Протокол № 408 от 16.03.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1702/2022
- Вид
- Протокол № 408
- Подписан
- 16.03.2023
- В сила
- 16.03.2023
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10р · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 291 · Наказателен кодекс
- § 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 408 гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220101702 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът К. К. Ц., лично и в качеството си на ЕТ „Лени-71-К. Ц.“ – уведомен от предходното с. з. чрез пълномощника си, се явява лично и с адв.
Н. А. от САК и адв. В. П. от САК - надлежно упълномощени от преди.
Ответниците С. А. С. и М. А. С. - редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. В. Д. от САК – надлежно упълномощена от днес, представя 2 бр. пълномощни по делото.
Вещото лице Б. З. Г. – редовно призован, се явява лично.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.
АДВ. Д.: Аз ще ви моля да не се дава ход на делото. Поддържам становището на ответниците от 08.03.2023 г., в което се посочва, че имаме нередовност на ИМ, не са уточнени обстоятелствата в нея и връзката между тези обстоятелства и петитума. Имаме неясен предмет на делото, който е неуточнен с ИМ. Имаме предявени три иска – първоначално един положителен установителен, един отрицателен установителен и един установителен за установяване нищожност. Аз до момента не съм чула оттегля ли се някакъв иск, прави ли се отказ от някакъв иск. Кои са тези искове, които се поддържат конкретно, кои обстоятелства се свързват с тях и кои доказателства в крайна сметка се отнасят за всеки един иск, иначе ние не можем да си подредим защитата.
1
А Д В . П.: С ИМ сме предявили иск за собственост по давностно владение - положителен установителен иск върху сграда 2 и сграда 3 построени в процесния имот. Правното основание е давностно владение.
Следващия иск е установителен отрицателен иск, с който молим съда да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол за незаконосъобразност на решението на Поземлената комисия и Решението на съда, с което е възстановена собствеността върху земята, върху която са построени сградите поради нереализирано строително мероприятие по смисъла на чл. 10в от ЗСПЗЗ. Акцесорния иск е по чл. 537, ал. 2 за нотариалния акт, с който са се сдобили ответниците с титул на собственост на земята и то по пункт 2, нас този имот ни касае, тъй като пункт 1 касае друг имот, който не е предмет на делото. Имаме два главни иска и един акцесорен. Не поддържаме иск за прогласяване на нищожност. Молим съда по линия на косвения съдебен контрол да се произнесе по законосъобразност или незаконосъобразност на Решението на Поземлената комисия и на съдебното Решение по ГРД № 640/1999 г. като непротивопоставимо на правата на нашия клиент.
АДВ. Д.: Въобще не ми стана ясно. Предявен е отрицателен установителен иск, че моите доверители не са собственици на земя. Предявен е положителен установителен иск, че те са собственици на сгради по давностно владение, така се твърди и в същото време не се твърди какъв е правния интерес от тези установителни искове. Единственото нещо, което е посочено като правен интерес в тая ИМ е че те не можели да си извадят документи за собственост, нямали титули за собственост и освен това не можели да си плащат данъците. Това не е правен интерес от иск за собственост. Когато водиш иск за собственост ти ти трябва да кажеш „Аз съм собственик“ и имам следните доказателства. Ние такова нещо в тая ИМ не сме видели. За сградите става въпрос. Те водят положителен установителен иск за сгради и отрицателен установителен иск за земя. Какво целят с това?
АДВ. П.: Единият интерес е свързан със собствеността върху сградите.
Нашият доверител през 1998 г. е закупил с предварителни договори двете сгради в процесния имот – сграда 2 и сграда 3, които владее и моли съда да признае, че той е собственик както по предварителните договори, така и по давностно владение. Той ги е платил през 1998 г. и ги владее. Какъв е правният ни интерес. Значи правото на собственост върху сградите е ограничено вещно право на собственост, така наречената суперфиция. Земята 2 престава да бъде самостоятелно право на собственост, тя има обслужващо предназначение, в случай, че от незастроената част от парцела не може да се обособи самостоятелен парцел какъвто е настоящият случай. В тази връзка и на основание § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и чл. 10р от ЗСПЗЗ земята не подлежи на реституция, тя е извън обхвата на реституционни претенции, реституционни правомощия както на съда, така и на Поземлената комисия.
