Определение № 305 от 28.02.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3787/2022
- Вид
- Определение № 305
- Подписан
- 28.02.2023
- В сила
- 28.02.2023
- Състав
- Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал. 7 · Закон за устройство на територията
- чл. 154 · Закон за устройство на територията
- чл. 183 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 73, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 305 гр. София, 28.02.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20228002103787 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3383/01.07.2022г., подадена от Д. П. И. от с.Орешак чрез процесуалния представител адв.И. Г. Ц. от САК срещу решение №68, постановено на 26.05.2022г. от Великотърновския апелативен съд по в.гр.д.№57/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. П. И. срещу „Визия Сторе“ ЕООД ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че Д. П. И. е съсобственик на 24.462% идеални части от нововъзникнала сграда на мястото на сгради с идентификатори .................и ..............и чрез застрояване на площта от поземления имот между тези две сгради, намиращи се в ПИ с идентификатор ..............по КККР на гр.Троян, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на целия ПИ от 372 кв.м., с адрес: гр.Троян, ул.“В. Л.“ №44-46 и да бъде осъден ответникът да й предаде фактическата власт и владението върху посочените идеални части от тази сграда, както и предявеният от Д. П. И. срещу „Визия Сторе“ ЕООД негаторен иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне частта от нововъзникналата сграда, изградена извън обема и допуснатото съгласно 1 разрешение за строеж №98/28.08.2019г. на главния архитект на Община Троян за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ............за магазин с офис в ПИ с идентификатор ..............., парцел .............., ............, .............., ..........., кв. .........по плана на гр.Троян“, която част е с площ от 33 кв.м., заключена между сграда с идентификатор .............и сграда с идентификатор ............., която незаконна част й пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост в ПИ с идентификатор ............, да стопанисва и обслужва собствените си обекти в сграда ............, включително общите части на тази сграда, както и възможността да реализира каквито и да било инвестиционни намерения относно бъдещо застрояване в имот, в който е реализиран незаконен строеж.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоначално сградите с идентификатори .............и ............били разрушени и на тяхно място чрез свързването им и усвояване на незастроената част от парцела била построена нова сграда с различен обем, предназначение, конструкция и юридическа характеристика и при тази фактическа обстановка е предявен искът по чл. 108 ЗС, но след предявяването на иска ответното дружество извършило промяна в строителството, изразяваща се в премахване на връзката между двете сгради като на мястото на първоначално усвоената част от парцела между двете сгради останала една обща бетонна плоча с изградена в нея обща за сградите канализация и дъждоприемна шахта. Твърди, че тези промени не били отразени в доклада на първоинстанционния съд, нито залегнали в доклада на въззивната инстанция, като въззивният съд неправилно не уважил и искането й по чл. 204 ГПК. Поддържа също така, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не разгледал и не анализирал подробно съдебно-техническата експертиза и не съобразил, че в случая липсва процедура по заснемане на строежа (старата сграда) съгласно чл. 145, ал. 5 ЗУТ, както и че не е съобразил, че реконструкция се разрешава само на законни сгради, т.е. сгради с валидни строителни книжа, каквито в случая не са налице и че в случая чрез реконструкция се заобикаля законът като на мястото на търпим, незаконен и без постоянен устройствен статут строеж се построи нов законен строеж вместо предвиденото по действащия ПУП-ПРЗ. Счита, че неправилно въззивният съд не е възприел, че става дума 2 за качествено нова вещ и нова юридическа характеристика, възникнала след пълно погиване на старата вещ.
Поддържа, че сграда с идентификатор ...........е без строителни книжа, т.е. е незаконен строеж, при наличието на който е издадено разрешение за строеж през 2019г. в нарушение на чл.148, ал. 7 ЗУТ, както и че на фасадата на тази сграда за монтирани 5 броя стойки за климатици и две климатични тела, каквито не са предвидени в част енергийна ефективност към инвестиционния проект и не е доказана тяхната шумобезопасност и отводняването им при заледяване, което тя като собственик не е длъжна да търпи. Навежда довод, че с действията си ответникът е нарушил санитарнохигиенните правила и норми. Твърди, че при реализираното строителство не може да се реализиран по проект северозападната фасада на сграда с идентификатор ............, което също засяга нейните права на собственост.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК като навежда довод, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:
1.За ролята на въззивната инстанция като решаващ съд, а не като проверяващ доказателствените изводи на първоинстанционния съд, както и за задължението на въззивния съд при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №7/1965г.; т. 19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; решение №124 от 2010г. по гр.д.№3872/2008г. на IV г.о. на ВКС; решение №331/2010г. по гр.д.№257/2009г. на I V г.о. на ВКС; решение №217/2011г. по гр.д.№761/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №700/2010г. по гр.д.№91/2010г. на I V г.о. на ВКС; решение №60208/04.01.2021г. по гр.д.
№126/2021г. на I I I г.о. на ВКС, предвид съдържащите се в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е допуснал нито едно от доказателствените искания, направени с въззивната жалба, при което нито в доклада на въззивната инстанция, нито в мотивите на атакувания съдебен акт 3 посочил защо счита, че наравените искания по доказателствата са недопустими или неотносими към правния спор.
