Решение № 5786 от 19.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5786

Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20267180700609 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 244, ал. 2 от АПК.

Образувано е във връзка с Решение № 2304/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 8564/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, с което е отменено влязло в сила Решение № 2762 от 24.03.2025 г. по адм. дело № 2843/2024 г. на Административен съд – Пловдив и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на С. Д. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], ет. *, чрез пълномощник адв. С. П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1030-000896/12.07.2022 г., издадена от Й. П. М. на длъжност ****************************************, с която на Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. С жалбата се иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изразява становище.

Административен съд - Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество и за основателна.

С обжалваната в настоящото производство ЗППАМ № 22-1030-000896/12.07.2022 г., издадена от Й. П. М. на длъжност ****************************, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да стори това, органът е приел, че във връзка със съставени АУАН по ЗДвП в периода от 2015 г. до 2022 г. вкл. и издадени въз основа на тях влезли в сила НП, са отнети на лицето общо 42 бр. контролни точки, със следните НП: НП № 15-1030-008101/08.01.2016 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, влязло в сила на 16.12.2016 г. - 6 контролни точки; НП № 16-1030-010331/02.12.2016 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, влязло в сила на 04.05.2017 г. - 6 контролни точки; НП № 17-1030-006836/18.10.2017 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, влязло в сила на 07.12.2017 г. - 6 контролни точки; НП № 18-1030-009682/20.11.2018 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, влязло в сила на 28.12.2018 г. - 6 контролни точки; НП № 19-1030-008890/04.10.2019 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, влязло в сила на 08.10.2021 г. - 6 контролни точки; НП № 19-1030-013143/24.01.2020 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, влязло в сила на 21.04.2020 г. - 6 контролни точки; НП № 22-1030-000052 от 14.01.2022 г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, влязло в сила на 12.03.2022 г. - 6 контролни точки. СУМПС е посочено, че не е отнето от лицето. Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е прието, че Д. губи придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне СУМПС в съответната служба на МВР, поради което са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед и с оглед указанията, дадени в Решение № 2304/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 8564/2025 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, по повод на което е образувано настоящото производство, се констатира следното:

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП като принудителна административна мярка е предвидено изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. По силата на последно посочената разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Видно от хипотезата на правната норма, на основание на която е наложена принудителната административна мярка - чл. 171, т. 4 от ЗДвП, предпоставката, при наличието, на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 от ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 от ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение. Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки. Поради това, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в нормативните актове нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания.

В оспорената заповед като фактическо основание за нейното издаване, органът е посочил 7 бр. наказателни постановления. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т.е. влязъл в сила административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно фактът подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая административният орган обосновава акта си с отнети на касатора 42 контролни точки по 7 бр. НП, като в хода на производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК пред ВАС е представен заверен препис от влязло в сила Решение № 530/17.05.2025 г., постановено по АНД № 869/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено НП № 19-1030-008890/04.10.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Тъй като с това наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети 6 контролни точки, то към датата на издаване на оспорената заповед, Д. не е бил с отнети 42 точки, а с 36 контролни точки, т.е. към датата на прилагане на ПАМ, жалбоподателят не е с отнети всички контролни точки, поради което не е изгубил правоспособността си. Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя се следват извършените разноски за всички съдебни инстанции, които се констатираха в размер на 1 554,32 евро, съгласно представения списък. Направеното възражение от страна на ответника при първоначалното разглеждане на делото за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000896/12.07.2022 г., издадена от Й. П. М. на длъжност Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на С. Д. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], ет. *, сумата от 1 554,32 (хиляда петстотин петдесет и четири евро и тридесет и два евроцента) евро, разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: