Решение № 1033 от 21.12.2022, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Сливен, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. П.а - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С.ова като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело № 20212230105269 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост, намиращ правно си основание в чл. 124, ал.

1, т. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът Д. И. У. твърди, че по силата на нотариален акт № 190, том X, дело № 3322/1994 година, с вх. регодина № 3325 от 24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен, е собственик на имот с пл. № 2010 (две хиляди и десет), част V в местността „А. д." в землището на гр. Сливен с площ 1960 кв. м, при граници - път, П. Ш., К. Д. и Н. С.. Поради обстоятелството, че съседни на него имоти нямали достъп до тях, ищецът, като добросъвестен съсед, им предоставил възможност да преминават през част от неговото дворно място.

Твърди, че през лятото на 2021 година, след предприети действия от „Виваком“ по поставяне на разпределителен стълб, установил че мястото, където се опитвали да поставят стълба, и който доброжелателно предоставил за преминаване от неговите съседи, е отразен в КККР като „друг поземлен имот за движение и транспорт“ с вид собственост - публична общинска с идентификатор № ***. Същевременно неговият имот бил отразен като имот с идентификатор № ***., област Сливен, община Сливен, 1 гр. Сливен, м. „Д.р.", вид собственост - „частна“, вид територия "Земеделска“, НТП Овощна градина, стар номер 2882010, но с площ от 1744 кв. м., която е значително по - малка от посочената в документа му за собственост.

Ищецът твърди, че не бил съгласен с така отразеното, тъй като считал, че имот с идентификатор № *** по КККР в частта, заключена между очертаната в КККР южна граница, неговият имот - северната граница на имот с идентификатор № *** и РГО 458 по КККР, не е общинска собственост, поради което подал настоящата искова молба, с искане да се образува съдебно производство в хода на което да се да установи посочения по-горе факт. Основанията, на които базира твърденията си, се изразяват в следното:

Съгласно нотариален акт № 190, том X, дело № 3322/1994 година с вх.регодина № 3325 от 24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен закупеният от него имот е с една единствена граница - път, който представлява северната такава. Всички останали граници на имота са негови съседи, на които им предоставил възможност да минават до имотите си.

След случилите се събития направил справка в ГИС на община Сливен, официално достъпна на интернет страницата на Община Сливен, от която установил, че е налице ПУП - план на улична регулация, който предвиждал изграждането на улица, конкретно с о.т. 1009-1110-1116-1117-1118 до 1119, както и на УПИ - I за трафопост в кв. 202, м.“Д.р.", селищно образувание „И.“ в землището на гр. Сливен. Този ПУП-ПУР, не е приложен и не е настъпил вещно-прехвърлителния му ефект.

Ищецът твърди, че при това неизвършено административно производство и без да се изследва действителния собственик на имот с № 2010 (сега с идентификатор № *** по КККР) Община Сливен съвсем неоснователно и необосновано, посредством отразяването в КККР на гр. Сливен заявява, че е собственик на посочената по - горе част от имот с идентификатор № ***.

Сочи, че правният му интерес от завеждането на настоящата искова молба произтичал от обстоятелството, че оспорваната част от имот с идентификатор № ***, представлявал част от притежавания от него имот с пл. № 2010 (две хиляди и десет), част V в местността „А. д.“ в 2 землището на гр. Сливен, съобразно границите и площта, описани в нотариален акт № 190, Том X, дело № 3322/1994 година с вх.регодина№ 3325 от 24.10.1994 година по описа на Районен съд - Сливен. При изследването назад във времето при прехвърлянето на правото на собственост на имота, частта от който му е продаден, се установявало, че никога посочената от него и оспорвана част, не е била общинска собственост. За това свидетелстват нотариален акт № 50, том V, дело 1230/69 година и нотариален акт № 134, том III, дело № 1643/69 година с вх. регодина № 137/22.09.1969 година.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Сливен, че имот в частта от имот с идентификатор № *** между очертаната в КККР южна граница на имота на ищеца - северната граница на имот с идентификатор № *** и РГО 458 по КККР на гр.Сливен, не е общинска собственост.

С допълнителна молба се твърди, че в периода от завеждането на исковата молба до изготвянето на настоящата допълнителна такава, била извършена промяна в КККР на гр.Сливен, която се изразява в следното:

В спорната част от имот с идентификатор № *** - между очертаната в КККР южна граница на имот с идентификатор № ***, северната граница на имот с идентификатор № *** и РГО 458 по КККР на гр. Сливен, бил отделен нов имот с идентификатор № ***, като остатъкът от спорния имот остава като част от имот с идентификатор № ***, заключен между имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № 67338.416143, имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***. При това положение следвало да бъде променен и петитума на исковата молба в тази част, а именно: Съдът да признае за установено по отношение на Община Сливен, представлявана от Кмета, че поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в м.

„Д.р.“ - гр. Сливен, с площ 90 кв.м., е трайно предназначение на териториятаурбанизирана и начин на трайно ползване - „за съоръжение на електропровод“, съгл. КККР, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 година на Изпълнителния директор на АК, при граници - ***, *** и ***, както и че 65 (шестдесет и пет) кв.м, представляващи приблизително изчислена част от имот с идентификатор № ***, заключена между имот с идентификатор № ***,

3 имот е идентификатор № ***, имот с идентификатор №

***, имот с идентификатор № *** и РГО 458 по КККР на гр.Сливен, съгласно изчисления от информационна система KAIS, не са общинска собственост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.

