Определение № 12196 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12196 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501559 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 във вр.с чл.274 - 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№7118/12.01.2026г., подадена от адв.П. Х. като пълномощник на И. И. М., с ЕГН **********, против определение рег.№52037 от 22.12.2025г., постановено по гр.дело №13994/2025г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№386280/25.11.2025г., в която е направено по реда на чл.248, ал.1 ГПК искане за изменение на решение рег.

№19834/03.11.2025г., постановено по гр.дело №13994/2025г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, в частта за разноските и по конкретно относно присъденото в полза на адв.П. Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200.00 лв. за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца - И. И. М., с ЕГН **********.

В частната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е анализирал фактическата и правна сложност на спора, доколкото в конкретния случай са предявени няколко обективно съединени искове от ищеца, както и е предявен обективно съединен насрещен иск от ответника, които обстоятелства по естеството си представляват „усложнения в процеса“. Счита се, че ефективното процесуално представителство от страна на ищеца в хода на съдебното производство, като изразяване на становище във връзка с изготвено заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, както и изразяване на становище по същество на спора, следва да се прецени от съда с оглед на другите процесуални действия извършени по делото и да бъде ценена като процесуална активност и положени фактически и правни усилия.

Сочи се, че в откритото съдебно заседание на 20.10.2025г. е осъществено процесуално представителство на ищеца чрез неговия адвокат. Твърди се, че броят на проведените открити съдебни заседания не е обуславящ за фактическата и правна сложност на делото. Поддържа се, че при определяне на размера на дължимите разноски първостепенният съд е следвало да вземе предвид положените усилия и активното участие на процесуалния представител на ищеца в хода на съдебното производство, 1 както и да съобрази посочените адвокатски възнаграждения, уредени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./.

Поддържа се още, че определеното от първостепенния съд адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. не съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решение рег.№19834/03.11.2025г., постановено по гр.дело №13994/2025г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, в частта за разноските, като присъди дължимото адвокатско възнаграждение на адв.П. Х. като пълномощник на И. И. М., в размер, който да бъде съобразен с принципите на разумност, пропорционалност и справедливост.

Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата – „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, чрез процесуален представител юрисконсулт Гардения Георгиева, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Счита се, че претендираното адвокатско възнаграждение е завишено и непропорционално спрямо действителния обем и сложност на извършената работа по делото. Твърди се, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на пълномощника на ищеца. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

В случая гр.дело №13994/2025г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав е образувано въз основа на подадена искова молба вх.№86442/11.03.2025г. от И. И. М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.П. Х., с която са предявени срещу „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, следните установителни искове: 1/ за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №1343221 от 17.04.2024г. е недействителен поради противоречие със закона; 2/ при условията на евентуалност – прогласяване нищожност на клаузите на чл.3, чл.4, и чл. 5 от договор за потребителски кредит №1343221 от 17.04.2024г. поради противоречие със закона.

Ответникът – „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, в срока по чл.131 ГПК, предявява насрещен иск вх.№159545/08.05.2025г., с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за осъждането на ищеца – И. И. М., с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 1350.00 лв., представляваща неплатен остатък от главницата по договор за потребителски кредит №1343221 от 17.04.2024г., ведно със законната лихва от 07.05.2025г. до окончателното плащане.

Ответникът по насрещния иск – И. И. М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.П. Х., депозира писмен отговор, в който моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли същия като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност – да разсрочи на основание чл.241 ГПК изпълнението на решението.

Постановено е решение рег.№19834/03.11.2025г., с което по предявения от И. И.

М . срещу „Фератум България“ ЕООД главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК във вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП е прогласена нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит №1343221 от 17.04.2024г., поради противоречие със закона. С решението, по предявения от „Фератум България“ ЕООД срещу И. И. М.

2 насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, И. И. М., с ЕГН **********, е осъден да заплати на „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, сумата от 1350.00 лв., представляваща неплатен остатък от главницата по договор за потребителски кредит №1343221 от 17.04.2024г., ведно със законната лихва от 07.05.2025г. до окончателното плащане и на основание чл.241, ал.1 ГПК е разсрочено изпълнението на дължимите съгласно решението суми за главница и разноски, ведно с припадащата се законна лихва за забава върху главницата от 07.05.2025г. до окончателното й изплащане. С решението е осъден И. И. М. да заплати на „Фератум България“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 404.00 лв., представляваща разноски по уважения насрещен иск. С решението е осъден „Фератум България“ ЕООД да заплати н а адв.П. Х., с ЕГН **********, на правно основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 200.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на ищеца – И. И. М.. С решението е осъден „Фератум България“ ЕООД да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на СРС сумата от 80.00 лв. – държавна такса, от заплащане на която ищецът по делото е освободен. Изложени са мотиви, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение от 200.00 лв. в полза на адв.П. Х. за предоставена безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., съдът се е съобразил с практиката на Съда на ЕС, а именно с решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело C-57/2015г. и с решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/2016г. и C-428/2016г., която практика има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка е посочено, че при определянето на размера им, съдът следва да съобрази наличните обективни фактори, че делото не се отличава с правна сложност, както и реално извършените действия от процесуалния представител. Според първостепенния с ъ д , делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, доколкото производството се е развило в едно съдебно заседание и се касае за потребителски спор по т.н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски кредити и извършените по тях плащания.

С молба вх.№386280/25.11.2025г., подадена от И. И. М., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.П. Х., се прави искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение рег.№19834/03.11.2025г., постановено по гр.дело №13994/2025г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, в частта за разноските относно присъденото в полза на адв.П.

Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200.00 лв. за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца И. И. М., с ЕГН **********, като се определи адвокатско възнаграждение съобразено с принципите на разумност, пропорционалност и справедливост.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение рег.№52037 от 22.12.2025г., постановено по гр.дело №13994/2025г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, в частта, в която е оставена без уважение молба вх. №386280/25.11.2025г., в която е направено по реда на чл.248, ал.1 ГПК искане за изменение на решение рег.

№19834/03.11.2025г., постановено по гр.дело №13994/2025г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, в частта за разноските относно присъденото в полза на адв.П. Х. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200.00 лв. за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца И. И. М.. Посочени са цитираната в решение рег.

№19834/03.11.2025г. практика на Съда на ЕС, обективирана в решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело C-57/2015г. и решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/2016г. и C-428/2016г., както и че в постановеното решение подробно са 3 изложени мотиви досежно начина за определяне на дължимото на адв.П. Х. адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца. По така изложените съображения е прието за неоснователно искането на адв.П. Х., процесуален представител на ищеца И. И. М., за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба, с която е сезиран съдът, е срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни и некореспондиращи с правилното тълкуване и прилагане на закона и правото на ЕС са изложените от частния жалбоподател аргументи в смисъл, че незаконосъобразно първостепенния съд при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.П. Х., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. за оказаната от него безплатна правна помощ на ищеца – И. И. М., е нарушил изискванията на Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./, като не е съобразил посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения. В случая следва да се вземе предвид решение на СЕС /втори състав/ от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., т. 1, в което е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредбата, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочения чл.101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатското възнаграждение. Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр.14/2025г./ не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл определение №50015/16.02.2024г. по т.д.