Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 13.04.2020, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
321/2019
Подписан
13.04.2020
В сила
16.06.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.16 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.181 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.185 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.186 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.187 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 192 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.193 ал.1 пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.194 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.196 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.77 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.1 ал.2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61с ал.4 и ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.61с ал.4 и ал.5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.7 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.22 ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.27 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.29а · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.13 ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.15 ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.26-чл.28 · Закон за нормативните актове
  • чл.26 ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.26-чл.28 · Закон за нормативните актове
  • чл.26-чл.28 · Закон за нормативните актове
  • чл.28 ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.28 ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл.2 ал.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.7 ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.8 · Закон за нормативните актове
  • чл.138 · Конституция на Република България
  • чл.141 ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.151 ал.2 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр.Силистра, 13.04.2020 година

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Маргарита Славова

ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

Елена

Чернева при секретаря Антония Стоянова, с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №321 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Силистра, подаден по реда на чл.186 ал.2 АПК, срещу разпоредбата на чл.58 ал.4 изр.второ от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Алфатар, приета от Общинския съвет Алфатар с Решение №29 по Протокол

№6/29.02.2008г., изменяна и допълвана впоследствие многократно,вкл. с Решение №287,взето по Протокол №40/28.01.2011г.,приемащо оспорения текст. Подзаконовия нормативен акт е публикуван на официалния сайт на Община гр.Алфатар.Оспорващият прокурор счита,че процесният текст от Наредбата, възпроизвежда буквално съдържанието на чл.61с ал.4 и препраща към ал. 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, в редакцията му към ДВ,бр.98/ 2010г.,в сила от 01.01.2011г., които са обявени за противоконституционни. Ето защо твърди, че съществува в правния мир в нетърпимо противоречие с нормативен акт от по-висок ранг, а именно ЗМДТ, позовавайки се на Решение №5/05.04.2012г. по к.д.№13/2011г. на Конституционния съд на РБ, обнародвано в ДВ,бр.30/2012г. Поддържа наличие на отменителните основания от чл.146 т.4 и т.5 АПК, приложим от препращането на чл.196 АПК. Поради това настоява за отмяна на оспорения нормативен текст и присъждане на разноски.

Ответникът Общински съвет гр.Алфатар, чрез неговия председател Е.Т.М., не изразява становище по оспорването.

Заинтересованата страна Община гр.Алфатар, не се представлява в процеса и не депозира становище.

Участващият в производството прокурор от ОП гр.Силистра, съгласно чл. 192 АПК, е и подател на протеста, като поддържа неговата основателност изцяло.

Производството е по реда на чл.185 и следващите от АПК.

Настоящият състав на Административен съд гр.Силистра, съобразявайки аргументите от протеста и доводите,развити в хода на процеса,извърши преценка на събраните доказателства и прие следното:Оспорването от прокурора на нормативни административни актове е изрично нормирано с чл.186 ал.2 АПК,независимо от общите му правомощия от чл.16 АПК,а с чл.187 ал.1 АПК правото на обжалване на тази категория актове е обявено за безсрочно, което в съвкупност сочи на процесуална допустимост на сезирането.

Предмет на съдебния контрол е разпоредбата на чл.58 ал.4 изр.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Алфатар,която Наредба е приета с Решение №29 /л.56/, взето по Протокол №6/29.02. 2008г. от заседание на Общинския съвет гр.Алфатар,а релевираният текст с

Решение №287 /л.88-л.92/ по Протокол №40/28.01.2011г. от заседание на Общ.С-Алфатар, с което са изменени и допълнени отделни разпоредби,вкл. и приет изцяло нов Раздел VI „Туристически данък“, в нормения състав на който е включен и оспореният чл.58 ал.4 изр.2.В хипотезата на чл.185 ал.2 АПК, прокурорът е атакувал отделна разпоредба от общинската Наредба, като предметът на съдебния контрол е детерминиран от протеста и засяга законосъобразността на посочения по-горе текст от нея.По делото е депозирана административната преписка,вкл. консолидиран текст на процесната Наредба /л.101-л.110/ както и необходимите документи относно легитимността на решението за нейното приемане.

