Решение № 3195 от 24.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3195 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110116821 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК от „М.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Г.С. Р.

№ 147, ап. 14 срещу Д. И. К., ЕГН ********** с адрес Област Варна, Община А., с. В. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 3574,29 лева /три хиляди петстотин седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сбор от незаплатени падежирали погасителни вноски за главница за периода от 07.05.2017г. до 07.06.2021г. по договор за кредит от 22.03.2016г., сключен между „Б. ***“ АД и Д. И. К., което задължение е прехвърлено от „Б. ***“ АД на „М.“ АД по силата на договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.06.2021г., до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2821/23.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № **14/2021г. на ВРС.

В исковата молба се излагат твърдения, че между „Б. ***“ ЕАД в качеството й на кредитор и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит от 22.03.2016г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 8860 лева, със срок за окончателно изплащане на задължението уговорен до 10.12.2024г.По процесния договор се посочва, че ответникът не е заплатил 50 бр. падежирали погасителни вноски за периода 07.05.2017г. – 07.06.2021г. в общ размер на сумата от 3574,29 лева. Процесното 1 вземане на кредитора е било предмет на договор за цесия от 21.02.2019г., по силата на който взимането е придобито от ищеца. Последният е уведомен за осъщественото прехвърляне на задължението с писмо с обратна разписка. В условията на евентуалност намира, че цесията следва да се счита съобщена на длъжника и с връчване на препис от исковата молба в съдебното производство ведно с приложенията към нея.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител.

Оспорва се възникването на валидно облигационно правоотношение между ответника и кредитора „Б. ***“ ЕАД, което да е обективирано в договор за кредит от 22.03.2016г. Излага възражения, че посочената в договора сума не е усвоена от кредитополучателя. В евентуалност посочва, че към момента на възникване на облигационното правоотношение не е изготвен погасителен план, като такъв е изготвен в последствие на 25.06.2016г. Намира договоря за кредит за нищожен като нарушаващ разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Счита, че длъжникът не е уведомен за осъществената цесия, като по отношение изпратеното до него уведомление същото се е върнало с отбелязване като непотърсено на адреса. Излага възражения, че процесното вземане не е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо, което намерени не е достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението в съда. Счита, че договора за кредит е прекратен, при което вземането за главница е неоснователно. В евентуалност намира претенцията за неоснователна, като посочва, че за процесния период ответникът няма непогасени към кредитора задължения по договора за кредит.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за кредит от 22.03.2016г., по силата на който Банка „***“ АД в качеството й на кредитор е отпуснала на ответника в качеството му на кредитополучател сумата от 8860 лева, с която сума е рефинансирано задължение по договор за кредит от 06.08.2014г., като и такова по кредитна карта от 10.11.2014г.Към момента на сключване на договора ГПР е уговорен в размер на 14,51%, а размерът на лихвеният процент от 11,24 % годишно или 0,03% на ден. Към договорът е представен погасителен план, от който се установява, че задължението следва да бъде погасено в срок от 07.04.2016г. до 07.12.2024г., като е уговорена месечна вноска в размер на 134,38 лева и последна изравнителна в размер на 135,11 лева.

Представени са общи условия по договор кредит подписани от ответника, с които са предвидени санкции при неизпълнение на задължението за плащане на падеж на 2 съответната вноска

Представен е договор за цесия от 21.02.2019г. сключен между Банка „***“ ЕАД и ищеца, с който последният придобива вземането срещу ответника, което вземане е индивидуализирано с Приложение №1 от 22.02.2019г.

С пълномощно Банка „***“ ЕАД е упълномощила „М.“ АД да осъществи фактическата дейност по уведомяване на дължниците по см. на чл. 99, ал.3 ЗЗД са осъществената цесия.

Изготвено е уведомително писмо по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което Банка „***“ ЕАД, чрез „М.“ АД уведомява ответника за осъществената цесия. Към писмото е представена разписка, с която е удостоверено, че на адреса е непознат на адреса за връчване.

Приета по делото е съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Р. С., в която се посочва, че на 22.03.2016г. е отпусната сумата от 8860 лева. Общия размер на задължението възлиза на 9058,31 лева ,от които 8133,38 лева – главница, 781,33 лева редовна лихва за периода 07.04.2017г.-26.02.2018г., сумата от 26,60 лева наказателна лихва за периода 28.07.2017г. – 26.02.2018г., както и такса изискуемост в размер на 120 лева, която е начислена на 26.02.2018г. Експерта посочва, че след обявяване на вземането от страна на банка за предсрочно изискуемо на 26.02.2018г. е осъществено плащане на задължението в размер на 1125,28 лева, които са отнесени за погасяване на задължението както следва: за редовна и наказателна лихва сумата от 804,93 лева, за такса изискуемост сумата от 120 лева, за законна лихва сумата от 200,35 лева. Размера на главницата по договора за кредит към датата на договора за цесия – 21.02.2019г. възлиза на общо 8133,38 лева, от които сумата от 566,83 лева представляващи падежирали вноски за периода 07.04.2017г.-07.02.2018г., както и сумата от 7566,55 лева предсрочно изискуема главница.

