Решение № 465 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500054 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 537 от 27.10.2025 год., постановено по гр.д.№ 574/2025 год. по описа на Окръжен съд Благоевград, 11-ти състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Х. И. П. сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан по НОХД № 630/12 год. по описа на РС-Кюстендил, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2022 год. до окончателното плащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 250 000 лева. С решението са разпределени разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца Х. И. П. в частта с която искът за неимуществените вреди е отхвърлен за разликата от 50 000 лева до 250 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, както и определеното обезщетение не е съобразено с практиката по сходни случаи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до посочения размер. Претендира разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените вреди, тъй като определеният размер за неимуществените вреди е завишен и отново не е 1 съобразен с практиката. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с което иска да бъде изцяло отхвърлен.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Х. Д. П. излага в исковата си молба, че на 14.09.2006 г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201 от НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение задържане под стража, продължила фактически 7 денонощия, която по-късно е била изменена в „парична гаранция“, в размер на 8 000 лева.

Наред с това му била наложена забрана за напускане пределите на страната без разрешение на прокурора. Твърди се, че с Присъда № 15/16.03.2018 г. на РС-Кюстендил е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение, която присъда с Решение № 260009/08.09.2022 г. на Окръжения съд е потвърдена и на тази дата е влязла в сила като неподлежаща на обжалване. Поддържа, че случаят намерил широко отражение по националните и регионални медии, загубил контакти, приятелства, затворил се, не излизал от дома, самоизолирал се, ограничил личните и социални контакти. По делото били проведени десетки открити съдебни заседания, на които присъствал лично, като всяко явяване е свързано с голям стрес и притеснение. Вследствие на незаконното му обвинение не могъл за си намери работа. Станал затворен, избухлив, много нервен, не се усмихва, неизпитва щастие, обезверен, без желание да прави каквото и да било. За причинените му неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 250 000 лева, заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил иска, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.

Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори, че с постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006 г. постановено по ДП № 452/2006 г. по описа на РПУ-гр.Петрич, пр.пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич, ищецът Х. П. е привлечен като обвиняем за това, че за периода 2002 г.

- 2004 г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден" е присвоил около 522 404 лева, собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери 2 престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.с чл.201 от НК. В деня на привличането му, с постановление № 1591 от 14.09.2006 г. е задържан за срок от 72 часа, като след този срок ответника направил искане до съда за постоянна мярка „Задържане под стража“, такава била взета и впоследствие променена от въззивния съд на „парична гаранция“ в размер на 8 000 лева. Реално бил задържан за срок от 7 денонощия. Не се спори, че досъдебното производство е продължило почти 6 години. От страна на ответника е внесен обвинителен акт в съда, но поради отводите на съдиите от РС Петрич, делото е изпратено на Районен съд Кюстендил, където е образувано НОХД № 630/2012 г. С Присъда № 15/16.03.2018 г. постановена по делото, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по обвинението обвинение. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, по което съдът с окончателно Решение № 260009/08.09.2022 г. е потвърдил оправдателната присъда.

Пред първоинстанционният са разпитани трима свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди. Така свидетеля С., колега на ищеца и също подсъдим по воденото наказателно производство установява, че всички, включително и ищеца се страхували от присъда и от лежане в затвора. Х. бил много възмутен от обвинението, много депресиран, ядосан и стресиран, дори ходил да му баят против уплах след ареста. След всяко съдебно заседание ищецът се прибирал, затварял се и цяла седмица почти не излизал. Х. видимо отслабнал много – с цели 20 килограма. Преди обвинението той всяка вечер играел карти в селото, но след това спрял да го прави.

Свидетелят М., брат на съпругата на ищеца сочи, че след като излязъл от ареста, Х. бил много отслабнал, не споделял нищо, затворил се в себе си, не искал да говори с никого, вайкал се, че са го опозорили, не се чувствал добре психически и не искал да говори с никого. Той се срамувал и казвал, че хората го одумват. Имало промяна в отношението на познатите и приятелите му. Повечето му приятели се отдръпнали от него.

Разпространяването на новината се отразило зле на Х., видимо бил нервен, дразнел се от всичко и за малко да си развали семейството. Преди 2006 г. Х. бил с много добра репутация на честен и почтен човек, на съвестен държавен служител. В селото всички се познавали помежду си и след обвинението много хора започнали да говорят, че П. е присвоил голяма сума пари и че е крадец. През целия период на разглеждане на делото ищецът психически изглеждал недобре. Той споделил със свидетеля, че иска да посегне на живота си, че си проваля семейството, че ще му вземат всичко, че няма да има нищо, че няма да има какво да остави на децата си и че няма с какво да изхранва семейството си. Х. не бил възстановен психически, бил нервен и заядлив, не искал да контактува с никого, никъде не ходел и не искал да излиза по ресторанти.

Свидетеля П., съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК пък установява, че след като напуснал ареста, Х. бил много зле физически, отслабнал, много подпухнал, имал торбички под очите, психически бил напълно сринат и гневен, бил се затворил в себе си и не му се говорело. Приятел им дал заем от 8 000 лева, за да внесат гаранцията му. Съпругът й изпитвал силен страх при всяко отиване на делото в Кюстендил, 3 не спял, бил раздразнителен, нервен и неспокоен дали няма да бъде пак арестуван на самото дело в Кюстендил. Преди да го обвинят, Х. се ползвал с много добро име сред съселяните си, а след като го обвинили, имало приятели, които се отдръпнали от него, той се затворил напълно и почти не излизал от вкъщи. Околните го сочели с пръст и го считали за недостоен и за престъпник. П. изпитвал срам пред децата си. Съученик казал на сина му, че татко му е престъпник. Детето се разстроило от това и не искало да ходи на училище. При ищеца се появило високо кръвно налягане, силно главоболие, стрес, не спял спокойно, на антидепресанти бил, пиел „Деанксит“ и в момента продължавал да го пие. Стресът, който преживявал Х., рефлектирал върху отношенията му със съпругата и децата. И сега Х. не бил възстановен напълно, сринат бил психически и физически, не се възстановил от оплакванията си, високото кръвно и главоболието му останали. В селото почти всички все още го мислели за крадец. Не бил посещавал психолог, психиатър или други терапевти.

От представените публикации и свидетелските показания се установява, че случаят е намерил широко отражение, както по националните медии – телевизии и вестници, така и в регионалните. Правени са изявления по националните телевизии и от тогавашния министър на МВР, от прокурора, наблюдаващ делото, от директора на полицията на Благоевград.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ Държавата, чрез процесуалния си субституент Прокуратурата на Република България отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.с чл.201 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия. По протест на ответника е развито и въззивно производство, потвърдило първоинстанционната оправдателна присъда.

С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и 4 непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение и т.н..