Решение № 555 от 06.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Благоевград, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500234 по описа за 2025 година

Въззивно производство по допускане на делба по реда на Глава двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. във вр. с Глава двадесет и девета „Съдебна делба“, чл. 341 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена срещу Решение № 900032 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 610/2018 г. по описа на Районен съд С., както и по частна жалба, подадена срещу Определение № 900050 от 19.11.2024 г. по гр. д.

№ 610/2018 г. на РС С., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Въззивната жалба е подадена от Л. И. Т., ЕГН **********, и С. И. Т., ЕГН **********, чрез адв. О. М., срещу първоинстанционното съдебно решение. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен иск, подаден от жалбоподателите срещу Л. И. С., ЕГН **********, К. В. Т., ЕГН **********, И. Г. Т., ЕГН **********, В. Г. А., ЕГН **********, Л. К. К., ЕГН **********,

М. Й. Т., ЕГН **********, С. Д. Т., ЕГН **********, К. Д. Т., ЕГН

**********, Р. Б. Т., ЕГН **********, Д. В. Т., ЕГН **********, Н. В. Т., ЕГН

**********, за допускане до делба на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII – 306 на площ от 300 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. П., общ. С., при съседи: УПИ IX , УПИ XIII и УПИ XI.

Районният съд се е произнесъл по разноските по делото, като е осъдил ищците да заплатят на Р. Б. Т., Д. В. Т. и Н. В. Т. сумата от 1500 лв. за направените от тях разноски по делото, както и да заплатят по сметка на РС С. сумата от 100 лв., държавна такса по производството. С Определение № 900050 от 19.11.2024 г. по гр. д. № 610/2018 г. на РС С. е отхвърлена молба по чл. 248 ГПК, подадена от С. Д. Т., К. Д. Т., Л. К. К. и М. Й. Т. за изменение на решението в частта за разноските.

1

Препис от първоинстанционното решение е връчено на С. Т. на 18.10.2024 г., а на Л. Т. на 08.11.2024 г. Въззивна жалба с вх. № 900749/26.11.2024 г. е подадена едновременно от името на двамата жалбоподатели, поради което тя като документ обективира двете им въззивни жалби. Документът е подаден по пощата на 22.11.2024 г. Затова въззивната жалба на Л. Т. е подадена в срок, но се констатира, че жалбата на С. Т. е просрочена.

Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК жалбата се връща, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване. Затова с Определение № 290 от 11.03.2025 г. по в. гр. д. № 234/2025 г. на ОС Благоевград на осн. чл. 262, ал. 2 т. 1 вр. чл.

259, ал. 1 ГПК беше върната въззивна жалба с вх. № 900749/26.11.2024 г. в частта й, която обективира въззивна жалба, подадена от С. И. Т., ЕГН **********. Тази част от определението не беше обжалвана и е влязла в сила.

Същевременно Л. Т. и С. Т. са необходими другари. Съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК в случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя. Затова с Определение № 290 от 11.03.2025 г. по в. гр. д. № 234/2025 г. на ОС Благоевград на осн. чл. 265, ал. 2 ГПК С. Т. беше конституиран като страна във въззивното производство, в качеството му на задължителен необходим другар на жалбоподателя Л. И. Т. (виж мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Необжалвалия необходим другар няма нужда да се присъединява по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към въззивната жалба на обжалвалия другар, понеже въззивният съд е длъжен по чл. 265, ал. 2 ГПК служебно да го конституира като другар на жалбоподателя (виж Красимир Влахов и Таня Градинарова. „Въззивно обжалване на съдебни решения и определения“. ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 129). Понеже С. Т. се конституира като страна във въззивното производство по реда на чл. 265, ал. 2 ГПК, спрямо него производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Във въззивната жалба жалбоподателят Л. Т. изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Намира го за постановено в нарушение на материалния закон и при наличието на съществено процесуално нарушение. Счита, че районният съд не е обсъдил доказателствата по делото и че неправилно е приел, че ищците не са доказали правото си да участват в делбеното производство. Оспорва заключението на съда, че ищците не са доказали, че Г. Т. Т. и неговия наследодател Т. Т. са били собственици на имота. Оспорва и извода, че не е доказано имота да е съсобствен на ищците и ответниците. Счита, че съдът е достигнал до тези изводи понеже преди това неправилно е отхвърлил искане за приобщаване доказателства, приети по „гр. д, № 64/2010 г.“ по описа на РС С.. Навежда доводи, че е установено, че имота е съсобствен на страните по делото, наследници на братята И. и Д. Г. Т.. Поддържа, че страните по делото не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по гр. д.