АДВ. Д.: Какво общо има собствеността върху земята със собствеността върху техните сгради. Ако те наистина са собственици на сградите какво значение има, че примерно С. и М. са собственици на земята или пък, че Общината ще е собственик на земята?
АДВ. П.: Обяснявам. С действията си ответниците препятстват правото на ползването на земята в пълен обем, с оглед обслужването на сградите. Има незастроена част, което представлява едно вътрешно дворче. Те му пречат, те не му разрешават да влиза в тази вътрешна част под предтекст, че те са собственици.
АДВ. Д.: Няма такова нещо. Това е съвсем нов факт.
АДВ. П.: От това вътрешно дворче се влиза в малката постройка, която е сграда 3. Те препятстват неговото влизане откакто са започнали делата и той не може да си стигне до сградата като собственик. Той има право да ползва и терена, който обслужва сградите. На всичкото отгоре са сложили и кучета в незастроената част от двора и той не може да влезе там.
АДВ. Д.: Това е нередовност на ИМ. Категорично възразявам срещу допускането на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2. Подробно и точно е изразено цялото това възражение в становището от 08.03.2023 г. Ама, за да се допуснат всички тези доказателства, които те искат и за да правим всичко, което правим в този процес, трябва наистина да се допусне този контрол, а той не трябва да се допуска, защото е недопустим. Те не представят нито едно доказателство за потивопоставимо право на собственост на наши права на собственост, нито едно. Те, за да могат да поискат според Тълкувателното решение, много са тънки нещата.
АДВ. П.: Госпожо съдия, приключило е още едно дело, с което те са се отказали от иска си. Това е гр. дело № 1250/2020 г. по описа на РСПазарджик.
3
АДВ. Д.: Моля да не давате ход на делото и да ни дадете възможност за всички уточнения, които направихме тук да бъдат в писмен вид, за да може и вие да си направите изводите. Има нужда тази ИМ да се уточни в писмен вид и ние имаме нужда върху това уточнение и ние да си дадем обяснения АДВ. П.: Аз ви моля да дадете ход на делото. Няма процесуална пречка да не се даде.
АДВ. Д.: Тук е приложено като доказателство едно дело пред две инстанции с обезсилените си решения, аз не знам кои доказателства за кое са и аз по този начин не мога да си организирам защитата. Посочено е доказателство, което не е конкретизирано за какво ще се ползва.
АДВ. П.: Отказът от материално право се обективира в отказ на иска.
Отказът от иска е отказ от материално право на собственост върху сграда и твърдят, че той им дължи наем за нея.
АДВ. Д.: Аз не знам какво ще ползват като доказателства и ви моля, госпожо съдия да направят опис на доказателствата, които са относими.
АДВ. П.: Ние ще ползваме всички писмени доказателства, които са приети по дело № 1250/2020 г. по описа на РС-Пазарджик.
СЪДЪТ счита, че исковата молба е редовна и не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Във връзка с възражението на ответника аз моля да приемете молба с писмени доказателства по опис в 7 пункта. Представям препис и на ответната страна. Моля да приемете за процесуална икономия и писмените доказателства приети по ГРД № 1250/2020 г. по описа на РС-Пазарджик. Да се приложи това гражданско дело, ще се ползваме от всички писмени доказателства. Поддържаме ИМ и молбата за уточнение от 31.01.2023 г., вкл. и направеното уточнение преди даване ход на делото. Водим допуснатите ни двама свидетели и да разпитаме вещото лице.
