Определение № 17284 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17284 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110100682 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по първоначална искова молба на Й. И. Б., чрез адвокат Б. Й. /с пълномощно на л. 7/, срещу „Ф.Б“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Ф.Б“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г.Г.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „Ф.Б“ ЕООД срещу Й. И. Б..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск Й. И. Б..

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения в условията на евентуалност от „Ф.Б“ ЕООД срещу Й. И. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 429,43 евро, с левова равностойност 839,89 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 23.02.2026 г. до окончателното плащане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026 г. от 14:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане от Й. И. Б. срещу „Ф.Б“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г., като противоречащ на закона.

В първоначалната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 10.12.2024 г. между ищцата Й. И. Б. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „Ф.Б“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г. по реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 5 000,00 лева, 1 срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 6 750,00 лева в срок от 18 месеца, при лихвен процент 23,33 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,66 %. Съгласно чл. 5 от договора, той се обезпечава с поръчителство, предоставено от М.B в полза на дружеството-кредитор. С одобряването от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Твърди се, че макар в договора да се съдържа посочване, че връщането на заемната сума следва да се извърши съгласно погасителен план, такъв не е бил приложен към договора и с такъв ищецът не е бил запознат. На основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит, на 10.12.2024 г., между Й. И. Б. и М.B, е сключен договор за поръчителство, съгласно който в полза на поръчителя следва да се заплати възнаграждение в размер на 5 300,00 лева, платимо на месечни вноски в размерите и при условията и на падежите, уговорени в погасителен план, какъвто отново не е бил връчен на ищцата. Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и развива съображения в насока, че не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди, че посоченият размер на ГПР е грешен, т. к. в него не била включена дължимата сума по договора за предоставяне на поръчителство, а при включването на последната в размера на ГПР, аргументира, че същият надвишава законово допустимия размер. Навежда твърдения за свързаност между дружествата кредитор и поръчител, в контекста на които счита, че договорът за поръчителство няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, сочейки, че потребителят фактически е бил принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да му бъде отпуснат кредитът. При тези фактически твърдения и наведени правни доводи, ищцата отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това. Моли за уважаване на искова и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Ф.Б" ЕООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Оспорва поръчителството от М.B да е задължително условие за сключването на процесния договорит за кредит. Твърди, че М.B е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Ф.Б“" ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК, „Ф.Б“ ЕООД предявява срещу Й. И. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 429,43 евро, с левова равностойност 839,89 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 23.02.2026 г. до окончателното плащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника Й. И. Б., с който признава предявения срещу нея иск по основание и размер. Моли разноските по насрещния иск да бъдат възложени на ищеца по него, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

2

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г. с ответното дружество със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора, които противоречат на императивни материалноправни норми.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, включително договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.

По насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК:

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г., по силата на който на ответника е била отпусната заемната сума в общ размер на 5 000,00 лева, която е усвоена от последния.

УКАЗА на ответника по насрещния иск, че в негова тежест е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, вкл. за погасяване в цялост на чистата стойност на кредита чрез плащане или по друг начин, за което обстоятелство не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. ПРЕДОСТАВЯ на страните при условията на състезателност възможност в срока до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 10.12.2024 г. между ищцата Й. И. Б. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „Ф.Б“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***************** г. по реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 5 000,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 6 750,00 лева в срок от 18 месеца, при лихвен процент 23,33 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,66 %; 2./ заемната сума е усвоена в пълен размер от кредитополучателя; 3./ в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора за кредит; 4./ на 10.12.2024 г., между Й. И. Б. и М.B, е сключен договор за поръчителство, съгласно който в полза на поръчителя следва да се заплати възнаграждение в размер на 5 300,00 лева, платимо на месечни вноски; 5./ в погашение на задълженията си по договора за кредит Й. И. Б. е заплатила извънсъдебно преди завеждане на делото в полза на „Ф.Б“ ЕООД сумата в размер на 4 160,11 лева.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с ИМ, ОИМ и НИМ документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изслушване на ССчЕ с въпросите, формулирани в ИМ, като ненеобходимо, с оглед на отделените за безспорни между страните обстоятелства.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име 3 да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на първоначалния ищец – и препис от отговора на исковата молба, а на ищеца по НИМ – и отговора на НИМ Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4