Определение № 158 от 02.08.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. гр. София , 02.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселина П. Вълева

Галя Ив. Георгиева

Магдалена Ат. Лазарова като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600308 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

Предмет на въззивната проверка е протоколно определение на Специализирания наказателен съд, 5-ти състав постановено на 14.07.2021 г. по нохд № 4163/2018 г. по описа на същия съд. С посочения по-горе съдебен акт е изменена мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия Г. К. ХР. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която е постановено да бъде изпълнявана на адрес в гр. С., ж.к. „Д.-1“, бл.х, вх.х, ет.хх, ап.хх. На основание чл.62, ал.6 от НПК е разпоредено спазването на забраната, въведена с мярката за неотклонение да бъде контролирана чрез средство за електронно наблюдение по реда на чл. 262 - чл. 275 ЗИНЗС.

В предвидения от закона срок определението е атакувано от представителя на Специализираната прокуратура, който в депозиран частен протест е очертал незаконосъобразност и немотивираност на постановения съдебен акт. Обръща се внимание на тежестта на престъпленията, в извършването на които подсъдимият Х. е признат за виновен с присъда от 22.03.2021г. по НОХД № 4163/2018 г. по описа на СпНС. Изразява се несъгласие с оправдаването на Х. по вмененото му с обвинителния акт тежко умишлено престъпление по чл. 116, ал.1. т.6, т.9, т.10 и т.12, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1,б.„а“ и б.„б“ от НК, срещу което прокуратурата е подала и съответен протест. Навежда се, че инкриминираните деяния били извършени от Х. при условията на „опасен рецидив“, като същият е бил многократно осъждан за тежки умишлени престъпления против собствеността, за които е търпял и ефективни наказания „лишаване от свобода“. Твърди се, че не са налице нови обстоятелства, налагащи изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от "задържане под стража" в по1 лека.

Иска се отмяна на определението на СпНС и постановяване на ново, с което искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Х. и неговия защитник да бъде оставено без уважение.

Възражения от страна на подсъдимия и защитата не са постъпили в установения от закона срок.

Въззивната инстанция, с оглед задължението й да се произнесе по частния протест, като се запозна с данните по делото и с мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Протестът пред АСНС е подаден в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2021г. първостепенният съдебен състав е уважил направеното искане от защитника на подсъдимия Г. К. ХР. за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава. СНС се е мотивирал с изтеклият период на задържане на подсъдимия, които е намалил в значителна степен риска от извършване на престъпление. Приел е още, че подсъдимият е имал безупречно процесуално поведение в хода на съдебното следствие и в местата за лишаване от свобода. В мотивите на определението е посочено и обстоятелство от личен характер, изразяващо се в недобро здравословно състояние на бащата на подсъдимия Х., обуславящо необходимост от полагане на непосредствени грижи.

При проверка на обжалваното определение настоящата инстанция приема, че същото е правилно и обосновано. Съображенията за това са следните:

С присъда на СНС, 5-ти състав, от 22.03.2021 г. Г.Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпления при условията на реална съвкупност по чл. 321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК, за което му било определено наказание в размер на седем години „Лишаване от свобода“, и по чл. 131а, вр. чл.131, ал.1, т.5 и т.9, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, за което му било определено наказание осем години „Лишаване от свобода“. На основание чл.23 от НК първоинстанционният съд е определил общо найтежко наказание в размер на осем години „Лишаване от свобода“ при строг режим. С постановената присъда СНС е оправдал подсъдимия Х. по въведеното с обвинителния акт престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, т.9, т.10 и т.12, вр. чл.115, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ от НК.

В мотивите на постановеното определение от 14.07.2021г. е посочено, че подсъдимият Х. е търпял наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ повече от четири години, която действала от 30.01.2018г., като е уточнено, че същият е бил задържан и преди това за екстрадирането му от 2

Република Сърбия и предаването му на българските власти за съдене за визираните по-горе престъпления. Предвид посоченото, въззивният състав споделя решаващия извод на първостепенния съд, че към настоящия момент, с оглед на характера и тежестта на инкриминираните деяния, за които е постановена присъда, продължава да съществува реална опасност подсъдимият Х. да извърши престъпление, която обаче е редуцирана, предвид продължителния период на задържане на същия от над четири години, който представлява повече от половината от определеното на Х. общо най-тежко наказание в размер на осем години „Лишаване от свобода“. При тези съображения правилно в проверяваното определение е преценено, че са налице обстоятелства, които да налагат смекчаване процесуалното положение на подс. Х. в следващата по лека мярка за неотклонение: „Домашен арест“.

Правилно сред тези обстоятелства, СНС е посочил и безупречно поведение на подс. Х., както в хода на съдебното следствие, така и в затвора в гр. Белене, видно от представените заповеди за награждаване за примерно поведение в затвора в гр. Белене и от удостоверения за завършени курсове.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира за необходима и пропорционална определената мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да бъде контролирана чрез средство за електронно наблюдение по отношение на подсъдимия Г.Х., за обезпечаването на нуждите в производството.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС, 5-ти състав от 14.07.2021 г., по НОХД № 4163/2018 г., с което е изменена на мярката за неотклонение на подсъдимия Г. К. ХР. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3