2.При реконструкция и поради извършена промяна в предназначението на съществуващия обект с оглед конструктивните му изменения, е създаден нов обект на правото на собственост, различен от предишния, който е бил собственик на ответника по делото и предвид липсата на съгласие на останалите съсобственици в мястото, последните придобиват права и върху този нов обект по силата на приращението, съразмерно с правата им в дворното място.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №81 от 17.03.2009г. по гр.д.
№134/2008г. на I I г.о. на ВКС и решение №137 от 17.08.2010г. по гр.д.
№3954/2008г. на IIг.о. на ВКС предвид съдържащите се в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е разгледал и анализирал подробно съдебнотехническата експертиза, която според касатора категорично е установила промяна в конструкцията, фасадата, архитектурното разпределение, вложените материали при новия строеж, различни по вид и характеристика спрямо съществувалото на място, както и смененото предназначение на обекта.
Поддържа също така, че по този въпрос въззивното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
3.Строителното разрешение има правно значение само за законността на извършеното строителство с оглед спазването на установените към момента на построяването строителни правила и норми, но не и за принадлежността на правото на собственост върху построеното.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №270 от 18.10.2011г. по гр.д.
№1232/2010г. на I I г.о. на ВКС; решение №950 от 22.10.2008г. по гр.д.
№2/2007г. на I I I г.о. на ВКС и решение №598 от 12.06.1991г. по гр.д.
№362/1991г. на I г.о. на ВКС предвид съдържащите се в касационната жалба доводи, че след като строежът е изграден съгласно влязлото в сила разрешение за строеж за реконструкция на съществуваща сграда, то съдът априори е приел, че изграденото по вид и същност не е нов обект без 4 самостоятелно да анализира новата физическа и юридическа характеристика на вещта.
Поддържа също така, че по този въпрос въззивното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
4.Когато естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем – например такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, като счита, че в този смисъл обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК предвид съдържащите се в касационната жалба доводи, че е предявила иск за премахване на всичко, което е незаконно изградено върху процесния имот, за което ответникът няма облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут и твърденията, че в тази връзка следва да се разгледа дали изграденото съгласно строително разрешение №98/28.08.2019г. е нов обект, направен под формата на реконструкция, като е допусната реконструкция на сграда в режим на търпимост с промяна на конструкцията, което твърди, че е в противоречие с императивната норма на §53, ал. 2 ПЗР към ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.
101 от 2015г.), както и че е допуснато застрояване в нарушение на чл. 183 ЗУТ и нарушение на чл. 154 ЗУТ. Навежда довод, че съдът въобще не е разбрал, че след завеждане на делото връзката между двете сгради е прекъсната и твърдението за наличието на такава връзка не се поддържа от ищцата.
5.Относно задължението на съда да осъществи съдебен контрол върху разрешението за строеж за съответствие на административния акт със строителните правила и норми във връзка с предявения иск по чл. 109 ЗС и каква е допустимата защита на третото лице, което не е участник в незаконния строеж, съответно не е страна в административното правоотношение, но е собственик на имота, върху който е реализирано 5 незаконното строителство, ако не може да търси защита чрез иск по чл.
109 ЗС.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №31 от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС; решение №401 от 21.07.2009г. по гр.д.№2 * по описа за 2008г. на V г.о. на ВКС и решение №324 от 21.06.2010г. по гр.д.№1320/2009г. на II г.о. на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Визия Сторе“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.Ц. А. от АК-Ловеч изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Д. П. И. е предявила срещу „Визия Сторе“ ЕООД по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху посочените в исковата молба 24/462% ид.части он нововъзникнала сграда на мястото на сгради с идентификатори ..................и ................по КККР на гр.Троян и чрез застрояване на площта между тези сгради, както и по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на частта от нововъзникналата сграда, изградена извън обема и допуснатото съгласно разрешение за строеж №98 от 28.08.2019г. с твърдението, че е съсобственик на недвижим имот с идентификатор ............, от който притежава 91/372 идеални части, докато ответникът притежава 83/372 идеални части от имота и две сгради в индивидуална собственост, а именно сграда с идентификатор ................и .................. Поддържа, че след придобиване правото на собственост върху тези имоти ответникът предприел в съсобствения имот строителни работи, като вместо да изпълни разрешеното строителство съгласно разрешение за строеж №98 от 28.08.2019г. по същество разрушил съществуващите в поземления имот сгради с идентификатори ...............и .....................и на тяхно място чрез свързването им и усвояване на незастроената площ от парцела между тези сгради построил нова сграда на около 103 кв.м. с различен обем 6 спрямо предходните две, с различно предназначение и конструкция, която представлява нов обект на право на собственост с по-голяма застроена площ, различно функционално предназначение и юридическа характеристика. Счита нововъзникналата сграда за приращение към поземления имот и тъй като е изградена без учредяване на право на строеж от съсобствениците, поддържа, че като съсобственик е придобила претендираните идеални части от тази сграда. Поддържа също така, че тази сграда е незаконен строеж извън разрешеното по разрешението за строеж и недопустим по ПУП ПРЗ като нарушаващ плътността и начина на застрояването, изменящ външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение на бившите сгради и без постоянен устройствен статут. Твърди, че интензитетът на засягане на нейното право на собственост върху поземления имот е изключително сериозно, тъй като от една страна поземленият имот е застроен с нова сграда без надлежно учредяване на право на строеж, но е и принудена да търпи незаконен строеж, съответно да понесе негативите и санкциите на закона за това.