Решение № 3383 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3383 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110108433 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу С.о. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването в полза на ищеца на следните парични вземания: сумата от 1 509,64 лева, представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от 1494,64 лева – изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана автомобилна застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №] от 22.09.2021 г. в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило вследствие от преминаването му през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка)и сумата от 15 лева – сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва върху главницата от 1 509,64 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 31,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.05.2022 г. до 28.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 52432/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.10.2022 г.

Ищецът [фирма] твърди, че по силата на договор за комбинирана автомобилна застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № ***/29.07.2021 г. и със срок на действие от 31.07.2021 г. до 30.07.2022 г., е заплатил сумата от 1 494,64 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети, определени от стойността на необходимите части, материали и труд за възстановяването им, по застрахования при него л.а. [марка и модел] с рег. № [рег. №], вследствие на пътно-транспортно произшествие от 22.09.2021 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в град София, по време на движение в кв.

„С.“ по ул. „Ж.“ при попадане на застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана неизправност на пътното платно – дупка. Намира, че отговорна за настъпването му е ответната С.о., тъй като пътят, по който се е движил, представлява част от общинската пътна мрежа – публична общинска собственост и именно О. отговаря за 1 поддържането му. В случая основанието за отговорността на ответната страна е неподдържане на участъка от пътя, несигнализиране и неотстраняване на посочената неизправност. В исковата молба се твърди, че във връзка с ПТП-то пред [фирма] е образувана щета № [№], като е съставен опис за констатираните увреждания по автомобила.

Ищцовото дружество определило и изплатило в полза на извършилия ремонта сервиз застрахователно обезщетение в размер на 1 494,64 лева, чрез два парични превода, като е сторило и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лева.

Заявява, че с регресна покана, получена на 10.05.2022 г., ответната С.о. е поканена да заплати процесната сума, но същата не била възстановена. За процесните вземания по заявление на [фирма] била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело 52432/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав. Срещу последната било депозирано възражение от длъжника, поради което и с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявил процесните искови претенции. С последните същият отправя искане за признаване за установено, че ответната С.о. му дължи следните вземания: 1 509,64 лева, представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от 1 494,64 лева – изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана автомобилна застраховка „Каско на МПС“ за вреди по лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], настъпили на 22.09.2021 г., в резултат от преминаването му през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и сумата от 15,00 лева – сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението както и сумата от 31,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.05.2022 г. до 28.09.2022 г.

Намира за дължима и претендира законната лихва върху главницата от 1 509,64 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2022 г. до изплащане на вземането. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната С.о. оспорва предявените искове по основание и размер с довод за липсата на доказателства относно мястото, на което е реализирано процесното ПТП, механизма на настъпването му, наличието на неизправност на пътното платно – дупка, както и размерът на твърдените вреди. Оспорва да е доказано настъпването на твърдяното пътнотранспортно произшествие при посочения в исковата молба механизъм, вследствие на което да са причинени вреди на застрахования при ищеца автомобил, тъй като не се доказва наличието на дупка, точното й местоположение, размера на същата, както и състоянието на пътната настилка. Сочи, че липсата на необходимост от репатриране на автомобила обуславя възможността вредите да са настъпили на друго място и по друг начин, различни от описаните. Намира за недоказано твърдението на ищеца относно отсъствието на пътен знак за сигнализиране на пътната неравност. Заявява, че липсата на съставен протокол за ПТП е в нарушение на чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Липсват доказателства относно наличието на дупка на пътното платно към датата на процесното ПТП. Допълва, че водачът на увредения лек автомобил не е съобразил скоростта си на движение с конкретните условия и състоянието на пътя, което е нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е довело до съпричиняване на вредите. Оспорва размера на обезщетението, намирайки, че заплатените суми са силно завишени в сравнение с обичайните разноски, които биха се направили при същата щета. Не са налице доказателства относно състоянието на конкретно увредените елементи от автомобила към момента на реализиране на процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС, тъй като приложените Общи условия не са подписаните от страните. Намира за недължима претендираната лихва за забава поради липсата на доказателства писмото на 2

[фирма], обективиращо искането му за заплащане на регресната сума, да е реално получено от С.о.. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Предявени са установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за признаване съществуването в правната сфера на ищеца на парични вземания от ответаната страна, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал.

