Решение № 895 от 31.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Бургас, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100501187 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 5982/28.06.2024г. на НРС, предявена от адв. Радослав Томов като особен представител на В.Ш./ответник по гр.д.№ 58/2024г. по описа на НРС/ против Решение № 206/06.06.2024г. по гр.д.№ 58/2024г. по описа на НРС, с което Ш. е осъден, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, да заплати на „Бон Марше" ЕООД, ЕИК 112009392, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. Мильо Войвода 5,сумата от общо 818,16 лв. - възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 27.05.2022г., сключен въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор *** от 26.05.2022г., от които 272,72 лв. за 2022г. и 545,44 лв. за 2023г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 17.01.2024г., до окончателното плащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1050 лв., представляваща направените по делото разноски, от които: 50 лв. за платена държавна такса, 400 лв. - платен депозит за особен представител на ответника и 600 лв. - платено възнаграждение за адвокат.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно.На първо място сочи, че по делото останало недоказано обстоятелството, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора от 2022г. и от 2023г., още повече, че ищецът-изпълнител по договора за поддръжка, има качеството и на етажен собственик, гласувал със съществено 1 представителство на идеални части в общите части за възлагане на поддръжката на себе си и договарял по същество сам със себе си, поради което на още по-голямо основание следвало да се вземе предвид, че липсва реално изпълнение по договора/цитира Определение № 124/17.02.2020 г. по гр. д. N9 3130/2019 г. по описа на ВКС,3-то ГО/.В този смисъл излага твърдения за липса на доказателства, установяващи изпълнение от ищеца на договора за поддръжка,както и цитира по-конкретно Решение № 1296 от 15.12.2023г. по в. гр. д. N 9 1735/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас,с което се приемало неизвършване на дейности по поддръжка от „Бон Марше“ ЕООД. На второ място изтъква, че дори да се приеме,че е извършвана поддръжка, то съгласно нормата на чл. 51, ал. 2, предл. второ от ЗУЕС ( редакцията от ДВ, бр. 57 от 2011 г. до изменението ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.), не се заплащат разходи по § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.В този смисъл изтъква представената справка от Главна дирекция Гранична полиция",според която Ш. е бил в страна за 17 дена през 2022 год. - от 13.08.22 г. до 30.08.22г. и 18 дена през 2023 год. - от 20.06.23 г. до 08.07.23 г. и не дължи заплащане на разходи по § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС за календарните 2022 год. и 2023 год.Обсъжда показанията на св.Ю. за това,че апартаментът се е ползвал от други лица, но нямало доказателства ,че това е било със знанието и съгласието на Ш..Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение,с което се отхвърлят исковете.

Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на „Бон Марше“ ЕООД, като в срока по чл.263,ал.1 ГПК е предявен такъв с вх.№ 7165/30.07.2024г. на НРС чрез пълномощника адв. Васка Йочкова от АКПловдив.Относими към спора са възраженията, заявени от въззиваемия, както следва: за недоказване от въззивника на твърдението, че лично е отсъствал от апартамента си, както и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време.Заявява, че във всички случай, за да се приложи разпоредбата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година следва да е уведомил писмено председателя на управителния съвет/управителят на ЕС. Отправеното уведомление е предпоставка, чрез ангажиране на допълнителни писмени и гласни доказателства в сочения смисъл, да се установи действителното възникване на фактите, предвидени като основание, на което съсобственика може да се позове пред ЕС, че не дължи определените от ОС годишни такси, а уведомлението по чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС служи за установяване на датата, от която това основание е противопоставимо. /цитира Решение № 155 от 26.02.2018 г. по в. гр. д. № 1128 / 2017 г. на V състав на Окръжен съд - Бургас/.В случая нямало отправено писмено уведомление до управителя на ЕС, а от разпита на свидетеля В.Ю. се установявало, че апартаментът е обитаван както лично от В.Ш., като същият е забелязван и през 2022 г. и през 2023 г., така и от други лица в негово отсъствие. Периодът от време през който е обитаван апартамент 2 далеч е надхвърлял нормативно определените 30 дни. Заявява, че ответникът е обвързан от така сключения 2 договор ,Бон Марше ЕООД е изправна страна по негои следвало да получи договореното, като се цитира практика на БОС и на РС-Несебър.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение;претендират се разноските по делото.

Предявените искове са с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.11,ал.1,б.“Б“ ЗУЕС .

