Решение № 226 от 30.07.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. ХАСКОВО, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.А-Ш. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500468 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение №53/10.IV.2025 г. постановено по гражданско дело №1 333/2024 г. Районен съд-Харманли признава за установено по отношение на ответника О., ЕИК/Булстат: 000903939, с адрес гр.***, че ищците К. Д. Д., ЕГН: ********** от гр.*** и Д. Д. Д., ЕГН:********** от гр.*** са собственици при равни права, на основание наследство и давностно владение, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, общ.***, обл.

Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.***, местността ***, с площ от 1999 кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно парагр.4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по 1 предходен план: ***, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.

С решението съдът осъжда ответника О., ЕИК/Булстат: 000903939, с адрес гр.***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищците К. Д. Д., ЕГН: ********** от гр.*** и Д. Д. Д., ЕГН:********** от гр.*** направените по делото разноски в размер на общо 980 лв. за държавна такса, такса вписване, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства по въззива

О. са останали недоволни от решението на първата инстанция,поради което го обжалват като неправилно , необосновано,постановено при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,противоречащо на материалния закон,с искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Въззивникът извежда,че изцяло в противоречие с материалния закон,РСХарманли приел правото на собственост на ищците върху спорния имот.В тази насока се доверил на твърденията им,че са придобили имота през 1984 г. въз основа на наследствена правоприемственост от баща си,за който обаче не било установено правото на собственост.Не ставало ясно дали имота е обект на сделка или е придобит на оригинерно основание.

Първата инстанция обосновала решението си и с безкритичното възприемане на свидетелските показания,които били противоречиви относно местоположението на недвижимостта,начина и времето на придобиването й,стопанисването и т.н.Съобразно установеното по делото нямало данни за стопанисване на имота,вкл. и от приетата експертиза.Показанията на свидетелите не извеждали и осъществяване фактическия състав на придобивна давност.

Община-*** извежда и несъобразяването от съда на същественото обстоятелство ,че била вписана като собственик на процесния имот,поради включването му в земите по §4 от ПЗРЗСПЗЗ,за което била издадена и заповед №РД-11-224/10.VIII.2004 г. на областен управител на област *** за одобряване плана на новообразуваните имоти,предоставени на граждани въз основа актове по този параграф в местността „***“.

2

От друга страна било порочна практика чрез иск по чл.124 от СК да се иска възстановяването на подобно право на собственост,вместо по особения ред по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Същевременно първата инстанция не отчела и обстоятелството,че имотите със статут по §4 винаги са принадлежали на държавната власт,след като се предоставяли за ползване на съответните граждани.

РС-Харманли не съобразил и че всички процедури и мероприятие относно имотите по §4 били осъществени още през 2004 г.

Първата инстанция при постановяването на решението не ценила правилно относно владението,като част от придоливната давност относимите факти и приложими правни норми.В тази насока се посочва,че от 08.III.2022 г.

,при доказване на придобивно владение на имот,частна общинска или държавна собственост,между 01.VI.1996 г. до 31.VI.2006 г. субекта може да продължи владението си и да осъществи срока от десет години.Извеждало се,че давността върху частни и държавни имоти е текла между 01.VI.1996 г. до 31.V.2006 г.,след което е спряна и продължава отново след 08.III.2022 г.В тази насока неправилни бил изводите на РС-Харманли,че изначално процесния имот не е бил частна общинска или държавна собственост.

При постановяване на обжалваното решение не е взето предвид и действието на чл.2 т.1 от ЗОС,според който общината придобива имотите и вещите определени със закон,какъвто бил ЗСПЗЗ.

Първата инстанция не съобразила и действието на чл.25 ал. I от ЗСПЗЗ,тъй-като О. стопанисвала и били собственик на имоти в землищата на общината,които не са собственост на граждани,юридическите лица и държавата.

Въззиваемите К. Д. Д. и Д. Д. Д. представят отговор на въззивната жалба ,с който извеждат нейната неоснователност,посочват правилността и законосъобразността на обжалваното решение и искат неговото потвърждаване в хода на предприетото обжалване.

В отговора се извежда,че наследодателят на ищците в първоинстанционното производство Д.Д. разполага с титул за собственостнотариален акт по реда на обстоятелствената проверка за право на собственост върху процесния недвижим имот-лозе от един декар и нива от един декар,съставляващи общ имот,в землището на гр.***,местността *** с 3 посочени граници.Съобразно практиката на ВКС констативния нотариален акт притежавал обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда,до установяване на противното с влязло в сила съдебно решение.Този нотариален акт не бил оспорен по делото,следователно имал описаното действие и сочел на изтекла придобивна давност в полза на Д.Д. поне пет години преди съставянето си при доблросъвестно такова-02.ХI.1973 г.,респ. десет години при недобросъвестно от 02.ХI.1968 г.

