Решение № 1058 от 21.05.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1058

Кърджали, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700102 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от Г. Р. А., с [ЕГН], с посочен постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат Д. Е. И., член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-30 от 17.02.2026 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2113-08-1433#1 от 11.11.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката Г. Р. А. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.

Жалбоподателката Г. Р. А. заявява в жалбата, че на основание чл.118, ал.1 от КСО, във вр. чл.145, ал.1, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло постановеното Решение №2153-08-30 от 17.02.2026 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна практика на Върховния административен съд. Излага съображения за това, като сочи, че в обжалваното решение, административният орган е приел, че има общ осигурителен стаж от 15 години, 09 месеца и 07 дни, от които действителен осигурителен стаж е само период от 12 год., 09 месеца и 29 дни, като периода от 01.07.1989 год. до 09.06.1992 год. (с обща продължителност 02 години, 11 месеца и 08 дни), през които жалбоподателката, като неработеща майка, е родила и гледала детето си, не се зачита от пенсионния орган за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, а се зачита само за осигурителен такъв. Според жалбоподателката, неправилно и незаконосъобразно административният орган, издал решението, приема, че времето, през което неработеща майка е гледала деца до 3-годишна възраст, не следва да се зачете за действителен стаж. Сочи, че съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, „действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски и че разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год. Сочи също, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че в настоящия случай, стажът е придобит през времето от 01.07.1989 год. до 09.06.1992 год., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 год. На следващо място сочи, че съгласно чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/Утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958 год., в сила до 1.01.2000 год./, се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда и че към този период са действали Постановление №61 от 28.12.1967 год. на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по приложението на т.9, ал.4 и ал.5 от постановлението. Излага довод, че в Инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.XII. 1967 год., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките - работнички и служителки и че в т.3 от същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползване на права по изброените в т.2, ал.1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите. На следващо място излага и довод, че жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на държавата, което е прогласено в чл.47, ал.2 от Конституцията и че проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 и ал.7, пр.2 от КСО. Сочи, че съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, а съгласно чл.9, ал.7, пр.2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст и че за тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. На следващо място твърди, че времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба, законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като сочи, че в подкрепа на горния извод е и константната съдебната практика, обективирана в посочените в жалбата съдебни решения. В жалбата се твърди, че след като не е зачел периодът, през който жалбоподателката, като неработеща майка, е родила и гледала детето си, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали и горестоящият му административен орган - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, са приложили неправилно закона. С оглед на тези съображения, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-30 от 17.02.2026 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане №2113-08-1433#1 от 11.11.2025 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да задължи административния орган да издаде друго разпореждане, с което на жалбоподателката да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли също, да бъдат присъдени и направените в хода на настоящото производство съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката Г. Р. А., с посочен постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От същата, чрез упълномощения й процесуален представител – адв.Д. И. от ***, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което отново моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложените в жалбата доводи, както и да задължи административния орган да издаде друго разпореждане, с което на жалбоподателката да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В становището се иска също, съдът да присъди на жалбоподателката направените деловодни разноски, а именно адвокатско възнаграждение, в размер на 260.00 (двеста и шестдесет) евро. Към становището е приложен Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2026 год./л.36/ и Списък на разноските по чл.144 от АПК, във вр. с чл.80 от ГПК/л.35/.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк.З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Основният аргумент, който се поддържа е, че целта на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО е, право на пенсия да получат и лицата, които са навършили определена възраст над изискуемата за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, когато не им достига осигурителен стаж, но допълнителното условие е да имат минимум 15 години действителен осигурителен стаж, в които се включва само времето, през което действително са работили до трудово или служебно правоотношение или по друго правоотношение и са били задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт или като самоосигуряващи се лица и действително са внесли дължимите осигурителни вноски, т.е. имат минималния реален принос към осигурителната система. Поддържа се, че приравненият осигурителен стаж се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, но не се зачита за действителен осигурителен стаж при условията по чл.68, ал.3 от КСО, при недостигащ осигурителен стаж за пенсиониране по общите условия. Във връзка с цитираната разпоредба се поддържа, че времето, зачетено за осигурителен етаж като „неработеща майка“, т.е. 02 год., 11 мес. и 08 дни, не е действителен стаж. Със становището моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, подадена от Г. Р. А., като неоснователна. В случай, че съдът постанови решение в обратния смисъл и са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, моли същите да бъдат определени в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (!?), т.к. по делото не съществувала фактическа и правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/- дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е получено лично от пълномощник на жалбоподателката Г. Р. А., срещу подпис, на датата 18.02.2026 год., което обстоятелство собственоръчно е отбелязано от пълномощника – адв.Д. И., на последната страница на обжалвания административен акт/л.8, стр.2/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-30#1 от 27.02.2026 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на 9-ия/деветия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.