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Несебър е образувано по искова молба на а „Бон Марше” ЕООД срещу ответника В.Ш. за постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от общо от 818,16 лв.,представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 27.05.2022г., приет с решение на ОС на ЕС от 26.05.2022г., дължимо за 2022г. и 2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че на 14.05.2010г. ответникът придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър. Навежда, че на основание чл. 11, ал. 1, т. 11, буква „Б“ от ЗУЕС на 26.05.2022г. било взето решение на ОС на етажната собственост в сградата, за възлагане на дейностите по поддържането и управлението на общите части в сградата на дружеството ищец срещу възнаграждение от 8 евро на кв. м., като общата сума се формира съобразно площта на обекта и съответните общи части на сградата. Твърди се, че за обекта на ответника е формирана обща сума от 545,44 лв. годишно, като за 2022г. се претендира сумата в размер на 50 %, а именно 272,72 лв., а за 2023г. 545,44 лв. Сочи се, че договорът е сключен на 27.05.2022г., като възнаграждението е посочено в него и следвало да се заплаща до 30.03 на годината, за която се отнася. Излага се, че ответникът не заплатила посочените суми за 2022г. и 2023г. С тези доводи от съда се иска да уважи претенцията;претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника В.Ш. чрез особения му представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Отправя се възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че ответникът не е бил информиран за задълженията. Сочи се, че той би имал задължения единствено за периода 29.09.2023г. - 31.12.2023г. Излагат се доводи за неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца. От съда се иска да отхвърли претенциите.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том II, рег. № 2314, дело № 356 от 14.05.2010г. на Нотариус с район на действие- РС-Несебър, се установява правото на собственост на

В.Ш. на самостоятелен обект с идентификатор

***, представляващ ап. 2, ет. 0, находящ се в сграда с идентификатор ***, с площ на обекта от 27,50 кв. м., ведно със 7,36 кв. м. ид.ч. от общите части на сградата.От представените от ищеца 3 писмени доказателства безспорно се установява законосъобразно проведено Общо събрание на Етажната собственост на сградата, на което е било прието решение на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, а именно: за възлагане на дейности по поддържането и управлението на общите части на сградата, които дейности да се възложат на „Бон Марше“ ЕООД, срещу заплащането на възнаграждение в размер на 8 евро на кв. м., платимо веднъж годишно до 31 март от всеки етажен собственик за текущата година по посочена в решението по банкова сметка. В изпълнение на решението между Етажната собственост в комплекс Афродита 2, сграда с идентификатор *** и „Бон Марше“ ЕООД бил сключен договор за управление и поддръжка на комплекс „Афродита 2“ от 27.05.2022г. (на л. 11 - л. 14 от делото на НРС). По силата на този договор изпълнителят „Бон Марше“ ЕООД приел срещу възнаграждение да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията, обектите за общо ползване и общите части на комплекс „Афродита 2“, като в чл.2 от същия договор са посочени дейностите по управление и по поддръжка на етажната собственост.

При правилно разпределена доказателствена тежест за всяка от страните с оглед наведените от тях твърдения и възражения, при внимателен, обективен и съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че между етажната собственост (респ. всеки от етажните собственици) и „Бон Марше“ ЕООД е възникнала годна облигационна връзка, по силата на която дружеството се е задължило да извършва посочените по-горе дейност, а всеки собственик да му заплаща такса в размер на 8 евро на кв. м. от общата площ. С оглед общата площ на обекта на ответника (27,50 кв.м., ведно с 7,36 кв. м. ид.ч.) за него възникнало задължение по този договор да заплаща директно на ищеца (като изпълнител) сумата от 545,44 лв. годишно (респ. 272,72 лв. за 2022г.). Вземанията за отделните периоди са и изискуеми с оглед изрично определения с решението на общото събрание и в договора падеж - 31.07.2022г. за вноските за 2022г. и 30.03.2023г. за вноските за 2023г., поради което не е необходимо друго информиране на ответника.

При липса на доказателства, установяващи от ответника заплащане на претендираните задължения, районният съд е уважил исковете по съображения и мотиви, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, поради което е излишно тяхното преповтаряне, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към тях.

С оглед наведените от въззивника съображения следва да се допълни следното:

В цитираното от въззивника в жалбата му до БОС Определение №124/17.02.2020г. по гр.д.№ 3130/2019г. на ВКС, ІІІ-то г.о. се възприема, че когато е налице сливане качеството на дружество-изпълнител по Договор за поддръжка на сграда-ЕС и етажен собственик/ищец/, гласувал за възлагане на поддръжката на себе си , какъвто е и настоящия случай, е налице договаряне сам със себе си и това „….съответно обуС.я правото на възражение на ответника за липса на реално изпълнение на задължението за поддръжка на общите части“. Смисълът на горецитираното определение е за възможността 4 ответникът-етажен собственик да направи възражение в процеса и съдът да изследва въпроса за реалното изпълнение на Договорът за поддръжка от дружеството-изпълнител /същият и етажен собственик/, но не и че в този случай се приема за доказано твърдението на ответника, че липсва реално изпълнение по Договора за поддръжка, респ.- че действията по управление и поддръжка на сградата-етажна собственост са били извършвани от дружеството-ищец в лично качество като етажен собственик, но не и като изпълнител.В конкретния случай въззивникът-ищец, по повод наведеното от ответника възражение за неизпълнение на Договор за поддръжка на сградаЕС, е провел пред РС-Несебър пълно главно доказване, установяващо цялостно изпълнение на Договора от изпълнителя „Бон Марше“ ЕООД.