№ 382/1998 г. на РС С., тъй като не са били страни в това производство. Счита, че не е пречка договора за доброволна делба от 23.10.2006 г., тъй като я намира за нищожна. Намира, че предявения иск по чл. 75, ал. 2 ЗН следва да бъде уважен. Навежда доводи, че следва да бъде отменен Нотариален акт № *** г. на нотариус с рег. № 512 на НК. Оспорва решението и в частта за разноските. Моли да се отмени обжалваното решение.

Страни във въззивното производство са жалбоподателят Л. И. Т., неговият необходим другар С. И. Т., ответниците по жалбата Л. И. С., К. В.

2

Т., И. Г. Т., В. Г. А., Л. К. К., М. Й. Т., С. Д. Т., К. Д. Т., Р. Б. Т., Д. В. Т. и Н. В.

Т.. Въззивната жалба е подадена от Л. И. Т., като негов необходим другар е С.

И. Т., поради което останалите страни по дело се явяват насрещни страни по жалбата.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Р. Б. Т., Д. В. Т. и Н. В. Т., подаден чрез адв. Е. П., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че жалбата е недопустима по отношение на С.

Т., понеже е просрочена. Сочат, че делото, по което са били събрани необсъдените доказателства, е гр. д. № 64/2014 г., по което впоследствие решението е било обезсилено и делото е било върнато за разглеждане пред първоинстанционния съд. Считат, че правилно районният съд не е обсъждал доказателствата, събрани пред предходен първоинстанционен състав.

Поддържат, че производството по иска с правна квалификация чл. 75, ал. 2 ЗН е било прекратено с определение № 579 от 05.03.2019 г., което не е било обжалвано. Намират, че ищците не са доказали техния наследодател да е бил собственик на процесния имот. Считат, че записването в разписния лист не поражда вещни права. Молят да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендират разноски.

В срок е постъпил и отговор на въззивна жалба, подаден от С. Д. Т., К. Д.

Т., Л. К. К. и М. Й. Т., чрез адв. В. В., в който се изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на първоинстанционното решение.

Въззиваемите намират за правилно определението, с което е било отказано да се приобщят към доказателствата гласни доказателства и експертиза по „гр. д.

№ 64/2010 г. по описа на Районен съд Сливница“. Считат, че правилно районният съд е приел, че жалбоподателите не са доказали, че са съсобственици на процесния имот. Сочат, че ищците за собствеността си се позовават на записване в разписния лист към регулационния план на с. П. от 1958 г., в което е посочено, че за имот № 141 са записани като собственици И. и Д. Г. Т.. Навеждат, че основната функция на разписната книга е информационно-оповестителна, поради което тя не доказва и не създава вещни права. Считат, че записването в разписната книга на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или невписването на някой от съсобствениците не лишава последния от правото му на собственост.

Позовават се на решение № 867 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 5397/2008 г., Г. К., I г. о. на ВКС. Навеждат, че според съдебната практика записванията в редица случаи се отчитат като косвено доказателство за собствеността, например за установяване идентичността на един имот чрез съпоставка на съседите, наред с другите доказателства по делото. Сочат решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г., Г. К., I г. о. на ВКС. Намират, че съдът правилно е отхвърлил иска за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 23.10.2006 г. Претендират разноски.

По делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемите Л. И.

С., К. В. Т., И. Г. Т. и В. Г. А..

В срок е постъпила частна жалба срещу Определение № 900050 от 19.11.2024 г. по гр. д. № 610/2018 г. на РС С., подадена от С. Д. Т., К. Д. Т., Л.

