Решение № 13308 от 05.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13308 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110127128 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Ю. А. И., ЕГН **********, гр. София против Н. Д. Г., ЕГН ********** от гр. София, с искане да бъде признато за установено, че е собственик на основание давностно владение реализирано в периода от м. март 2011 г. до м. май 2023 г. на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. София, местност В., вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, който съгласно скица № 15-253916 от 08.03.2023 г., издадена от СГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. В., община С., област С., одобрени със заповед № РД-18-1 от 03.01.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в с. В., район В., ул. „***“, с площ 553 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, ***.

В исковата молба са налице твърдения, че с нотариален акт № 165, том IV, peг. № 21912, дело № 724/2009 г. на нотариус Ц. С., ищцата е продала на ответника собствения си недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. С., местност В., вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, който съгласно скица 1

№ 15-253916 от 08.03.2023 г., издадена от СГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. В., община С., одобрени със заповед № РД-18-1 от 03.01.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в с. В., район В., ул. „****“, с площ 553 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, ***. Въпреки прехвърлянето на собствеността, купувачът не е влязъл във владение на имота, не е променил данъчната му партида и не е извършил каквито и да е собственически действия по отношение на него. Ищцата е продължила да получава съобщения за дължими данъци за имота, което й е дало основание да възстанови владението си върху него.

След буря в района, в който се намира имотът през 2011 г., се е наложило извършване на редица дейности, свързани с нанесени щети. Имотът е бил почистен от паднали и счупени дървета, оградата е била ремонтирана основно. Всички тези действия са били организирани и финансирани от ищцата. Дървената постройка, намираща се в имота, е трябвало да бъде премахната поради лошото й състояние. Така, считано от пролетта на 2011 г. ищцата е завладяла имота, грижи се за него и го поддържа. Имотът е вилен по своя характер - представлява място с дървета и храсти и собственическите действия, които ищцата и нейните близки роднини винаги са извършвали в него, се свеждат до почистването му от саморасли храсти, окастряне на дърветата, косене на трева и поддържане на оградата. Свидетелство за изложените обстоятелства е и фактът, че данъчната партида на имота и към днешна дата е на името на ищцата. В периода от 2011 г. до завеждането на иска, на ответника са били известни извършваните от ищцата владелчески действия и до нея не е стигнала информация той да се е противопоставял, а и по никакъв начин не е пречил на осъществяването им. Тези действия продължават повече от десет години. След изтичане на определения от Закона за собствеността срок на упражнявано владение върху имота, считано от месец март 2011 г., ищцата счита, че е придобила собствеността върху него на оригинерно основание - по давност.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника Н. Д. Г., чрез особения представител адв. Л. със съд. адрес гр. София, в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК. Счита, че искът е неоснователен. Оспорва ищецът да е владял имота, като в тази насока намира, че фактическият състав на придобивната давност не е осъществен. Счита, че след като е продала имота на ответника, ищцата е знаела, че не е собственик на имота, т.е. същата не е ползвала имота като свой.

Оспорва ищцата да е демонстрирала пред ответника, че владее имота с намерение за своене.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

2

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185 от 15.09.2009 г., том II, рег. № 20326, дело № 347/2009 г. на нотариус Р. Р., рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 15.09.2009 г. ищцата Ю. А. И. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно урегулиран поземлен имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. С., местност В., вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в посочения нотариален акт.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165 от 22.10.2009 г., том IV, рег. № 21912, дело № 724/2009 г. на нотариус Ц. С., рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд на същата дата ищцата Ю. А. И., действаща чрез пълномощника си С. Б. И., е продала на ответника Н. Д. Г. процесното дворно място - урегулиран поземлен имот IV614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. С., местност В., вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от запад - улица, от север - УПИ V-613, от юг - УПИ III-615, срещу цена от 3803,80 лв., изплатена изцяло от купувача преди подписване на договора.

По делото е представена и издадена от СГКК – гр. София скица № 15253916-08.03.2023 г. за поземлен имот идентичен с процесния, с идентификатор ***.

От свидетелските показания на свидетеля С. Б. И. – син на ищцата, се установява, че ответникът е негов братовчед, племенник на ищцата, а процесният имот с площ от около 560 кв. м е наследство на последната от нейните родители. Свидетелят заявява, че имотът е собственост на майка му и винаги е бил владян от нея. Сочи, че не му е известно да е извършвано прехвърляне на правото на собственост върху имота от ищцата на ответника.

