Определение № 28338 от 01.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28338 гр. София, 01.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110130551 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена исковата молба от Адвокатско дружество „Р.“, представлявано от К. Р. Р., срещу С. Д. Р.-К..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Настоящото дело е с международен елемент, доколкото ответникът по делото е с обичайно местопребиваване в Г., в който случай сезираният съд дължи служебна проверка относно наличието или липсата на международна компетентност. Доколкото страните в производството са граждани на държави членки на ЕС и се касае за гражданскоправен спор, то приложение следва да намери Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012. В настоящия случай е предявен осъдителен иск за заплащане на възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /разновидност на договор за услуга/. С оглед изложеното, приложение следва да намери специалната компетентност по смисъла на чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012, респ. компетентен се явява българският съд.

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Към исковата молба и отговора на исковата молба, са приложени писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.

Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, което съдът намира за основателно и следва да уважи.

Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А Софийски районен съд за международно компетентен да разгледа предявения осъдителен иск от Адвокатско дружество „Р.“, представлявано от К. Р. Р., срещу С. Д. Р.-К., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600 евро с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение по Договор за поръчка, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 29.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, на основание чл. 7, т.1, буква „б“, второ тире, от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на 1

Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните документи.

ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на делото:

Предмет на делото е предявеният от Адвокатско дружество „Р.“, представлявано от К.

Р. Р., срещу С. Д. Р.-К., осъдителен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗАдв, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 600 евро с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение по договор за поръчка, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 29.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че адвокатско дружество „Р.“ е екип от специалисти в различни области на правото, практикуващи в България и Г., като кантората, ситуирана в гр.

София, обслужвала клиенти, преимуществено от и намиращи се в Г., които имат дейност, имущество или временно пребиваване на територията на България, като кореспонденцията с клиентите се осъществявала основно по имейл и телефон. Твърди, че ответницата е техен клиент от 2017 г. и развива подробни съображения в насока, че през годините са извършвали различни дейности по възлагане на ответницата, за което тя в срок заплащала издадените фактури. Излага, че първото запитване датира от 2017 г., като по имейл ищецът потвърдил, че поемат казуса, а на 11.02.2017 г. ответницата е приела поръчката при часова ставка 120 евро без ДДС на час, месечно фактуриране на база отработени часове, придружено от фактура и отчет за дейността. Твърди, че през 2021 г. ответницата е решила да продаде собствения си апартамент, находящ се на бул. „С.“ № ***. Започнала кореспонденция с адв. В. Д., като кантората поела извършването и на други дейности извън правните. По искане на ответницата на адвокатски сътрудник С. Т. били предадени ключове за процесния имот. Излага, че за тези дейности ответницата е заплащала в срок посочените цени. Твърди се, че уговорката е била кантората да осигурява достъп до имота при огледи от евентуални купувачи. Започнала и кореспонденция с брокери, проверка на документи, постоянно коментиране на продажната цена с ответницата и с различните посредници.

Поради завишената продажна цена, определена от ответницата, имотът не се продавал, в периода февруари-септември 2023 г., а кантората впрягала всичките си усилия в тази дейност. Всички специалисти били на мнение, че продажната цена, искана от ответницата е твърде висока. Адвокатската кантора също я консултирала, че липсата на интерес сочи завишена цена. Излага, че множество от консултациите са провеждани по телефона, като г-н 2

