Решение № 4120 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4120 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110210977 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод на жалба с входящ № 513000-42625 от 22.04.2021 г. от Т. Ф. ..

(..........), ЛНЧ **********, гражданин на хххххххххххххх, срещу Наказателно постановление (НП) № 156 от 02.04.2021 г., издадено от С.Т.Сл. на длъжност началник на Отдел „М.” в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл.

48, ал. 1, т 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

В жалбата твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква аргументи за предприети навременни действия за подновяване на пребиваването си в страната, но действащите мерки срещу Ковид-19 забавили в голяма степен получаването на определени документи, което на свой ред довело и до подаване на документите за подновяване на престоя на жалбоподателя в България след изтичане на срока на разрешението му за пребиваване. Сочи, че два от документите били изговени в края на м. декември 2020 г. в Й. и трябвало да бъдат заверени в Консулската служба на Република България в Аман, но въпросната служба била затворена и започнала работа едва на 04.02.2021 г. Изтъква, че горните документи били необходими за изготвянето на трети докумет, който заедно с 1 другите два документа следвало да бъде представен при подаването на заявлението за получаване на разрешение за пребиваване в България. Твърди, че е положил всички усилия да спази сроковете и счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Моли съда да отмени процесното НП.

В съдебното заседание, жалбоподателят, Т. Ф. .., редовно призован, се явява лично.

Същият твърди, че живее от 35 години в България и има фирма в Й. с офис в България, като всяка година трябва да представя документи за платени данъци в Й.. Но при набавянето на нужните документи през 2020 г. имало забавяне поради мерките срещу Ковид-19. Моли съда да отмени процесното НП не само заради наложената глоба, но и за да не бъде прекъснат срокът във връзка с пребиваването му в страната.

Въззиваемата страна, Отдел „М.” в СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Получени са писмени бележки от главен юрисконсулт П., в които същата моли съда да остави без уважение жалбата, като я намира за неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и моли договореното адвокатско възнаграждение да бъде определено на минимума.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.03.2021 г. свидетелят В. А. Х., на длъжност младши полицейски инспектор в 01 група „................”, сектор „Незаконна М.” на отдел „М.” в СДВР, в гр. ХХХХХХХХХ, в присъствието на свидетеля С.К.Н., съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 156 от 29.03.2021 г. (серия АА с бланков № 832690) против Т. Ф. .., ..........., ЛНЧ **********, с адрес: ................................, за това, че на 29.03.2021 г., около 15:58 часа, в град ХХХХХХХХХ, при подаване на заявление с регистрационен № 100703 от 29.03.2021 г. в отдел „М.” в СДВР било установено, че чужденецът не бил напуснал страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване в Република България в срока по чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ до 13.02.2021 г., с което виновно е нарушил чл. 34 от ЗЧРБ.

На 02.04.2021 г., С.Т.Сл. на длъжност началник на отдел „М.” в СДВР, въз основа на АУАН, издал НП № 156 от 02.04.2021 г., с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, на Т. Ф. .. (..........), ..........., гражданин на Й., продължително пребиваващ в Република България чужд гражданин, с адрес в страната: ................................, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

Административното нарушение се изразявало в това, че чуждият гражданин не бил напуснал страната след изтичане на разрешения му срок за пребиваване в Република България, който бил до 21.01.2021 г. или съгласно чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ до 13.02.2021 г., като това било установено на 29.03.2021 г., при подаване на заявление с регистрационен № 100703 от 29.03.2021 г. в отдел „М.“ на СДВР, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 48.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно 2 субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във възивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като същите подлежт на проверка в хода на съдебното следствие.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба с входящ № 513000-42625 от 22.04.2021 г.; НП № 156 от 02.04.2021 г.; АУАН № 156 от 29.03.2021 г. (серия АА с бланков № 832690); Справка от АИС „Български документи за самоличност” от 02.03.2021 г.; Разрешение за продължително пребиваване ХХХХХХХХХХХХХХ г.; Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-378 от 06.04.2020 г.; Заповед на директора на СДВР № 513з-2765 от 02.04.2021 г.;

Удостоверение № 513р-12129 от 09.02.2021 г.; писмени бележки от главен юрисконсулт П. от 13.12.2021 г. и свидетелски показания на актосъставителя В. А. Х..

Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установеното, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по други съображения.

Според разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.

Съобразно чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ, чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване; продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително пребиваване изтича по време 3 на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1 до 9 месеца след отмяната на извънредното положение.

Според чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗЧРБ, актовете за нарушение се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи (с изключение на случаите по чл. 24а от ЗЧРБ), а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица.

От представената Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-378 от 06.04.2020 г. се извлича информация за компетентността съответно на актосъставителя за съставяне на АУАН и административнонаказващия орган за издаване на процесното НП.

Съдът установи, че АУАН е съставен в съответствие с т.І. 5 от Заповед № 8121з-378 от 06.04.2020 г. от младши полицейски инспектор Х., преназначен съгласно Заповед № 513з6091 от 13.02.2020 г. в 01 група „................”, сектор „Незаконна М.” на Отдел „М.” в СДВР, което се потвърждава от Удостоверение № 513р-12129 от 09.02.2021 г.

Същевременно обаче, по отношение на атакуваното НП съдът намери, че то е издадено от орган без съответната материална компетентност. Съгласно т. ІІ.8 от Заповед № 8121з-378 от 06.04.2020 г., началникът на отдела и началниците на сектори в отдел „М.” в СДВР могат да издават наказателни постановления. Но в случая, процесното НП е издадено от главен инспектор С.Т.Сл. не в качеството му на началник на сектор „Незаконна М.” в Отдел „М.” в СДВР, а в качеството му на началник на Отдел „М.” в СДВР. Действително, видимо от Заповед № 513з-2765 от 02.04.2021 г. на директора на СДВР, С.Т.Сл. е замествал началника на Отдел „М.” в СДВР – комисар Й.Л.А. за периода от 05.04.2021 г. до 13.04.2021 г. включително, тъй като последния е ползвал разрешен платен годишен отпуск. Но С.Т.Сл. е издал процесното НП на 02.04.2021 г., преди да настъпи периода на заместване съгласно Заповед № 513з-2765 от 02.04.2021 г. Поради това, съдът приема, че атакуваното НП е издадено орган без съответната компетентност, което от своя страна представлява съществено нарушение на процесуалните правила и поради това НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно дори само на това основание.

На следващо място, съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които от една страна се явявят пречка съдът да осъществи контрол за законосъобразност на издаденото НП, а от друга ограничават възможността за защита на жалбоподателя.

В нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актосъставителят и административнонаказващия орган не са посочили всички релевантни обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ. Преди всичко, актосъставителят е следвало да посочи гражданин на коя държава е чужденецът и къкъв е статутът му на пребиваване в страната съобразно нормативно определените четири хипотези в чл. 23, ал. 1, т. 1–4 от ЗЧРБ – краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, 4 въз основа на какъв документ жалбоподателят пребивава в страната и кога изтича срокът му на пребиваване. В процесното НП също е следвало да бъде указан документът, въз основа на който чуждият гражданин пребивава в Република България и разрешеният му срок на пребиваване.

Освен това, в АУАН и атакуваното НП не са изложени аргументи защо актосъставителят и административнонаказващият орган са приели, че нарушението е извършено на 13.02.2021 г. Съдът може само да предположи, че причината за това е разпоредбата на чл. 24, ал. 13 от ЗЧРБ, въведена със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с отмяната на извънредното положение на 13.05.2021 г. Датата на осъществяване на нарушението обаче трябва да е ясно и недвусмислено заявена, а когато тя е правен въпрос, различен от доказателствата около твърдяното нарушение, същата трябва да бъде аргументирана. Така посочените пропуски са и самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като нарушават правото на защита на санкционираното лице.