Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 08.02.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 6/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
08.02.2023
В сила
14.03.2023
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500006 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 306 от 18.11.2022 г., постановено по гр. дело № 405/2022 година по описа на Поповския районен съд, съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението и прекратяването на трудовото правоотношение на Р. Р. С. с ЕГН ********** от с. З., община П., извършено със Заповед № 152/18.04.2022 г. на Управителя на „ВиК“ ООД - Търговище, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и Заповед №159/18.04.2022 г. на Управителя на „ВиК“ ООД - Търговище, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 18.04.2022 г.; възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Р. Р. С. на заеманата преди уволнението длъжност „Отчетник измервателни уреди-водопроводчик“ при „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК **********, представлявано от управителя Я. М.; осъдил е „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище да заплати на Р. Р. С. сумата от 3991.86 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал 1 без работа поради незаконното му уволнение /19.04.2022 г. - 19.10.2022 г./, като за разликата до пълния претендиран размер от 4369.56 лв., е отхвърлил иска като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК **********, представлявано от управителя Я. М., чрез Р.

С. М. - гл. юрисконсулт, в която се излага следното:

Във въззивната жалба се излагат следните съображения: Съдът неправилно е счел, че приложената по делото Докладна записка №541/16.03.2022 г., изготвена от вътрешния одитор на „ВиК” ООД, не конкретизира деянията, предмет на дисциплинарното производство, което препятствало възможността на работника да упражни в пълна степен правото си на защита, а от друга страна да се установи наличието на допуснати от ищеца дисциплинарни нарушения и да се прецени тяхната тежест. Въззивникът счита, че конкретно и ясно в заключителната част на Докладната записка е посочен периодът на липсващите дневни и месечни отчети, съответстващи на неправилно водените касовите книги, приложени като писмени доказателства по делото. Според него, нарушението е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник. По този начин се е гарантирала възможността за ефективна защита срещу уволнението. Според въззивника, в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието.

Отделно се излагат съображения, че предвид доказателствата по делото е видно, че е налице хипотезата на системност на констатираните нарушения, които със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения, а именно: • Със Заповед № 72 от 31.01.2022 г. е наложено наказание „Забележка”; • Със Заповед №111 от 18.02.2022 г. е наложено наказание „Предупреждение за уволнение”.

Работодателят е преценил значението на предишните нарушения, установени с влезли в сила заповеди за дисциплинарни наказания, които не са заличени и представляват част от приложения състав на уволнението.

Според въззивника, предвид, че предишните нарушения от страна на ищеца 2 имат значение за преценка на системността па нарушенията му по смисъла на чл. 190, ал. 1,т. 3 КТ и за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, то при необсъждането им като представено относимо, допустимо и необходимо доказателство, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение и необоснованост и нарушение на материалния закон.

Предвид горното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 306 от 18.11.2022 г., постановено по гр. дело №405/2022 г. на Поповския районен съд и да отхвърли предявените искове.

Претендира за разноски в производството.

По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ищеца.

В съдебно заседание въззивникът чрез юрисконсулт М. поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.

Постъпило е писмено становище за оставяне на въззивната жалба без уважение. Представен е списък на разноските.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред Поповския районен съд Р. Р. С. е предявил срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град Търговище в условията на обективно съединяване искове с правно основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Фактите по така изложения спор са следните:

Ищецът е работил в ответното търговско дружество на позиция „Отчетник измервателни уреди – водопроводчик“. Със Заповед № 152 от 18.04.2022 година му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неправилно водене на касовата книга – липса на дневни и месечни отчети. Със Заповед № 159 от 18.04.2022 година, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради наложеното дисциплинарно наказание. Уволнителната заповед, посочена по-горе, е издадена въз основа на докладна записка, депозирана от вътрешния одитор в дружеството В.М. А.

/л. 117 от трудовото досие на ищеца/. Същата е осъществила по нареждане на управителя на дружеството специална проверка на ищеца като отчетник като 3 е извършила проверка на фактури за 2019 година, 2020 година, 2021 година и до март 2022 година. Описани са многобройни фактури и данни по тях. В докладната записка е посочена и констатация по отношение на касовите книги като е отбелязано, че за 2019 година и за 2022 година не са представени касови книги за проверка, като за 2021 година и за 2022 година по месеци е посочена констатация относно наличност или липса на дневен и месечен отчет. В докладната е отбелязано още, че на ищеца е разяснено воденето на касова книга.

В съдебно заседание като свидетел В. А. дава показания във връзка с извършената проверка като отбелязва следното: „фактурите, които ищецът е събирал, отговорят на действителността, и той си е внасял парите в касата на дружеството в П., и от П. съответно се отчитат в Търговище. Направих проверка на касовата книга и се установи, че има места, където не е пускал отчети.“

По повод обсъжданата докладна записка работодателят е поискал обяснения от ищеца като му е предоставил и копие от нея. На 06.04.2022 година ищецът е депозирал писмени обяснения като е посочил, че до 08.03.2022 година, когато му е направена проверка от вътрешния одитор, не му е правен инструктаж за работа с фискално устройство.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.

Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.

В конкретния случай липсва един много важен реквизит – времето на извършване на нарушението. Докладната записка съдържа констатации за проверка на дейността на ищеца за период от 3 години и два месеца – т. от 2019 година до м. март 2022 година. За 2021 година и за първите два месеца от 2022 година има констатации относно наличност или липса на изготвен от 4 ищеца дневен и/или месечен отчет. Така за м. април 2021 година; за м. май 2021 година; за м. юни 2021 година и м. януари 2022 година е посочено, че има дневни отчети, но липсва месечен отчет. За 9 месеца от този период е посочено, че има и дневни, и месечни отчети. Нито ищеца, нито съдът е в състояние да разбере за кои месеци е прието, че ищецът не е изпълнил служебните си задължения. В обжалваната заповед не е посочен период или конкретни месеци, през които се твърди, че ищецът е в нарушение. Отделно от това следва да се отбележи, че в уволнителната заповед е посочено едно общо нарушение – липса на месечни и дневни отчети. Самата докладна записка посочва, че такива отчети за голяма част от периода има. Но в обжалваната заповед няма никаква конкретика – кога, за кой месец ищецът не е съставил било месечен, било дневен отчет, или едновременно и двата отчета.

Настоящият въззивен състав приема, че липсата на посочен период или конкретни месеци, през които, според работодателя, ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, е достатъчно основание за отмяна на обжалваната уволнителна заповед. Макар в същата да е посочена депозираната от вътрешния одитор докладна записка, от последната също не може да се прецени кои са относимите периоди от време, за които се приема, че ищецът е извършил нарушения. Тази докладна записка има определени констатации, но част от тях не сочат за дадени месеци ищецът да е извършил нарушения. Не е допустимо съдът служебно да прави изводи кои периоди е имал предвид работодателя, издавайки заповедта. Ето защо съдът приема, че заповедта , която е предмет на обжалване в настоящото производство, се явява издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ и подлежи на отмяна само на това основание.

Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да се уважи; респ. подлежат на уважаване и свързаните с този иск такива по чл.

344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Като е стигнал до същия правен извод, Поповският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските: Въззиваемата страна има право на разноски за настоящото въззивно производство в размер на 800 лева за заплатено адвокатско 5 възнаграждение.

Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №306 от 18.11.2022 г., постановено по гр. дело № 405/2022 година по описа на Поповския районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ “ ЕООД - град

Търговище, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. “29-ти Януари“ №3 с ЕИК **********, представлявано от управителя Я. М., да заплати на Р. Р. С. с ЕГН ********** от с. З., община П., направените във въззивното производство разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6