Решение № 90 от 01.04.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 869/2022
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 01.04.2024
- В сила
- 01.04.2024
- Състав
- КРИСТИЯН ВЕЛКОВ СТОИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. Разлог, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №
20221240100869 по описа за 2022 година
Производството е образувано по ИМ, подадена от „ЗАДА.“АД, ЕИК*, с адрес в г.С., у.
„С.К.“№2, с ИД М.И. и В.К.-М., чрез юрк. Н.К., против Б.Ж.В., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., ж..
„С.“б.10, е.4, а.15, като Рг.РС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК.
В ИМ, подадена от „ЗАДА.“АД, ЕИК*, се твърди, че с комбинирана застрахователна полица №BG/11/6000803470 със срок на действие от 11.03.1016 г. до 10.03.2017 г., „ЗАДА.“АД сключил договор за задължителна застраховка „ГО на автомобилистите и злополука“ на л. а. марка и модел „О.Ф.“ с ДК №*.
На 06.08.2016 г., в 14.10 ч., в г.Р., при движение по у.„А.С.“ до дом с №66, в посока от х.„Р.“ към автогарата, л. а. „О.Ф.“ с ДК №*, ударил паркирал т. а. „М.“ с ДК №*. Настъпило ПТП което било документирано с Протокол за ПТП №1381794/06.08.2016 г., издаден от органите на МВР.
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието било противоправното и виновно поведение на водача Б.Ж.В., шофирал л. а. „О.Ф.“ с ДК №*. Същият управлявал МПС без СУ на МПС и след употреба на алкохол. Вследствие на ПТП били причинени имуществени вреди на пострадалия автомобил „М.“ с ДК №*. „ЗАДА.”, в качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ на автомобилистите, образувало щета под №*, като изплатило обезщетения за причинени имуществени вреди и ликвидационни разходи за пострадалия т. а. „М.“ с ДК №*, в размер на 390,16 лв. на 15.09.2016 г.
На водача Б.Ж.В. били издадени 2 броя НП №16-0331- 000447/23.08.2016 г. - влязло в законна сила и №16-0331-000428/23.08.2016 г. от РПУ-Р., като последното било обжалвано.
С писмо от 28.09.2016 г. била предявена регресна претенция към Б.Ж.В. в качеството му на виновен причинител на произшествието. Водачът Б.В. шофирал след употреба на алкохол.
При изпробване с „Алкотест-дрегер 7510“, №0141 било отчетено алкохолно съдържание в кръвта - 1,2 промила.
Причинените имуществени вреди на собственика на т. а. „М.“ с ДК №*, били описани от експерти на „ЗАДА.“ в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписките.
Вложените части, материали и други, както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на т. а. възлизали на 390,16 лева, които включвали и направените ликвидационни разноски от 10,00 лева. С плащане на 15.09.2016 г. било заплатено дължимото обезщетение от застрахователя.
1
На основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ, във вр. чл.86 ЗЗД, дружеството предявява регресна претенция против причинителя на вредата, като моли съда да признае за установено, че Б.Ж.В., ЕГН*, дължи на ЗАД„А.“АД сумата от 390,16 лева дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, заедно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №685/2021 г. по описа на Рг.РС, до окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва от 118,90 лева за периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2021 г.
Претендират се разноските, направени в заповедното и исковото производство.
В срока за отговор на ИМ ответникът не е представил такъв.
В ОСЗ по делото, ответникът не се явява лично или чрез процесуален представител, като до съда не е отправено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното поведение на ответника, процесуалния представител на ищеца сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.
По делото са налице формалните предпоставки по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, а именно - на ответника Б.Ж.В., ЕГН*, е връчен препис от ИМ и приложенията към нея на 18.04.2023 г., като са дадени указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призован, не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 19.01.2024 г.). Не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена.
Съгласно нормата на чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в настоящото производство. В исковото производство от страна на ищеца е заплатена държавна такса за образуване на делото от 75,00 лева, а в заповедното производство е заплатена държавна такса от 25,00 лева.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в исковото производство на 150.00 лева, а заповедният съд е определил възнаграждение от 50,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски общо на 300,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от ЗАД„А.“АД, ЕИК*, с адрес в г.С., у.
„С.К.“ №2, че ответникът Б.Ж.В., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., ж..„С.“, б.10, е.4, а.15, дължи на ЗАД„А.“АД, сумата от 390,16 лева, за застрахователно обезщетение по регресна претенция, заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК (26.05.2021 г.), въз основа на което е образувано ч. гр. дело №685/2021 г. по описа на Рг.РС, до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва за забава от 118,90 лева за периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2021 г.
ОСЪЖДА Б.Ж.В., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., ж..„С.“, б.10, е.4, а.15, да заплати на „ЗАДА.“АД, ЕИК*, с адрес в г.С., у.„С.К.“№2, сумата общо от 300,00 лв., за направени 2 съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3