Акт № 99 от 05.11.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Момчилград, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Сунай Юс. Осман при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА КР. БЪНЧЕВА като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20265150200179 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Настоящото производство е образувано по жалба срещу Наказателно постановление № 26- 0318- 000 288 от 15.07.2026г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на М. М. А. с ЕГН- **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,56 евро /500,01 лева/, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление, като се претендират сторени по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез своят процесуален представител адв.М. Б. от АК- Кърджали, в писмено становище, поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, по изложените съображения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна- АНО, НЕ се представлява, като е представено неконкретизирана молба по № на дело, година и компетентен съд, обжалван акт- вид, №, дата на издаване, издател, наказано лице, и др. от гл.юр.к. на ОДМВР- Кърджали, което съдът прилага към делото, и приема, че липсва надлежно представителство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата 1 доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

От анА.за на събраните по делото доказателства е видно, че на 10.06.2026г. около 07,20 часа служители на РУ- Кирково /К. Й. и Н. Д.- актосъставител и свидетел по АУАН/ са получили сигнал от ОДЧ- Кирково за възникнало ПТП в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, и напуснал местопроизшествието водач на МПС. След проведени издирвателни мероприятия били установени водачът на МПС /жалбоподателят/ и самото МПС- л.а „М. Ц 320 ЦДИ“ с рег. № *******.

При извършената проверка се установило, че л.а „М. Ц 320 ЦДИ“ с рег. № *******, е управляван от жалбоподателят по настоящото производство в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, на ул.“Съединение“ –/собственост на лицето Л. Ф. С./, в посока на движение от центъра на селото към кв.“Долен Едил“, Гюмюрджинска“. При извършената проверка са установили, че автомобилът е собственост на друго лице- Л. Ф. С., с поставени рег.табели, както и че е бил със служебно прекратена регистрация от 31.02.2026г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП. За така установеното служителят на посоченото РУ е съставил АУАН серия GА № 5322364/ 10.06.2026г. против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя на същата датата, който го е подписал без възражение.

По този повод в РП- Кърджали е била образувана проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Прокуратурата е приела в мотивите, че деянието не съставлява престъпление, т.к. автомобилът е бил с поставени рег.табели, както и че за служебно прекратената регистрация липсва уведомяване. Съобразно и това прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, като е изпратила преписката на контролните органи за реА.зиране на адм.нак.отговорност. Няма данни постановлението да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила.

Въз основа на горното срещу жалбоподателят и на осн.чл.36 ал.2 от ЗАНН, е било издадено процесното Наказателно постановление № 26- 0318- 000 288 от 15.07.2026г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на М. М.

А. с ЕГН- **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,56 евро /500,01 лева/, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетели, посочените по-горе полицейски служители, които в своите показания потвърждават описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка.

Предвид горното и от анА.за на доказателствата по безспорен начин се установи, че на посочените по-горе дата, час и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с 2 посочените марка, модел и рег.номера, като автомобилът не е негова собственост /а на друго лице/, като автомобилът не е бил регистриран по надлежният ред, т.к. е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 ЗДвП /от посочената по- горе дата./.

По делото са представени освен горните АУАН и НП,; справка от инф.масиви на сектор КАТ- ПП за процесното МПС- в която са отразени фактите по регистрация и пререгистрация, както и прекратяване на регистрация на автомобила; постановление на прокуратурата, писма-отговори от РУ и сектор КАТ- ПП /че липсва уведомяване за служебно прекратената регистрация на МПС/, докладна записка от пол.служител, саморъчно написани обяснения, ЗППАМ, Мотивирана резолюция, справка за нарушител, справка за собственост, и др.;

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима, поради и което следва да се разгледа по същество;

Съдът приема, че е установено следното; Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.

При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание.

Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН.

Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуА.зиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият е записал, че няма възражения.

В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– началник РУ- цитираното към ОДМВР- Кърджали, със съответна Заповед на Министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

3

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуА.зирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване /на посоченото в процесното НП населено място/.

По делото се установи, че управляваният от жалбоподателят автомобил не е негова собственост, а е на записан на името на друго лице, и което се установява и с представените доказателства- в този смисъл е нак.постановление, макар и да не е представена справка за собственост, въпреки дадените указания в тази насока.

Съдът споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, обективирани в жалбата и пледоарията, че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с прекратена регистрация, като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката.

Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и за това обстоятелство се уведомява собственикът на пътното превозно средство за този факт- а по делото не се установи собственикът да е получил уведомление, и съответно на ползвателят да е станал известен този факт. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от същият нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне на вА.дна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като бъде уведомен собственика, като в случая това не е сторено от компетентния орган съгласно издадената Наредба №1-45/ 24.03.2000г.

Настъпилата законодателна промяна, касаеща нормата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, 4 не премахва задължението на органите на полицията да уведомят собственика на МПС за служебно прекратената регистрация по този ред- и това е така по силата на чл.18 т.2 от цитираната по-горе Наредба №1-45/ 24.03.2000г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях.

Следва да се посочи, че нА.чието от друга страна на регистрационни табели на автомобила и регистрационни талони, дават достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението.

Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя административно нарушение, то трябва да бъде виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, е че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б“ ал.1 т.8 от същата наредба - по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в разпоредбата на чл.18 „б“ ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/809955d5-01b4-4976-b4e0-104cda921f64