Определение № 9543 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9543 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504269 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Подадената частна жалба е от ищците в първоинстанционното производство Т.К.В., В.И.Л., Р.В.Б.-Л., Н.В.Б. и В.В.Л. чрез техния процесуален представител срещу протоколно определение от 13.01.2026 г. по гр. д. № 57334/2024 г. по описа на СРС, 26 състав, с което исковата молба е върната за трети път и производството по делото е прекратено.

В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като дадените от съда указания са изпълнени, а направените уточнения са достатъчни за определяне на предмета на спора, придобивните основания и обема на търсената защита. Излагат се доводи, че искът е ясно формулиран като такъв за защита на правото на собственост върху идеални части от поземлен имот, като не се претендира реална част, поради което липсва противоречие между обстоятелствената част и петитума. Навеждат се оплаквания за многократно даване на сходни указания и за неизпълнение от първоинстанционния съд на задължителните указания на въззивната инстанция. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С обжалваното определение съдът е прекратил делото и е върнал на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, допълнена с уточнителни молби, поради неотстраняване на нередовности в срок. Съдът е приел, че въпреки дадените указания ищците не са изпълнили задълженията си да конкретизират предмета на спора, да приведат петитума в съответствие с изложените факти и да изяснят правния си интерес.

От фактическа страна се установява, че производството е образувано по искова молба на Т.К.В., В.И.Л., Р.В.Б.-Л., Н.В.Б. и В.В.Л. срещу С. А. Н., А. С. Н. и И. Г. В., с която са предявени осъдителни искове по чл.108 ЗС. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са съсобственици на идеални части от урегулиран поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, при конкретно посочени квоти и придобивни 1 основания, като ответниците упражняват фактическа власт върху част от имота, използвана като тераса към притежаван от тях търговски обект, без тази част да представлява самостоятелен обект. Формулирано е искане да се признае правото на собственост на ищците върху съответните идеални части и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху тях.

С разпореждане от 23.10.2024 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците да посочат дали претендират собственост върху идеални части от поземления имот, върху реална част от него или върху част от самостоятелен обект, да изложат подробно придобивните основания, да формулират точен и ясен петитум, съответстващ на изложените факти, да индивидуализират имота, включително чрез представяне на скица при претенция за реална част, да уточнят претенцията за обезщетение и да представят доказателства за внесена държавна такса.

В срок е постъпила уточнителна молба от 13.11.2024 г., с която ищците са заявили, че претендират да бъдат признати за собственици на идеални части от поземления имот, като са посочили придобивните основания и квотите на всеки от тях и са формулирали петитум за признаване на правото им на собственост и за предаване на владението върху съответните идеални части.

С разпореждане от 18.11.2024 г. съдът е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите и е прекратил производството по делото. По подадената частна жалба Софийски градски съд се е произнесъл с определение от 17.01.2025 г., с което е приел, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума относно предмета на спора, доколкото от изложените факти се извежда спор относно реална част от имота, докато петитумът е формулиран за идеални части, и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за отстраняване на това противоречие.

След връщане на делото, с разпореждане от 30.01.2025 г. исковата молба отново е оставена без движение, като съдът е указал да се представят доказателства за вписване, да се изложат факти относно предмета на иска и неговата индивидуализация, да се уточни кой оспорва правото на собственост и върху каква част, да се посочат подробно придобивните основания, да се формулира ясен и съответстващ петитум и да се представят доказателства за внесена държавна такса.

В отговор е постъпила уточнителна молба от 25.02.2025 г., с която ищците са поддържали, че претендират собственост върху идеални части от поземления имот, като са изложили, че спорът е породен от фактическото ползване от ответниците на част от дворното място, която неправомерно се представя като тераса, но не представлява самостоятелен обект, и са формулирали петитум за признаване на собствеността им върху идеални части и предаване на владението върху тях. По-конкретно ищците са заявили, че искат да бъдат признати за собственици на съответните идеални части от терена, представляващ УПИ с идентификатор ***. В молбата е уточнено, че ответниците се легитимират с нотариален акт за тераса с площ от 68,71 кв. м., находяща се на кота 0, която според ищците не е част от 2 построената сграда и не съществува като самостоятелен обект в строителната документация, а представлява част от дворното място. Посочено е още, че ответниците, като собственици на заведение за бързо хранене № 1, разполагат в двора маси и столове, като твърдят права върху тази тераса, докато според ищците правото на собственост върху терена прИ.длежи на тях и на останалите собственици на обекти в сградата съобразно притежаваните идеални части. В молбата са възпроизведени квотите и придобивните основания на ищците, а именно: В.И.Л. и Р.В.Б.-Л. притежават в режим на съпружеска имуществена общност 8,11 % идеални части от имота на основание покупко-продажба от Столична общИ.; Т.К.В. притежава 30,72 % идеални части на основание наследяване от съпруга П.Ф.В.; Н.В.Б. притежава 4,055 % идеални части на основание покупко-продажба от Столична общИ.;

В.В.Л. притежава 4,055 % идеални части на основание дарение от З.К.Д.. Същевременно е формулиран отделен петитум за всеки от ищците, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците правото на собственост върху посочените идеални части от УПИ с идентификатор *** и ответниците да бъдат осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху същите. Изрично е заявено, че не се претендира реална част от недвижимия имот.

