Решение № 306 от 09.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330200100 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4089908, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на ЦВ. С. ХР. е наложена глоба в размер на 650,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че въпреки дадените от съда указания, въззиваемата страна включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно 1 връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 15.09.2020 г. в 16,26 часа, на път II - 64, км. 50, посока от град Пловдив към село Труд, при въведено ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, Крайслер 300, с рег. № Р***, при отчетен толеранс от минус 3 процента в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 116 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 56 км/ч.

Съдът на първо място намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство писмо от ОПУ – Пловдив към АПИ /л. 13/ км. 50 на републикански път II - 64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира в района на магазин за мокети, преди забавителния шлюз и локално платно към фирмата за козметика „Рефан“.

Нарастването на километража е в посока Карлово – Пловдив. Приблизително на км. 49 + 860 има поставен пътен знак В 26, който е монтиран във връзка с организацията и безопасността на движение в района на крайпътния обект „Рефан“. Действието на пътния знак се изчерпва на км. 49 + 736. Доколкото км. 50 – ти се намира преди зоната на действие на този знак, включително към 15.09.2020 г., то и посоченият пътен участък не е попадал в обхвата му.

2

Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на въпросния пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26, поради което и се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта.

В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще 3 изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

Действително в ЕФ, и в приложения по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е отбелязано че пътен знак В 26 е наличен. В тази връзка и след запознаване с приложения по делото протокол съдът намира, че в процесния случай не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

По делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В съдържанието му обаче са допуснати, толкова съществени пороци, че на практика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да се приравни на несъществуващ.

Така от текста на Протокола е видно, че като дата на използване на процесното АТСС е посочена 15.09.2020 г., като е налична корекция в отбелязването на същата.

Посочената поправка не е извършена по надлежния ред, така щото да става ясно по несъмнен и категоричен начин кога е била извършена и от кого, поради което е налице и неяснота относно времето на използване на процесното АТСС, респективно времето на извършване на вмененото административно нарушение. От тук възниква и обосновано съмнение за това коя е действителната дата на изготвяне на протокола и което е още по - важно съмнение дали такъв реално е бил създаден за конкретното използване на АТСС.

На следващо място, е налице и съществено разминаване между отбелязаното в протокола място за контрол и това, което е посочено в атакувания ЕФ. В последния, както вече се каза е посочен път. II – 64, км. 50, а в протокола е посочен съвсем друг участък – км. 50 + 500, като видно от номера на приложеното по делото статично изображение, същото попада сред тези отбелязани в протокола.

Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено съществен, доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна практика, Протокола по чл. 10 представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по 4 к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре известно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Всичко гореизложено налага извод за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4089908, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на ЦВ. С. ХР., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 650,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. С. ХР., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6