Д. винаги най-подробно и професионално разяснявал правната ситуация. Със съдействието и помощта на г-н Д. продажната цена била редуцирана няколко пъти, което довело в крайна сметка до интерес към имота. В този период адвокатите непрекъснато комуникирали и с различни имотни посредници, проучвали пазара, проверявали документация, предлагана от брокерите за сътрудничество на клиентката, като я съветвали относно клаузите и изискванията. Сочи, че ответницата е била извънредно доволна от извършената работа и е потвърждавала това многократно. Излага, че в началото на 2023 г., след отчитане на покачващата се инфлация и предвид промените в Наредбата за адвокатските възнаграждения, цените на часова ставка на предлаганите от кантората услуги се увеличили от 120 евро на 150 евро на час без ДДС, като за старите клиенти и през първата половина на 2023 г. останала да действа старата часова ставка в знак на уважение и с оглед дългогодишната работа. Това покачване било съобщено на клиентите, като им била дадена възможност да се откажат в едномесечен срок от предоставяните услуги, ако новите условия са неприемливи за тях. През месец септември 2023 адв. Д. напуснал кантората и случаят на ответницата бил поет от адв. С.. Аргументира подробно, че са продължили действията във връзка с намирането на купувачи, за което били ангажирани служители на кантората, като акцентира и че през този период е водена отново имейл и телефон кореспонденция с ответницата. Твърди, че след намирането на потенциален купувач, на ответницата е изпратен договор за правна защита и съдействие, тъй като обемът работа по случая започнал да надвишава определения брой часове, а за процесуално представителство и защита по сделка, касаеща недвижим имот, възнагражденията се определяли от материалния интерес съгласно Наредба за адвокатските възнаграждения. Твърди, че възнаграждението от 3200 евро нето е изчислено по последната продажна цена, която е посочена от ответницата, а именно - 180 000 евро. Същото било съобщено на ответницата в мейл от 19.03.2024 г., както и в няколко телефонни разговора. Тя се съгласила да изпрати подписани договорите, а също и с посочените условия, като обещала преди да прати оригиналите по поща от Г., да изпрати сканирани копия в рамките на идните дни. Това обаче не се осъществило, но през този период ответницата продължавала да възлага работа на кантората. Въпреки намерения купувач и реализираните усилия, ответницата започнала да се държи противоречиво, вместо да подпише документите и да продължи процедурата, започнала да увърта и да се отказва от продажбата, като причина посочила, че не е съгласна да предостави срок на купувача да си осигури средства за покупката. Сочи се, че ответницата е настояла адвокатската кантора /настоящ ищец/ да проведе разговор с немски адвокат, вследствие на което до него било изпратено подробно правно становище. Излага, че поради липса на подписан договор за посочената сума от 3200 евро без ДДС, отношенията между адвокатското дружество и клиентката се уреждали от предходната уговорка на часова ставка, въпреки, че при изпращането на договорите уведомили ответницата, че договорът е в защита и на клиента, защото без договор при новата часова ставка и с оглед обема на часове по този случай, поизгодно за нея по отношение на постоянно възлаганите услуги и действия би била крайната цена по договора. Развива подробни съображения в насока, че са проведени още телефонни разговори и разменена имейл кореспонденция, като кантората поставила краен срок, в който 3 ответницата да посочи дали ще се осъществи продажбата или ще приключат договора за поръчка, т.к. вложеният ресурс бил значителен. Същевременно отново й било напомнено, че доколкото не е подписала договор, всяка дейност се таксува по часова ставка, а ответницата потвърдила да бъде изпратена сметка за тези разходи. След цялата извършена дейност, на 15.04.2024 г. Р. оттеглила пълномощията си към адвокатско дружество и ги уведомила кратко с мейл, че възлага пълномощията на други адвокати, на които да предадат ключовете за имота. Твърди, че на ответницата е изпратена фактура и отчет за извършената от м. октомври 2023 г. до м. април 2024 г. работа, на стойност 3000 евро без ДДС (3 600 евро с вкл.

ДДС), като сумата не била заплатена нито в посочения в самата фактура 8-дневен срок, нито след напомнително писмо от 25.04.2024 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът релевира възражение за липса на международна компетентност, като в тази връзка излага, че е с обичайно местопребиваване в Г., както и че има качеството потребител по процесното правоотношение, т.к. дейността извършена от ищеца дублирала брокерските услуги. Искът се оспорва и като неоснователен. Ответникът твърди, че претенцията на ищеца не е индивидуализирана в достатъчна степен. Оспорва да е сключвала договор с ищеца, поради което счита, че не дължи претендираното възнаграждение. Твърди, че кореспонденцията по ел. поща от 10 и 11.02.2017 г. касае конкретна поръчка, като представената последваща кореспонденция също касаела конкретни поръчки, които са изпълнени и заплатени, но нямали общо с процесната. Оспорва да е упълномощавала ищеца да извършва фактически и правни действия във връзка с продажба на имот, находящ се в гр. София, бул. „С.“ ***.

Излага, че за първи път ищецът я е информирал, че всяка дейност, която ангажира техен служител и е извън продажбата на имота, вкл. комуникация, ще се таксува по 60 евро нето на час за сътрудник и 150 евро на час за адвокат, с имейл от 10.04.2024 г. Именно с посочените възнаграждения се била съгласила и то във връзка с конкретно еднократно действие, което служител на ищеца е трябвало да извърши във връзка с проблем със СОТ.

Аргументира подробно, че продажбата на апартамента била блокирана от ищеца, който в хода на обезпечителното производство наложил възбрана, но доколкото обезпечителната мярка била заменена, сочи, че на 13.02.2025 г. е сключен окончателен договор за продажба на имота при продажна цена от 218 000 евро. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски, включително и сторените в хода на обезпечителното производство.

Със становище с вх. № 180442/23.05.2025 г. и в изпълнение указанията на съда, ищецът е изложил, че макар ответникът да е с обичайно местопребиваване в Г., то доколкото процесното правоотношение касае договор за предоставяне на услуги от адвокатско дружество, приложение следва да намери чл. 7, б. „б“, пр. 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета 12 декември 2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и чл. 4, т. 1, б.