1 ГПК и съдържа оспорване на вземанията, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че процесните искови претенции са предявени при съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което са и процесуално допустими.

По същество:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:

Основателността на суброгационния иск, респ. ангажирането на гаранционнообезпечителната отговорност на ответника, се обуславя от доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице относно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на всички сторените разходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му.

С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 26.03.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че посоченото място на настъпване на ПТП – град София, кв. „С.“, ул. „Ж.“ представлява пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от ответната С.о., че застрахователното обезщетение в размер на сумата от 1 494,64 лева е било изплатено от ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта на процесния автомобил, че ищецът е сторил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на сумата от 15,00 лева, както и, че размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на посочената от ищеца стойност.

Изясни се, че ищецът обосновава материалноправната си легитимация като носител на процесните вземания, в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка, имащ за обект процесния лек автомобил, изплатил стойността на извършените 3 ремонтни дейности във връзка с настъпилите щети по превозното средство вследствие от твърдяното застрахователно събитие.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 29.07.2021 г. между Г. Г. Г., в качеството му на собственик (съгласно данните от приложеното копие на свидетелство за регистрация на МПС част II– л. 23 и л. 24 от делото) и застраховащ, от една страна и [фирма],, в качеството му на застраховател, от друга страна, с посредничеството на [фирма] е сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № 5***, със срок на действие от 1 година – от 00:00 часа на 31.07.2021 г. до 23:59 часа на 30.07.2022 г., с обект на застраховка лек автомобил „[марка]“ с рег. № [рег. №], сив металик, година на производство 2011 г. за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“ и застраховка „Автомобилен асистанс за България“, пакет „Мега +“.

Изяснява се, че застраховката „Каско на МПС“ е с териториален обхват Европа, включително Турция, с посочен начин за определяне на застрахователното обезщетение – отстраняване на щети в доверен сервиз, след представяне на МПС за оглед пред застрахователя. В договора за застраховка е удостоверено, че с подписването му застраховащият декларира, че е запознат/получил и е съгласен с Общите уславия за застраховките, както и, че е информиран за Методиката, прилагана от застрахователното дружество за определяне размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, публикувана на интернет – страницата на [фирма]. По делото е представен и приет като писмено доказателство заверен препис от Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество, приети с Решение на УС на дружеството по Протокол № 32 от 30.07.2015 г. в сила от 01.10.2015 г., последно изменени с Решение по Протокол № 11/10.03.2021 г., в сила от 01.04.2021 г., а с това и приложими към твърдяната дата на ПТП. В клаузата на т. 1 от Раздел I от същите е прието, че представляват неразделна част от застрахователния договор и регламентират покритите и непокрити рискове, териториалния обхват на застраховката, правата и задълженията на страните. В т. 14 от Раздел II на Общите условия е отразено, че клаузата „Пълно Каско“ покрива следните рискове: кражба и грабеж на превозното средство, щети по превозното средство вследствие от кражба/грабеж, кражба чрез взлом на трайно монтирани аудио и навигационна техника, както рисковете, покрити от клаузи разширено каско, частично каско и минимално каско, сред които пътнотраспортно произшествие. В клаузата на т. 91.11 от Раздел X на Общите условия последното е дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и изразяващо се в удар на същото в друго МПС, пътно съоръжение, какъвто и да било друг предмет, човек или животно или попадане в дупка или неравност на пътното платно, което събитие е предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, което определение съответства с легалната дефиниция на ПТП, дадена в § 6, т. 30 от ПЗР на ЗДвП.