Твърди, че имотът е ограден от всички страни – с колчета с мрежова ограда и дувар, като през годините се е наложило два пъти подмяна на оградата към улицата. Посочва, че имотът се посещава често, като не са създавани пречки за това от ответника или от други лица, почистван е многократно от растения и всички съседи знаят, че имотът е на ищцата. Свидетелят заявява, че не помни да е бил упълномощаван от ищцата за извършване на действия по покупкопродажба на имота. След предявяване на свидетеля на приложения по делото нотариален акт на л. 8 от делото същият признава, че подписът за продавач е положен от него.

От свидетелските показания на свидетеля А. А. П. се установява, че последният познава ищцата, тъй като е приятел на другия разпитан по делото свидетел С. И.. Посочва, че му е известно обстоятелството, че ищцата притежава имот в с. Владая, който се намира в началото на селището под магистралата. Твърди, че е посещавал същия повече от 20 пъти през годините, 3 както и че е ходил да почиства двора с ищцата, като сочи, че мястото е оградено с площ от около 500-600 кв. м, а в него са посадени борове. Заявява, че познава и ответника, който е племенник на ищцата и братовчед на свидетеля Илиев, но процесният имот бил собственост на ищцата, а не на ответника. Сочи, че ответникът веднъж в разговор между ищцата и свидетеля Илиев преди 5-6 години е отказал да чисти имота, тъй като не бил негов.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Основателността на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се предпоставя от установяването от страна на ищцата при условията на пълно и главно доказване на обстоятелството, че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на твърдяното от нея с исковата молба давностно владение.

В хода на настоящото производство се установи, че 15.09.2009 г. ищцата е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно урегулиран поземлен имот IV-614 (четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер шестстотин и четиринадесет) от квартал 18 (осемнадесет), по плана на гр. С., местност В., вилна зона „***“, с площ от 560 (петстотин и шестдесет) кв. м, при съседи: от запад - улица, от север - УПИ V613, от юг - УПИ III-615, по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185 от 15.09.2009 г., том II, рег. № 20326, дело № 347/2009 г. на нотариус Р. Р., рег.

№ *** на НК, с район на действие Софийски районен съд.

Това правно положение е продължило до 21.10.2009 г., включително, тъй като видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165 от 22.10.2009 г., том IV, рег. № 21912, дело № 724/2009 г. на нотариус Ц.

С., рег. № *** на НК, с район на действие Софийски районен съд, на 22.10.2009 г. ищцата се е разпоредила с правото си на собственост по отношение на имота в полза на ответника. Както от посочения нотариален акт, така и от последващото признание на свидетеля И. се установява, че по прехвърлителната сделка ищцата е представлявана от пълномощник – нейният син и свидетел по делото С. Б. И.

Ищцата твърди обаче, че е придобила обратно правото на собственост върху имота по силата на упражнявано давностно владение върху същия в периода от м. март 2011 г. до м. май 2023 г.

Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС, наименована „придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС.

Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната 4 давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В чл. 70, ал. 2 ЗС е установена оборима презумпция за добросъвестност, като е посочено, че същата се предполага до доказване на противното. В настоящата хипотеза и при събраните по делото доказателства съдът намира презумпцията за оборена. Както се посочи по-горе, ищцата е сключила с ответника договор за покупко-продажба на процесния имот, по силата на който му е прехвърлила правото на собственост върху същия. Тази правна сделка, както и нейните последици в правния мир, не се оспорват от ищцата, а напротив – самата тя се позовава на договора в исковата молба и представя заверен препис от нотариалния акт. Макар и същата да е представлявана от пълномощник при сключването на договора с ответника – свидетеля Илиев, упълномощителната сделка, както и предприетите от представителя действия не са оспорени от упълномощителя. Предвид изложеното, може да бъде направен обоснован извод за знание на ищцата, че тя не е собственик на процесния поземлен имот от датата на прехвърляне на правото на собственост върху същия – 22.10.2009 г., както и за липса на правно основание, годно да я направи собственик. Ето защо, в случая приложение следва да намери общата придобивна давност, при която правото на собственост върху имота следва да се счита придобито в полза на лицето, осъществяващо владение върху вещта за период от 10 години.