Позицията на ответника е, че с въведените в исковата молба твърдения, ищеца отрича при придобИ.ето на правото на собственост върху имот № 2010, последният да е граничил с път - тогавашна държавна собственост от изток и юг. При служебно направена справка от ответника се установило, че по данни от най - стария съществуващ Кадастрален план на местност „Д.р.“ от 1989 година, имот № 2010, има само един единствен съседен имот, представляващ частна собственост - имот с № 2009, намиращ се западно от имот № 2010. От северна, източна и южна страна, имот с № 2010 се намира в съседство с път, който към онзи момент е бил държавна собственост. В периода 1989 – 1994 година, не са налице изменения в Кадастралния план на местност „Д.р.“, землище гр. Сливен от 1989 година. С допълването през 1999 година на посочения по - горе план, също не се въвеждат промени по отношение на имот № 2010. При оценка на фактите се прави извод, че през 1994 година имот №2010 е граничел с път на изток и на юг, съответстващ на имот с №***, публична общинска собственост според действащия подробен устройствен план на местност „Д.р.“ до 2021 година. През 2021 година Община Сливен обособява частта от имот с №***, заключена между имот с №67338.416,138 и имоти с № *** и № ***, като отделен недвижим имот, частна общинска собственост с № ***, с площ 90 кв.м., предназначен за трафопост, като е актуван с Акт за частна общинска собственост № 4409 от 29.11.2021 година. При наличието на тези факти се установява, че процесните имоти с идентификационен № 67338 416.465 и частта от имот с идентификационен № ***, със съседи имоти с номера - № ***, №

***, №*** са съответно частна общинска собственост и публична общинска собственост, което означава, че исковете, предявени от Д.

И. У., са неоснователни.

4

Възразявайки сочи, че при изготвяне на плана за регулация през 2006 година за цялата местност, имот с идентификатор № 67338 416 465 е отреден за трафопост. При действащите норми през 2005 година и 2006 година, за прокарване на регулации за цели квартали, се е изисквало от енергоразпределителното дружество да се обособят точки за сгради и съоръжения за разпределение на електроенергия. Счита се, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото. Според позицията на ответника и видно от представения от ищеца нотариален акт за собственост от 1994 година същият се е съгласил с фактическото положение на имота. Към нотариалния акт е приложена скица, издадена от общинската администрация, която кореспондира с извадката от кадастралния план от 1989 година, тъй като в годината на придобИ.е на имота от ищеца, не е имало действащ кадастър, т. е. твърдяното от него отстъпено право на преминаване за съседните имоти, не е подкрепено с никакви доказателства за учредяване на сервитут, а кореспондира с фактическото положение за улица (път) съществувала много преди придобИ.ето на собственост от ищеца. Твърди се, че чрез исковата молба и приложенията към нея не се предоставят каквито и да било доказателства, че Д. И. У. е собственик на процесните имоти, нито, че те не са собственост на Община Сливен. Общината, като собственик на процесните имоти още в 2006 година владее имотите и предприема действия по одобряване на регулационния план, за който план са уведомени по надлежен ред всички заинтересовани страни, вкл. и ищеца в настоящото производство. Тъй като с влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на територията на град Сливен през 2006 година, имот с идентификатор № ***, не е нанесен като самостоятелен имот, а като улица (идентична с плановете от 1989 година, 1999 година и ПУП - ПР от 2006 година, общината в качеството си на собственик на имота, предприема действия по отразяването му в кадастралната карта, като процедура по поправка на КК.

Правят възражение за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове и молят да бъдат отхвърлени. Правят възражение, че ищецът никога не е бил собственик на имотите. При условията на евентуалност правят възражение за придобИ.е по давност на имотите от община Сливен, тъй като съгласно първите картови данни от 1989 година, 5 първо държавата, а после като правоприемник - общината, необезпокоявано и без противопоставяне от никого, е владяла и своила процесните имоти - като публична собственост улици, а след влизане в сила на плана за регулация от 2006 година -публична и частна общинска собственост - респективно - улица и терен, отреден за трафопост. Претендират за присъждане на направените съдебно деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник.

Предявеният иск се поддържа и се иска уважаването му. Подробни съображения се излагат в представена по делото писмена защита.

Ответната страна в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен.

Съображенията си пълномощника излага в представена по делото писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на исковата претенция е чл. 124, ал.1, предложение 3 от ГПК и същата се извежда от твърдените в исковата молба обстоятелства. Предявеният иск се приема за допустим, тъй като ищецът има правен интерес да иска да бъде признато за установено по отношение на Общината, че тя не е собственик на процесния имот, защото ищецът го е придобил на законно правно основание, противопоставяйки се на позицията на ответната страна, че процесния имот е общинска собственост.

Разгледана по същество исковата претенция е основателна и следва да се уважи.

По правило правото на собственост се изгубва и ако друг го придобие, а придобИ.ето от едно лице, независимо дали то е Държава, Община или гражданин и независимо от способа – оригинерен или деривативен, води до загубване на правото на собственост на предишния собственик. Ищецът претендира, че е придобил правото на собственост чрез деривативен способ, а именно чрез покупко - продажба. Ответната община противопоставя възраженията си, че ищецът никога не е бил собственик на имотите, а при условията на евентуалност се прави възражение за придобИ.е по давност на имотите от община Сливен, тъй като съгласно първите картови данни от 1989 година, първо държавата, а после като правоприемник - общината, 6 необезпокоявано и без противопоставяне от никого, е владяла и своила процесните имоти - като публична собственост улици, а след влизане в сила на плана за регулация от 2006 година - публична и частна общинска собственост - респективно - улица и терен, отреден за трафопост.