АДВ. Д.: Поддържам ОИМ и Становището от 08.03.2023 г. Оспорвам исковете на всички основания. Поддържам и становището си по отношение на 4 съдебния контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК. По доказателствата, моля да не приемате и да не допускате като доказателства двете дела, които току що посочиха ГРД № 1250/2020 г. на РС-Пазарджик и ВГРД № 572/2021 г. на ОСПазарджик по две причини. Първо, защото не е допустимо доказателства събрани в един съдебен процес да бъдат използва като доказателства в друг съдебен процес, без да има преюдициална връзка между двата. И второ защото не е изяснено значението на тези дела за спора кои точно от тези документи ще бъдат ползвани по всеки един от конкретните искове, които се твърди, че са предявени. Аз не зная колко и кои от доказателствата ще бъдат използвани за доказване на какви обстоятелства и по кой от исковете. Що се отнася до тези писмени доказателства, които сега се предоставиха, моля да ми се даде възможност да взема отношение по тях по-късно в даден от вас срок, тъй като обемът им е голям или да изразя становище общо със това по приложените дела. Представям писмени доказателства Акт за държавна собственост за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план и Заповед № 228 от 25.09.2000 г. за поправка на кадастралната основа, от която е видно, че в процесния имот не е имало такава сграда *527.3 за каквато се твърди, че е закупена през 1998 г. Ако бъде допуснат косвен съдебен контрол, моля ищеца да конкретизира точно какво оспорва в двете решения - решение № 640/1999 г. и решението по преписката на Поземлената комисия от 2000 г. Искам да се конкретизира какво се смята че е порок на тези два съдебни акта и съответно да ми бъде дадена възможност за доказателствени искания във тази връзка.
Други искания на този етап нямам.
АДВ. П.: В молбата от 31.01.2023 г. сме посочили, че оспорваме правото на възстановяване на ПИ *527 дотолкова, доколкото към 01.03.1991 г., когато е влязъл в сила закона тези сгради са били съществуващи, което се доказва и от представения от ответниците Акт за държавна собственост – хранителен магазин. Те са били застроени и затова не е подлежал на реституция по чл. 10в от ЗСПЗЗ.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че с ИМ по гр. дело № 1250/2020 г. на Пазарджишки районен съд, ответниците С. А. С. и М. А. С. са предявили против ищеца иск за премахване на незаконно построена сграда с идентификатор ***. построена в поземлен имот с идентификатор 5
*** по КККР на гр. Пазарджик. Претендирайки собственост върху този поземлен имот, с искане ищеца да заплати обезщетение за ползване без правно основание на собствения им поземлен имот, за период от 5 години, преди предявяване на исковата претенция. По делото е постановено решение от 01.07.2021 г., с което PC-гр. Пазарджик отхвърля иска на С. А. С. и М. А.
С., по чл.109 ЗС, за премахване на съществуваща сграда, с идентификатор ***, със застроена площ от 155 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик. одобрени със заповед № РД-18- 97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Пазарджик, ул.............., с площ от 719 кв.м; трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - за търговски обект, комплекс; предишен идентификатор няма; номер по предходен план: 7486. квартал 2, парцел XIX-527 - търговия и услуги, при съседи на имота: ***; ***; *** и
***.
С оглед отхвърляне на иска, с правно основание чл. 109 ЗС и непризнаване правото на собственост на ищците върху поземлен имот, с идентификатор ***, е отхвърлен и искът, с правно основание чл. 59 ЗЗД, да заплатя на ищците обезщетение за периода 09.06.2015 г. до 09.06.2020г, затова, че настоящият ищец ги лишил от правото да ползват 2 терена под сградата, с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***.
Основен аргумент за отхвърляне на исковата претенция по чл.109 ЗС, е обстоятелството, че съм закупил сградата по силата на предварителен договор по чл.19 ЗЗД от 13.04.1998 г. от собственика, РПК „Марица“ -гр. Пазарджик, 10-годишно давностно владение, текло в моя полза и затова, че по сила за на косвения съдебен контрол, съдът констатира, че ищците не са собственици на имота, в който е построена сградата, тъй като същият, на основание чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ, е изключен от обхвата на земеделска реституция, същият се намира в границите на урбанизирана територия и върху него е проведено строително мероприятие, което е завършено много преди 01.03.1991 г. и не позволява възстановяване на собствеността. По тази причина, съдът приема, че реституционното решение по жалба с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, не е валидно и не може да ми бъде противопоставено и защото, не съм участвал в това съдебно производство. Тъй като владея имота от датата на 6 заплащане цената на имота по предварителния договор, 01.05.1998г, по силата на който съм превел в полза на продавача цялата стойност на продажната цена и съм се позовал на придобивна давност, съдът ме признава за собственик на сградата по давностно владение.