Протоколно определение № 1064 от 04.07.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1064 гр. Сливен, 03.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230101288 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:46 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Е. М. от АК - Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 15.02.2024 година – лист 5 от делото.

Ответното дружество, редовно призовано не се представлява от представител или пълномощник.

Съдът констатира, че по делото е постъпила молба, вх. №

14164/28.06.2024 година, подадена от пълномощника на ответното дружество.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Поддържам исковата молба.

Съдът, след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към ДОКЛАД на делото:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК.

В исковата си молба ищцата И. И. Б. предявява против „Кредит Инкасо 1

Инвестмънтс БГ” ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 07.03.2014 година по ЧГД № 110/2014 година на РС – Айтос следните суми: 4 025,25 лв. – главница, 1 089,48 лв. - възнаградителна лихва, 1 603,82 лв. - мораторна лихва, 134,27 лв. държавна такса, 1 0 0 лв. - разноски за процесуален представител, законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2014 година.

Последното същинско изпълнително действие по това дело е било на 11.02.2015 година с подаване на молба от взискателя за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

На 02.02.2017 година е била подадена молба от ответника - цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с приложен договор за цесия и искане от ЧСИ, да бъде конституиран, като взискател на мястото на цедентавзискател „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, След като ЧСИ е конституирала новия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, той на 02.01.2018 година е подал своя молба за налагане на запор на банкова сметка на длъжника. Това обаче е станало след като е настъпила перемция и делото е било вече прекратено от закона.

Прекратяването е станало по закон на 11.02.2017 година.

Последвали са други изпълнителни действия по това дело след настъпилата перемция, но тези действия са незаконосъобразни, т.к. не са извършвани във висящ процес, а в прекратен, т.е. несъществуващ, действия без правно значение и последици, невалидни, т.к. се явяват не процесуални, а извънпроцеусални.

ЧСИ има задължението да следи преклузивните срокове служебно и да констатира настъпилата перемпция, но не го е направила своевременно и е допуснала извършването на невалидни изпълнителни действия. Това неизпълнение на задълженията обаче не може да бъде в ущърб на коя да е страните по делото. Едва на 05.07.2023 година ЧСИ Т. М. констатира, че е настъпила перемпция и прекратява делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление с изх. № 17727/05.07.2023 година. За прекратяване на делото е изпратила съобщение на длъжника с изх. № 17726/05.07.2023 година.

След прекратяването делото ЧСИ е отбелязала правилно на обратната страна на изпълнителния лист датата на последното изпълнително действие 11.02.2015 година.

От датата на последното същинско изпълнително действие на 11.02.2015 година започва да тече 5-годишната погасителна давност на задължението по изпълнителния лист съгласно чл. 110 от ЗЗД. Давността е изтекла на 11.02.2020 година. След тази дата взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД няма право на принудително изпълнение.

Всички суми по изпълнителния лист, който се явява ценна книга се погасяват с 5-годишна погасителна давност, независимо от техния различен характер, т.е. описаните в него суми за лихви не се погасяват с 3- годишна 2 давност, т.к. изпълнителното основание е влязло вече в з.с. и техният сбор представлява единна главница и съответно един единствен иск, а не отделни такива.

След като е изтекъл давностният срок на 08.11.2023 година ответникът образува отново изпълнително дело срещу ищеца № 1600/2023 година при ЧСИ Т. М. № 803 с район ОС-Бургас. След образуването делото е изпратено по местна подсъдност за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Г.

Г. с район на действие СлОС под № 3405/2023 година.

От датата на последното изпълнително действие 11.02.2015 година по ИД № 2014 803 04 01246 на ЧСИ Т. М. до образуване на новото ИД № 2023 803 04 01600 на ЧСИ Т. М. не са били извършвани действия, които прекъсват давностния срок по чл. 110 от ЗЗД и той е изтекъл на 11.02.2020 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 07.03.2014 година по ЧГД № 110/2014 година на РС – Айтос, а именно: 4 025,25 лв. – главница, 1 089,48 лв. - възнаградителна лихва, 1 603,82 лв. - мораторна лихва, 134,27 лв. държавна такса, 100 лв. разноски за проц. представител, законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2014 година. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който се изразява становище по основателността на исковата претенция.

Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, като възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество, искът по чл.

439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнително дело, вследствие на новонастъпили факти след издаването на изпълнителния титул, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предпоставка за уважаването на този иск е наличие на новооткрити и новонастъпили обстоятелства, за които длъжникът-ищец е узнал след приключване на производството, в рамките, на което е издадено изпълнителното основание. Предпоставки за допустимостта на исковата претенция са: наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и висящ изпълнителен процес срещу длъжника в производството. Във връзка с това е застъпено в правната теория и практика становището, че за уважаването на претенция, чието основание е именно установяването на недължимост, е необходимо по делото да се установи наличие на настъпил след издаването на 3 заповедта за изпълнение факт, който трябва да опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, осъществени след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване-които изключват или погасяват спорното право.

С исковата молба се поддържа, че вземанията на ответното дружество, материализирани в изпълнителния лист, били погасени по давност. В хода на двете образувани изпълнителни дела срещу ищцата последните изпълнителни действия били от 11.02.2015 година, като поради неизвършване на други изпълнителни действия върху имуществото на Б., спрямо нея следвало да бъде приложена нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Във връзка с това се твърди, че в периода след 11.02.2015 година е изминал срок по-дълъг от установения 5- годишен, поради което се обосновава правният интерес на ищцата от завеждане на настоящия иск.

Тези твърдения в настоящото производство няма как да бъдат споделени поради няколко причини - фактически и юридически по своята същност, които обосновават нашите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава, а така също и предполагат отхвърлянето на същия като неоснователен,

Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и И. И. Б., в качеството й на Кредитополучател, от друга е подписан Договор за кредит № PLUS-01345320, съгласно който за Б. е възникнало задължение срещу отпуснатата й в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.

Поради неспазване на поетия от ищцата ангажимент по сключения договор за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, след като се е сдобил с годно изпълнително основание, като по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е образувано изп. дело № 20148030401246 по описа на ЧСИ Т. М. и е приведен в изпълнение изпълнителният лист, вземанията по който Б. претендира да са се погасили по давност.

Съгласно законодателната уредба у нас, издаването на изпълнителен 4 лист се предшества от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК.

В същото време обаче, застъпено е мнението, че същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност, която всякога е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

Възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 07.03.2014 година суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД през 2014 година, с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Маджарова. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 година по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност в тази насока е и Решение №169 от 04.06.2018 година на Окръжен съд - Враца; ,,Според Окръжен съд, от събраните по делото доказателства се установява, че по изпълнително дело *** първоначалният взискател е поискал извършването на изпълнителни действия с молбата за образуване на изпълнително производство от ***, доколкото в тази молба той е възложил на ЧСИ права по чл.18 от ЗЧСИ).

Относно твърденията на ищцата, че вземането е погасено по давност, се 5 твърди, че поради факта на образуването на изпълнителното дело по описа на Маджарова и предвид задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980 година и последно постановеното във връзка с посочените две решения - ТР № 3/28.03.2023 година по тълк. дело № 3/2020 година.на ОСГТК, това е нямало как да стане до 26.06.2015 година.

В ТР № 2/2013 година на ОСГТК на 26.06.2015 година е прието, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 година следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то трае, давност не тече. Така с постановяването на решение № 2/2013 година, по задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" или да "не действа". Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изп., действие, изграждащо съответния способ.