Според чл.2 ал.1 от Закона за нормативните актове

/ЗНА/,приложим в настоящото производството от препращането на чл.80 АПК,подзаконови нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, закон или указ. Тези правила са възпроизведени и в АПК,като чл.76 предвижда те да бъдат издавани само от изрично овластени от КРБ или закон органи.С оглед на текста на чл.22 ал.1 ЗМСМА, в случая е налице законово овластяване на Общинския съвет да приема наредби в изпълнение на правомощията си /най-общо/.Отделно от това, правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, т.нар. обща компетентност,е регламентирано и в чл.8 ЗНА. Специалната компетентност за издаване на акт от процесния по делото вид произтича от чл.1 ал.2 ЗМДТ, съдържащ изрична законова делегация за ответния орган да определя с наредба размера на данъците по ал.1 при условията, по реда и в параметрите,зададени със ЗМДТ.Следователно, налице е законова делегация от последно посочените правни норми.От материалите по делото е видно, че оспорената Наредба, както и всички нейни изменения и допълнения, са приети с решение на Общинския съвет гр.Алфатар, което сочи, че нормативният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от порок в тази насока.

При преценка законосъобразността на Наредбата и в частност на оспорената разпоредба от нея,следва да се има предвид и задължителността на акта за нейното приемане нарочно решение на Общинския съвет, което представлява административната санкция на органа на местното самоуправление,валидираща и допълваща характеристиката й на подзаконов нормативен акт.Приемащото я Решение №287 от 28.01.2011г., взето по т.8 от Дневния ред на заседание на Общ.С-Алфатар по Протокол №40 /л.76-л.96/,е законосъобразно взето,с оглед регламента на чл.27 ЗМСМА,тъй като видно от приложения протокол /л.91-л.92/ - “за“ приемане на процесната разпоредба, ведно с другите изменения в Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Алфатар, са гласували всички присъствали на заседанието общински съветници - 10, от общо избрани 11 в Общинския съвет гр.Алфатар.Следователно не се установява порок при волеобразуването на колективния орган на местното самоуправление,както и във формата на оспорения подзаконов нормативен акт,което сочи на отсъствие на отменителните основания по чл.146 т.1 и т.2 АПК.

Относно спазването на административно производствените правила,регламентирани с чл.26-чл.28 ЗНА, респ. чл.77 АПК и чл.80 АПК, препращаш към ЗНА, се установяват съществени нарушения, до степен на пълно игнориране на нормативната регулация за предварително оповестяване и обсъждане с населението и заинтересованите организации на проектите на нормативни административни актове приемани от Общинските съвети.Видно от Докладна записка на Кмета на Община гр.Алфатар вх.№034 на Общ.С-Алфатар за първоначално приемане на релевираната Наредба,същото е предложено с оглед изменението в ЗМДТ и по-конкретно в чл.1 ал.2 (нова-ДВ,бр.110/2007г.-в сила от

01.01.08г.),делегираща нормотворческа компетентност на Общинските съвети да определят размера на местните данъци с наредба. При пълна липса на мотиви за предложения проект на нормативен акт с процесната значимост за местната общност, е очевидно нарушение на чл.28 ал.2 ЗНА /към ДВ,бр.46/2007г./,регламентиращ минималното съдържание на мотивите, съответно докладът, към всеки проект на нормативен акт.Нещо повече, в противоречие с чл.28 ал.3 ЗНА, ответният орган изобщо е обсъждал и приел процесната по делото наредба. Отделно от това, първоначалното ѝ приемане е станало при пълно игнориране на правилата от чл.26 ЗНА /към ДВ,бр.46/07г./,тъй като липсват каквито и да е доказателства за предварително оповестяване на проекта и неговото обсъждане.Докладната записка, ведно с проект на наредба, е внесена в Общ.С-Алфатар на 19.02.2008г., а заседанието е проведено на 29.02.2008г., на което без каквото и да е обсъждане,с единодушие на присъстващите общински съветници,оспорената наредба е била приета,което сочи,че обективно няма как да е бил спазен 14-дневният срок, гарантиран с чл.26 ал.2 ЗНА, като минимален стандарт обезпечаващ правото на всички заинтересовани лица да изразят становище и да направят предложения, още повече, че става въпрос за нормативен акт определящ размер на публични задължения, към които въпроси населението винаги и проявявало особена чувствителност.