К. К. и М. Й. Т., чрез адв. В. В.. Частните жалбоподатели поддържат, че в последното открито съдебно заседание техният процесуален представител е направил искане за присъждането на разноски в размер на 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Частните жалбоподатели твърдят, че възнаграждението е било заплатено в брой при подписването на договора за 3 правна помощ от 16.09.2022 г.

Не е постъпвал отговор на частна жалба от страна на насрещните по нея страни Л. И. Т. и С. И. Т..

Въззивната жалба на Л. Т. е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Затова въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Исковото производство е образувано по искова молба, предявена на 22.01.2014 г. от ищците Л. И. Т., ЕГН **********, и С. И. Т., ЕГН **********.

След указания на съда е представена поправена искова молба, подадена срещу Л. И. С., ЕГН **********, К. В. Т., ЕГН **********, И. Г. Т., ЕГН **********,

В. Г. А., ЕГН **********, С. И. Т., ЕГН **********, Д. К. Т., ЕГН **********,

Л. К. К., ЕГН **********, В. Д. Т., ЕГН **********.

В исковата молба ищците са изложили следните обС.телства, въз основа на които основават своя иск. Ищците твърдят, че с ответниците Л. И. С., К. В.

Т., И. Г. Т., В. Г. А. и В. Д. Т. са съсобственици по наследство от наследодателят им Г. Т. Т. на недвижим имот, представляващ УПИ XII – 306 на площ от 300 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. П., общ. С.. Считат, че Г. Т. Т. е придобил имота по наследство от своя баща Т. Т.. Твърдят, че в разписния лист към регулационния план на с. П. от 13.01.1958 г. е посочено, че имот № 140 (наС.щ УПИ XIII-305 с площ от 520 кв.м., в кв. 13 по плана на с. П., общ. С., при съседи: УПИ XII-306, от две страни улици) е записан на К.

Д. Т. – брат на Г. Т. Т., а имот № 141 (процесния УПИ XII – 306 на площ от 300 кв.м. в кв. 13 по плана на с. П., общ. С., при съседи: УПИ XII-305, от две страни улици) е записан на И. и Д. Г. Т. – синове на Г. Т. Т.. Сочат, че по регулационния план, одобрен със заповед № 5435/1958 г. двата имота с пл. № 140 и пл. № 141 попадат в кв. 22 на с. П.. Според ищците със заповед № 937/01.12.1983 г. на ОНС Благоевград е одобрен нов кадастрален и регулационен план, по който двата имота попадат в кв. 13. Твърдят, че в разписната книга към плана имот № 119 е записан на наследници на К. Д. Т., а имот № 120, двор, е записан на И. Г. Т.. Считат, че след съпоставяне на КРП от 1958 г. и КРП от 1983 г. се установява, че имот № 140, записан на К. Д. Т., съответства по местоположение с имот № 119, но не и по площ и граници.

Твърдят, че части от бившия имот пл. № 140 от изток и от юг са усвоени в улици, част от имота от юг попада в IX, отделен за „поща, комбинат за битови услуги и магазин“, от север – в парцел V, а запад е променена граница с пл. № 141. Намират за установено, че на бившия имот № 141 съответства по местоположение имот пл. № 120, но не и по площ и граници. Твърдят, че части от бившия имот № 141 от запад са включени в имот № 124-общински, от север в парцел V, от юг в улица и в парцел IX, отреден за „поща, комбинат за битови услуги и магазин“, а от изток е променена границата с имот пл.№ 140.

Според ищците след приемането на новия регулационен план през същата година посочените имоти са били обединени в един общ парцел № IX, от квартал 13, с обща площ 940 кв. м., който парцел е актуван с Акт за държавна собственост № *** г. Твърдят, че от парцел № IX в квартал 13 са останали свободни незастроени 300 кв.м., отразени в имот пл. № 305 и незастроени 520 кв.м., отразени в имот с пл. № 306. Сочат, че мероприятието „поща, комбинат за битови услуги и магазин“ не е реализирано. Твърдят, че през 1988 г. е направено попълване на кадастралния план от БТК, в който границата между двата имота е променена.