Определение № 1969 от 26.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514637 по описа за 2025 година

Производството е по чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Л. О. срещу разпореждане № 20141159 от 13.06.2025 г. по ч. гр. д. № 48432/2020 г. по описа на СРС, 28 състав за издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя въз основа на одобрена по делото спогодба.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че разпореждането е нищожно, тъй като не съдържа изискуемите по закон реквизити, волята на съда е неразбираема и актът не е подписан. В евентуалност се твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден въз основа на спогодба, предвиждаща и осъществяване на факти, след одобряването й, които не могат да бъдат преценявани в производството по издаване на изпълнителния лист, а спогодбата предвижда бъдещи задължения за заплащане на сумите по петитума на исковата молба като последица от неизпълнение на главно парично задължение, поради което може да се издаде лист по спогодбата за вноските с настъпил падеж, но не и за сумите по петитума на исковата молба.

С жалбата се иска съдът да прогласи нищожност на разпореждането, евентуално да обезсили същото и да присъди направените разноски.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна. Твърди, че разпореждането указва волята на съда да издаде изпълнителен лист, авторството се установява от акта, а дори и да не съдържа някои от реквизитите този пропуск няма за последица нищожност на акта. Относно материалната незаконосъобразност твърди, че спогодбата е изпълнително основание, тъй като предвижда, че неизпълнението на посочените в нея задължения има за последица изискуемост на пълния размер на претенцията.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 48432/2020 г. на СРС, 28 състав е образувано по искова молба на „Сеон“ ЕООД срещу Б. Л. О. за връщане на платено на отпаднало основание възнаграждение по договор за строителство, в размер на 17 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, неустойка за забава в размер 6510 лв. и разноски.

С определение от 05.03.2025 г. първоинстанционният съд е одобрил постигната 1 между страните спогодба и е прекратил производството. С постигната спогодба страните са се съгласили ответникът да заплати в полза на ищеца сумата 8500 лв., представляваща дължимо плащане по договор за СМР от 21.09.2019 г. и 3000 лв. адвокатски хонорар за обезпечителното и исково производство ( чл.1, т.1.1 и т.1.2 ), която обща сума е платима на 11 вноски, с падежи в периода 05.03.2024 г. – 05.01.2026 г. ( чл.2, ал.1 ). Съгласно чл.2, ал.4 от спогодбата при пълно или частично неплащане, на която и да е дължима вноска по чл.2, ал.1, в уговорените срокове, страните ще считат, че ответникът не е изпълнил задълженията си по спогодбата и ищецът ще има право да подаде още след първото констатирано неизпълнение молба за издаване на изпълнителен лист за пълния размер на претендираните главница, законна лихва, неустойки и разноски, съгласно петитума на исковата молба по гр. д. № 48432/202 г. и посочени в т.4.

С молба от 06.06.2025 г. ищецът е поискал от районния съд издаване на изпълнителен лист за пълния размер на претендираните главница, законна лихва, неустойки и разноски, съгласно петитума на исковата молба по гр. д. № 48432/202 г. като е посочил, че до момента на подаване на молбата ответникът не е изпълнил нито едно от задълженията, уговорени в чл.1,ал.2 от спогодбата.

С разпореждане № 20141159/13.06.2025 г. съдът е разпоредил да се издаде на ищеца изпълнителен лист по чл.1, ал.4 от одобрената спогодба от 05.03.2025 г. за сумата 17 000 лв., представляваща сума за възстановяване по договор между страните за текущ ремонт от 21.09.2019 г.; законна лихва от 03.06.2020 г. до плащането, 6510 лв. неустойка и 3420,20 лв. разноски по делото. Посочено е, че разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 2седмичен срок, който за ищеца тече от получаване на изпълнителния лист, а за ответника от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Разпореждането е подписано с изписване на собствено и фамилно име на съдията.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

В съдебната практика се приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, неподписано или толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и по пътя на тълкуването. Обжалваното разпореждане не страда от нито един от посочените пороци, същото е постановено в писмена форма, подписано е със собственоръчно изписване на собствено и фамилно име на съдията, което се приравнява на собственоръчен подпис и волята на съда може ясно да се изведе, а именно да се издаде изпълнителен лист по одобрената съдебна спогодба за посочените в разпореждането суми.

С одобрената съдебна спогодба страните са индивидуализирали по източник и размер претенциите на ищеца ( т.4 ) и в чл.1, ал.1 са уговорили опрощаване на част от тези суми под условие, че се заплати уговорения по – нисък размер на дълга, в сроковете по чл.1, ал.2. В случай на неизпълнение на задължението на една или повече вноски в ал.4 е уговорено, че опрощаването не поражда последици и ответникът дължи пълния размер на претенциите индивидуализирани по основание и размер в т.4 от спогодбата. В молбата ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил нито едно от поетите задължения, което е достатъчно за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на одобрената съдебна спогодба с посоченото съдържание. В тежест на ответника е да представи доказателства за извършено плащане, съответно да установи, че не е настъпило отпадането на уговореното условие за частично опрощаване на дълга. Ответникът не твърди, респективно не представя доказателства за плащане, поради което следва да се приеме, че са настъпили уговорените в чл.1, ал.4 от спогодбата факти, последица от които е изискуемост на целия дълг, посочен в т.