С определение от 28.02.2025 г. исковата молба е върната повторно поради неотстраняване на нередовности и липса на правен интерес, като производството е прекратено. По подадената срещу този акт частна жалба Софийски градски съд се е произнесъл с определение от 22.08.2025 г., с което е отменил прекратяването и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че спорът следва да се разглежда с оглед твърденията за нарушение на правото на собственост върху идеални части от имота при фактическо ползване на определена част от него от ответниците и че дадените указания следва да бъдат съобразени с тези твърдения.

След второто връщане на делото, с разпореждане от 06.10.2025 г. съдът е указал извършване на процесуални действия, включително вписване на исковата молба и връчване на преписи на ответниците. С последващо определение от 17.11.2025 г. исковата молба отново е оставена без движение, като са дадени указания за изясняване на правния интерес, за конкретизиране на предмета на спора, включително дали се претендира собственост върху поземления имот или върху част от него, за индивидуализация на спорния обект, за съответствие между обстоятелствената част и петитума и за представяне на доказателства за внесена държавна такса, с предупреждение за връщане при неизпълнение.

След преценка на извършените процесуални действия Софийски районен съд е постановил обжалваното разпореждане, с което за трети път е върнал исковата молба поради неизпълнение на указанията, приемайки, че нередовностите, свързани с предмета на иска, правния интерес и съответствието между обстоятелствената част и петитума, не са отстранени.

От правна страна съдът намира следно:

От съдържанието на исковата молба и последващите уточняващи молби се установява, че 3 ищците последователно и еднозначно поддържат, че претендират защита на правото си на собственост върху идеални части от поземления имот с идентификатор ***, при конкретно посочени квоти и придобивни основания. В уточнителната молба от 25.02.2025 г. е направено допълнително изрично уточнение, че не се претендира реална част от имота, а единствено признаване на правото на собственост върху идеалните части и предаване на владението върху тях. Формулиран е отделен и ясен петитум за всеки от ищците, съответстващ на изложените твърдения относно правото им на собственост. Същевременно са изложени фактически твърдения, че ответниците упражняват фактическа власт върху част от имота, представяна като тераса, която според ищците не представлява самостоятелен обект, а част от терена, като с това поведение ответниците препятстват упражняването на правото на владение на ищците съобразно притежаваните от тях идеални части.

Тези твърдения не променят предмета на иска, нито обосновават претенция за реална част от имота, а имат значение единствено за очертаване на фактическото нарушение на правомощието владение като елемент от правото на собственост. Изложеното относно ползването на определена част от имота, обозначена като тераса, следва да се тълкува като твърдение, че ответниците упражняват фактическа власт, надхвърляща обема на притежаваните от тях права, а не като въвеждане на спор за конкретно обособена реална част от имота като предмет на иска. В този смисъл не е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума, доколкото и в двете части се поддържа, че се търси защита на правото на собственост върху идеални части от целия имот.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС, ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е приложим и в отношенията между съсобственици, когато един от тях упражнява фактическа власт върху общата вещ извън пределите на своите права и по този начин нарушава правото на другия съсобственик да владее съобразно притежаваната идеална част. В тези случаи съсобственикът има правен интерес да иска както признаване на правото му на собственост върху идеалната част, така и предаване на владението върху нея. Интерес от такъв иск е налице както при пълно лишаване от фактическа власт, така и когато упражняваната от ответника фактическа власт надхвърля обема на неговите права. Следователно самото твърдение, че ответниците ползват част от имота като тераса, не обуС.я недопустимост на иска, а е относимо към преценката по същество дали упражняваната фактическа власт съответства на притежаваните идеални части.

В този контекст не може да се приеме, че ищците са длъжни да формулират иск за реална част или да индивидуализират конкретна площ от имота като предмет на защита. При съсобствеността предмет на правото на собственост е идеална част от целия имот, поради което и защитата по чл. 108 ЗС се отнася до тази идеална част. Въпросът дали и в какъв обем ответниците упражняват фактическа власт върху имота, включително дали тя надхвърля притежаваните от тях права, е въпрос по съществото на спора, който следва да бъде установен в рамките на доказването.

По отношение на изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес следва да 4 се посочи, че съгласно принципа на диспозитивното начало ищецът определя вида и обема на търсената защита. Наличието на други правни способи за защита, включително възможността за разпределение на ползването по чл. 32 ЗС или за предявяване на иск по чл.

31, ал. 2 ЗС, не изключва допустимостта на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, нито обуС.я липса на правен интерес. Както е прието в посоченото тълкувателно решение, нито един от тези способи не може да замести защитата на правомощието владение, която се осъществява чрез иска по чл. 108 ЗС.