева. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 01.12.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. На основание ЗПК на длъжника била начислена лихва за забава върху неплатената главница в размер на действащата законна лихва за периода от 16.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в размер на 173,02 лева, като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начисляване лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Сочи ,че на 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищецът сключили Рамков договор за продажба и прехвърляне на 1 вземания. Въз основа на сключения Рамков договор на 01.07.2017 г. същите подписали и Приложение № 1, по силата, на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД от ответника било прехвърлено в полза на ищеца. На ответника било изпратено по чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, упълномощена в качеството си на цесионер, подписано по пълномощие чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“. Моли съдът да връчи на ответника приложено към исковата молба заверено копие от уведомление за извършена цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Сочи, че вземанията не са погасени до този момент. Моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът Х. Ц. В. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор. Счита иска за неоснователен и моли да не се допуска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 38957/2021год. по описа на СРС,65 състав,се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на 02.07.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №4755 от 08.07.2021год. ,с което е разпоредил длъжникът Х. Ц. В., да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 390,99 лв. - главница по договор за паричен заем от 2635373 от 07.09.2016 г., ведно със законна лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 17,17лв.,представляваща договорна лихва за периода 15.09.2016год. до 01.12.2016год.,сумата в размер на 173,02лв.,мораторна лихва върху неплатената главница за периода 16.09.2016год. до 02-07.2021год.

Посочено е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен заем от 2635373 от 07.09.2016 г.,сключен с Изи Асет Мениджмънт АД,което в последствие е прехвърлено в полза на „АСВ”ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010год. и Приложение № 1 от 01.07.2017год.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е редовно връчена на длъжника като в срок същия е депозирал възражение , поради което и с оглед указанията на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявило установителни искове за вземанията, предмета на издадената заповед за изпълнение.

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

Видно от представения по делото договор за паричен заем № 2635373 от 07.09.2016 г., се установява, че на 07.09.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Х. Ц. В. е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е получил в заем сумата в размер на 400 лв., като се е задължил да върне получената в заем сума на 12 равни седмични вноски,всяка в размер на 35,02лв. с падеж на първа вноска 15.09.2016год. и последна – 01.12.2016 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2, т. 6 от договора, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 %, като на основание чл. 2, т. 7 от договора общият размер на дължимата главница и възнаградителна лихва възлиза на сумата от 420,24 лв.ГПР на заема е 47,71%,като съгласно чл.8, при изчислението му не се начисляват разходи за събиране,лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.

Установи се по делото, че заемодателят е изпълнил задължението за реално 2 предоставяне на заемателя на сумата от 400 лв., предмет на паричния заем, който факт следва и от удостоверителното волеизявление на ответника за получаването на заема, обективирано в клаузата на чл. 3 от договора за заем, в която част същият има характер на разписка.Съгласно този текст, заемателят е посочил ,че е получил сумата в брой при подписването на договора.

Също така ,съгласно чл.10 от договора,заемодателят има право да прехвърли правата си по договора на трето лице по всяко време.

Съгласно представеното по делото Приложение 1 от 01.07.2017 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява, че на 01.07.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД (в качеството на цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (в качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си към ответника Х. Ц. В., произтичащи от договор за паричен заем № 2635373 от 07.09.2016 г.

,в размер на 571,46лв. /остатък към

01.07.2017год./,в това число и лихви за просрочие в размерна 27,17лв.

По делото е представено и нарочно пълномощно за уведомяване, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.

В приложеното към исковата молба уведомително писмо, подписано от представител на цедента, е посочено, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към Х.

Ц. В. е прехвърлено от кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Посоченото изявление на цедента е връчено на ответника с връчването на исковата молба, като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, съдът приема за доказано обстоятелството във връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника.

Следователно по делото се установява, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответника по договор за паричен заем №2635373 от 07.09.2016 г., сключен между ответника и цедента - „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Както беше посочено, крайният срок за изпълнение на задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва по договора е 01.12.2016 г. Следователно, срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл, от което следва, че вземанията на ищеца за заплащане на главница и възнаградителна лихва са изискуеми.

Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на дълга.

Предвид изложеното съдът счита, че искът, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземането за главница в размер на 390,99лв. се явява основателен за пълния предявен размер.

Не са налице противоречащ на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит,процедния договор за паричен заем е действителен.

Съдът намира, че между ответника и "Изи Асет Мениджмънт " АД са възникнали валидни правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, 3 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

В случая в договора е обективиран индивидуално изготвен погасителен план, в който са посочени всички условия за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, а също и общият размер на тези плащания. Страните са договорили ГПР в размер на 47,71%, с което не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,тъй като не надхвърля максималния за този период ГПР от 50%. С подписването на договора за паричен заем Х. В. е удостоверил , че е получил сумата в размер от 400 лв. Уговорено е право на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора. В погасителни план към договора са посочени падежите на всяка една от дължимите погасителни вноски /12 на брой/ и размерът на всяка една от тях .Посочените данни са достатъчни за определянето на месечния размер на главницата и на възнаградителната лихва към всеки един от падежите в рамките на общата дължима непроменлива сума от 420,24 лева. Изложеното обосновава извод, за това, че клаузата за възнаградителна лихва е предмет на индивидуална уговорка между страните, поради което и разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП е неприложима.

Не са представени доказателства от ответника,чиято е доказателствената тежест да е заплатил задълженията си за главница и възнаградителна лихва,поради което съдът приема ,че тези вземания съществуват в посочените размери.

По иска за лихва за забава :

Вземането за лихва по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, като в случая покана не е необходима, тъй като се касае за определен ден за изпълнение на задължението за заплащане на всяка от месечните вноски. По делото се установи наличието на главен дълг в размер на 390,99лв., поради и предявеният иск за лихва за забава върху вземането за главница за периода от 16.09.2016год. до 02.07.2021год.. се явява основателен.