Въззивниците сочат и че съобразно заключението на вещото лице този имот бил идентичен с поземлен имот идентификатор *** по КККР на гр.***.

От друга страна несъмнено свидетелите по делото М.А. и Р.М. извели,че както наследодателят,така и самите въззиваеми упражнявали надлежна фактическа власт,релевантна за придобиването му по давност.Ответната по иска община не ангажирала доказателства в насока оборване презумпцията по чл.69 от ЗС.

Въззиваемите развиват и тезата,че общината не доказала процесния имот някога да е бил държавна или общинска собственост,земя със кооперативно ползване,поради което и нямало пречки същият да се придобие чрез давност.В тази насока било и заключението на вещото лице по приетата експертиза,според което имотите не са били отнемани,не били заявявани за възстановяване,одържавявани или отчуждавани,неъбили и възстановявани.

Въззиваемите оспорват твърденията на общината,че въпросните имоти били отразени в представените скици като общински,тъй-като скиците не съставлявали титули за собственост.От друга страна тези имоти били записани като собственост на общината на основание чл.19 от ЗСПЗЗ и Плана на новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ.Въпросните планове обаче на създавали собственост.В случая процесния имот бил записан по този ред поради неизпълнение на задължението на общината да издири истинските собственици.Същевременно в случая неприложим бил чл.19 от ЗСПЗЗ,тъйкато хипотезата му обхващала земеделски земи,подежащи на възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ,но не заявени по надлежен ред и срок.Процесните имоти обаче не подлежали на въобще на възстановяване,поради което и чл.19 от ЗСПЗЗ не бил относим за тях,както и чл.5 ал.II от ЗВСОНИ.

4

В отговора се сочи и че нямало тъждественост между владение и стопанисване,предвид изразените тези на общината във въззивната жалба,тъйкато начина на стопанисване на имота нямал отношение към фактическия състав на владението.

В съдебно заседание страните поддържат изложените във въззивната жалба и отговора доводи и възражения.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е годен акт за образуване и провеждане на инстанционен контрол,представена от надлежно активно легитимирано лице,имащо качеството ответник в първоинстанционното производство,предвид постановения негативен за правната му сфера резултат с обжалваното решение

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо,като по отношение на тези категории и няма обективирани доводи от страните.

Решението на Районен съд-Харманли е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и при събрани относими,допустими и необходими доказателства. В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права,вкл. и да проведат съответно пълно и главно доказване за ищците,респ. насрещно такова за ответника,в рамките на предмета на делото,изчерпателно указани им в доклада по делото.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен допустим установителен иск с надлежни активно и пасивно легитимирани страни с правно основание чл.124 ал.I от ГПК да се признае за установено по отношение на О., че К. Д. Д., ЕГН: **********, от гр.*** и Д. Д. Д., ЕГН:**********, от гр.*** по силата на наследяване и давностно владение са собственици при равни части, на основание наследяване и давностно владение, на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната 5 карта и кадастралните регистри на гр.***, общ.*** , обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АККГ, местността ***, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с площ от 1999 кв.м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

***, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***.

Изложените във въззивната жалба доводи въззивния съд извежда като неоснователни.

Основния правен въпрос по формирания предмет на производството,изведен от съдържанието на исковата претенция и отправените възражения,е налично ли е придобиване на процесните имоти от ищците.

По отношение на този есенциален въпрос по делото са налични верига от преки,логически свързани и несъмнени доказателства,които категорично установяват заявените за защита субективни права с исковата молба.

Разпитаните по делото свидетели еднопосочно установиха упражнавяната от бащата на ищците и от самите тях фактическа власт върху процесния имот,която се извежда като продължителна, явна, спокойна и необезпокоявана.

Част от тази непрекъсната верига доказателства е и нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №***, том I, дело № *** год. на Н.В. — Харманлийски Районен съдия, с който наследодателят Д.С. Д. е признат за собственик на основание покупко-продажба и давностно владение на лозе от 1 дка и нива от 1 дка, представляващи един общ имот в землището на гр.***, в м.***.Този документ е в пълен синхрон с установетото от свидетелите,акт е на надлежен държавен орган и извежда давностно владение върху имота за повече от десет години.

Налага се извод в насока,че хипотезата на оригинерния способ на придобивната давност по смисъла на чл.79 ал.I от Закона за собствеността е осъществена по отношение на процесните имоти към датата на съставяване на обсъдения нотариален акт,като след смъртта на 08.II.1984 г. на Д.

6

Д./удостоверение за наследници №***/ 04.11.2024 г. на О./,недвижимостта е продължила да се владее по идентичен начин и досега от ищците като собственици по наследство от този титуляр след смъртта му.Следователно по силата на наследяване и придобивна давност ищците по делото се легитимират в материалноправен смисъл като единствени собственици на процесния имот,сега идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град ***,съобразно вещото лице.