Относно конкретно оспорения текст на чл.58 ал.4 от НОРМДОА се установява, че докладната записка на Кмета на Общината /л.70-л.73/, с която е инициирано неговото приемане,също страда от пълна липса на мотиви,като е посочено единствено:„[…]Във връзка с изменение и допълнение на ЗМДТ, ДВ,бр.98 от 14.12.10г. предлагаме […]“Същата е постъпила в Общ.С-Алфатар с вх.№19 на 21.01.2011г.,а проектът за изменение е бил оповестен на интернет страницата на Община Алфатар на 19.01.2011г. /л.74/. Заседанието на Общинския съвет, на което са приети всички изменения и допълнения,вкл.оспорения чл.58 ал.4 изр.2 от НОРМДОА,се е състояло на 28.02.2011г.,което отново сочи на неспазване на изискването от чл.26 ал.2 ЗНА, в редакцията му към ДВ,бр.46/07г., за осигуряване на най-малко 14 дни за обсъждане на проекта на нормативен акт от заинтересованите лица.Въпреки това и при установената липса на мотиви,с нормативно определеното съдържание от чл.28 ал.2 ЗНА, проектът за изменение и допълнение на процесната наредба, е бил приет с Решение №287 по Протокол №40/28.02.2011г. по т.8 от Дневния ред от заседание на Общинския съвет гр.Алфатар.

Изложеното по-горе сочи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, до степен на пълното игнориране на нормативната регулация от чл.26-чл.28 ЗНА при първоначалното приемане на процесната Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Алфатар, което е основание за пълната ѝ отмяна по аргумент от чл.146 т.3 АПК.

Независимо от всичко гореизложено, обаче, и доколкото доминиращите съображения в протеста са свързани с твърдения за нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел, настоящият състав намира същите за основателни.Това е така, защото с оспорения текст се предвижда задължение за плащане на туристически данък, определен съобразно капацитета на мястото за настаняване, независимо дали обекта се използва,ако същият за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка,определен при пълен капацитет за средството за подслон. Прокурорът основателно твърди, че в местната наредба е възпроизведено буквално съдържанието на чл.61с ал.4, с препратка към ал.5 ЗМДТ, в редакцията му към ДВ,бр.98/10г., които текстове от НОРМДОА не са изменяни или отменяни до настоящия момент. С Решение №5/05.04.12г.,постановено по конституционно дело №13/2011г., КС е обявил за противоконституционни разпоредбите на чл.61с ал.4 и ал.5 ЗМДТ,което е публикувано в Държавен вестник бр.30/17.04.2012г.Следователно, считано от 20.04.2012г. същите са неприложими,т.е. престанали са да бъдат част от действащото позитивно право.

Видно от Протокол №40/28.01.11г. от заседание на Общ.С-Алфатар е,че по т.8 от Дневния ред е прието изменение и допълнение на процесната наредба,с което е създаден изцяло нов раздел VI „Туристически данък“, чиито чл.58 ал.4 е оспорен като противоречащ на норми от по-висок ранг, в случая липсващи /обявени за противоконституционни/ от ЗМДТ, за прилагането на които /чл.61с ал.4 и ал.5 ЗМДТ към ДВ,бр.98/2010г./, е приет новият раздел VI на общинската наредба,по аргумент от чл.7 ал.2 ЗНА. С Решение №394,взето по Протокол №46/29.01.19г. от заседание на Общ.С гр.Алфатар е извършено последно изменение на релевираната наредба,което обаче засяга данъка върху таксиметровите превози на пътници и няма правно значение за настоящия спор.От консолидирания текст на НОРМДОА се установява, че оспореният чл.58 ал.4 има следното съдържание:“Дължимият данък по ал.3 се внася от ДЗЛ до 15 число на месеца, следващ месеца,през който са предоставени нощувките.Когато сборът на данъка по ал.3 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от ДЗЛ в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.“ Следователно, оспореният с протеста на прокурора текст, в действащата редакция на Наредбата, представлява изречение 2 на алинея 4 на чл.58 от същата.