4 от спогодбата, която служи за изпълнително основание за тези суми.

Предвид изложеното разпореждането е законосъобразно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК на ответника по жалбата следва да се 2 присъдят разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер 255,65 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Б. Л. О. срещу разпореждане № 20141159 от 13.06.2025 г. по ч.гр. д. № 48432/2020 г. по описа на СРС, 28 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на одобрена по делото спогодба.

ОСЪЖДА Б. Л. О., ЕГН ********** с адрес – гр. София, кв. ******** да заплати на „Сеон“ ЕООД, ЕИК 201802172 със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“******** на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК сумата 255,65 евро - разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване - т. 6 на ТР № 1 от 2001 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514637 по описа за 2025 година

Производството е по чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Л. О. срещу разпореждане № 20141159 от 13.06.2025 г. по ч. гр. д. № 48432/2020 г. по описа на СРС, 28 състав за издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя въз основа на одобрена по делото спогодба.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че разпореждането е нищожно, тъй като не съдържа изискуемите по закон реквизити, волята на съда е неразбираема и актът не е подписан. В евентуалност се твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден въз основа на спогодба, предвиждаща и осъществяване на факти, след одобряването й, които не могат да бъдат преценявани в производството по издаване на изпълнителния лист, а спогодбата предвижда бъдещи задължения за заплащане на сумите по петитума на исковата молба като последица от неизпълнение на главно парично задължение, поради което може да се издаде лист по спогодбата за вноските с настъпил падеж, но не и за сумите по петитума на исковата молба.

С жалбата се иска съдът да прогласи нищожност на разпореждането, евентуално да обезсили същото и да присъди направените разноски.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна. Твърди, че разпореждането указва волята на съда да издаде изпълнителен лист, авторството се установява от акта, а дори и да не съдържа някои от реквизитите този пропуск няма за последица нищожност на акта. Относно материалната незаконосъобразност твърди, че спогодбата е изпълнително основание, тъй като предвижда, че неизпълнението на посочените в нея задължения има за последица изискуемост на пълния размер на претенцията.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 48432/2020 г. на СРС, 28 състав е образувано по искова молба на „Сеон“ ЕООД срещу Б. Л. О. за връщане на платено на отпаднало основание възнаграждение по договор за строителство, в размер на 17 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, неустойка за забава в размер 6510 лв. и разноски.

С определение от 05.03.2025 г. първоинстанционният съд е одобрил постигната 1 между страните спогодба и е прекратил производството. С постигната спогодба страните са се съгласили ответникът да заплати в полза на ищеца сумата 8500 лв., представляваща дължимо плащане по договор за СМР от 21.09.2019 г. и 3000 лв. адвокатски хонорар за обезпечителното и исково производство ( чл.1, т.1.1 и т.1.2 ), която обща сума е платима на 11 вноски, с падежи в периода 05.03.2024 г. – 05.01.2026 г. ( чл.2, ал.1 ). Съгласно чл.2, ал.4 от спогодбата при пълно или частично неплащане, на която и да е дължима вноска по чл.2, ал.1, в уговорените срокове, страните ще считат, че ответникът не е изпълнил задълженията си по спогодбата и ищецът ще има право да подаде още след първото констатирано неизпълнение молба за издаване на изпълнителен лист за пълния размер на претендираните главница, законна лихва, неустойки и разноски, съгласно петитума на исковата молба по гр. д. № 48432/202 г. и посочени в т.4.

С молба от 06.06.2025 г. ищецът е поискал от районния съд издаване на изпълнителен лист за пълния размер на претендираните главница, законна лихва, неустойки и разноски, съгласно петитума на исковата молба по гр. д. № 48432/202 г. като е посочил, че до момента на подаване на молбата ответникът не е изпълнил нито едно от задълженията, уговорени в чл.1,ал.2 от спогодбата.

С разпореждане № 20141159/13.06.2025 г. съдът е разпоредил да се издаде на ищеца изпълнителен лист по чл.1, ал.4 от одобрената спогодба от 05.03.2025 г. за сумата 17 000 лв., представляваща сума за възстановяване по договор между страните за текущ ремонт от 21.09.2019 г.; законна лихва от 03.06.2020 г. до плащането, 6510 лв. неустойка и 3420,20 лв. разноски по делото. Посочено е, че разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 2седмичен срок, който за ищеца тече от получаване на изпълнителния лист, а за ответника от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Разпореждането е подписано с изписване на собствено и фамилно име на съдията.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

В съдебната практика се приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, неподписано или толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и по пътя на тълкуването. Обжалваното разпореждане не страда от нито един от посочените пороци, същото е постановено в писмена форма, подписано е със собственоръчно изписване на собствено и фамилно име на съдията, което се приравнява на собственоръчен подпис и волята на съда може ясно да се изведе, а именно да се издаде изпълнителен лист по одобрената съдебна спогодба за посочените в разпореждането суми.