Определение № 558 от 05.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Стара Загора, 03.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000421 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба от А. Г. М., чрез адвокат М. срещу определение № 348/11.09.2023 г., постановено по гр.д. № 24/2023г. по описа на Районен съд - Р., с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 3163 от 23.08.2023 г. от ищеца А. Г. М., за изменение на решение № 97/15.08.2023 г. в частта за разноските. Направено е искане това определение да бъде отменено и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца дължимото ДДС върху определеното от съда възнаграждение, както и заплатена по делото такса от 15 лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ,,М.‘‘ АД, с който взема становище, че същата е неоснователна. Излага съображения в тази връзка.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважени.

Въззивният съд като взе предвид данните по делото намира следното:

По делото е постановено решение № 97/15.08.2023 г., постановено по гр.д. № 24/2023г. на Районен съд - Р., като с решението съдът е присъдил на адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1 776,61лв.

В мотивите съдът е посочил, че не се дължи ДДС върху адвокатското възнаграждение на адв. М., като е цитирал определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС, 4то ГО, с което се приема, че ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита. Поради това първоинстанционният съд е присъдил възнаграждението на адв. М. без включено ДДС, тоест в минимален по наредбата размер.

От данните по делото е видно, че ищецът е представляван при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА), като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвокат М. по ЗДДС.

1

В практиката на ВКС, обективирана в определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1323/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 478/2022 г., II т. о., ТК се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. Поради това въззивният съд не споделя, цитираното от първоинстанционния съд определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС, 4 - то ГО, с което се приема, че ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че към присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1 776,61 лв. следва да се начисли ДДС, съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС. Следователно дължимото адвокатско възнаграждение на адв. М. е в размер на 2 131,93 лв. с ДДС /1 776,61 х 20% = 2 131,93 лв./.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да отмени определение № 348/11.09.2023 г., постановено по гр.д. № 24/2023г. по описа на Районен съд - Р., като вместо това измени решение № 97/15.08.2023 г., постановено по гр.д. № 24/2023г. по описа на Районен съд - Р. в частта за разноските, като ,,М.‘‘ АД да заплати на адвокат М. В. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в размер на 2 131,93 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото ,,М.‘‘ АД следва да заплати на А. Г. М. направените разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 348/11.09.2023 г., постановено по гр.д. № 24/2023г. по описа на Районен съд - Р. като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 97/15.08.2023 г., постановено по гр.д. № 24/2023г. п о описа на Районен съд - Р. в частта за разноските относно сумата от 1776,61 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна 2 правна помощ за адв. М. М., както следва:

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК **, с адрес на управление гр. С.**, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-П., с адрес гр. П., **, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 2 131,93 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК **, с адрес на управление гр. С.**, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ** направените разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3