Експерта изготвя заключение във вариант, при който ако не бъде отчетена обявената от банката предсрочна изискуемост на задължението, съответно бъде приложен погасителния план към договора за кредит, то за периода 07.05.2017г.07.06.2021г. сбора на падежиралите погасителни вноски възлиза на 3574,29 лева.

Посочва, че след прехвърляне на задължението по договора за цесия не е отчетено плащане на задължението.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявеният иск е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, че сумата предмет на договора за кредит е предадена от кредитора на кредитополучателя, че ищецът е придобил вземането по силата на договор за цесия с първоначалният кредитор, както и че цесия е съобщена на длъжника.

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че на 22.03.2016г.

3 между кредитора Банка „***“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, като кредиторът е отпуснал сумата от 8860 лева, с която сума е рефинансирано задължение по договор за кредит от 06.08.2014г., като и такова по кредитна карта от 10.11.2014г. В договора е уговорена договорната лихва в размер на 11,24 % годишно или 0,03% на ден, съответно ГПР е възлиза на 14,51%. Към договора за кредит е изготвен погасителен план, от който се установява, че задължението следва да бъде погасено в срок от 07.04.2016г. до 07.12.2024г., като е уговорена месечна вноска в размер на 134,38 лева и последна изравнителна в размер на 135,11 лева.

Видно от представените по делото договор за кредит, общи условия към него и погасителен план, ответникът в качеството му на кредитополучател е положел подпис в същите, чиято автентичност на положения подпис не е оспорена, при което следва да бъде прието, че е изразил волеизявление, с което е приел условията, при които е сключен договора между него и кредитора Банка „***“ ЕАД. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице С., което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че на 22.3.2016г. отпуснатата сума по договора е усвоена. Видно от съдържанието на договора и в частност т.1, същата е послужила за рефинансиране на стари задължения по предходни договори за кредит и кредитна карта. Няма спор между страните, че ответникът е имал стари задължения, които произтичат от посочените в процесния договор основания, които задължения са погасени посредством рефинансиране със средства предмет на настоящия договор. При тези съображения съдът приема, че кредиторът е изпълнил насрещно си задължени, като е предал на кредитополучателя отпусната сума под формата на кредит, което предаване в настоящата хипотеза е осъществено посредством погасяване на стари задължения към банката (рефинансиране на задължения).

От представените по делото писмени доказателства съдът прима, че вземането на Банка „***“ ЕАД е било предмет на договор за цесия от 21.09.2019г., като размера на вземането по процесния договор е индивидуализирано с приложение към самия договор. Повдига се въпроса под формата на възражение от страна на ответника, чрез особения му представител досежно действието на цесията по отношение на длъжника с оглед това,че същия не е уведомен за нея.

С оглед направените от ответника възражения, които са релевирани в срока по чл.

131 ГПК, съдът посочва, че съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД предишният кредитор следва да осъществи уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението в полза на новия кредитор, като това уведомление няма действие по отношение редовността на цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого следва да продължи за заплаща задължението си. Съдебната практика е константна при разбирането си около това, че новият кредитор може да осъществи тази дейност по уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно 4 упълномощен от стария кредитор. Именно в такава насока са и ангажираните по делото писмени доказателства, от които се установява, че ищцовото дружество в качеството му на пълномощник на кредитора Банка „***“ ЕАД уведомява ответника за осъществената цесия. Тук следва да бъде поставен въпроса дали това уведомление е достигнало знанието на длъжника. от доказателствата по делото не може да бъде даден положителен отговор на този въпрос, доколкото видно от съдържанието на обратната разписка към съобщението за осъществената цесия, адресата – ответник в настоящото производство не е намерен на посочения в съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД адрес.

Липсват по делото доказателства за приложение на процедурата по чл. 47 ГПК, поради което и следва извода, че не се установява извън съдебно уведомяване на длъжника за така осъществената цесия.

Доколкото ищецът не установи уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД да е достигнало до знанието на ответника преди депозиране на исковата молба в съда, то следва да бъде поставен на разглеждане въпроса дали тази дейност може да бъде осъществена във висящ исков процес, който се развива без участието на ответника, представляван в производството от особен представител.

Настоящият първоинстанционен съдебен състав споделя съдебната практика съобразно, която уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането може да бъде осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на препис от исковата молба и придружаващите от документи, като бъде прието, че надлежно на длъжника е съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която последния в съдебното производство се представлява от назначен от съда особен представител. Към исковата молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което цесионера, като упълномощен от цедента може да осъществява дейност по уведомяване на длъжниците във връзка с цесията. Препис от исковата молба, към която се съдържа и самия договор за цесия, уведомленията до страните и пълномощното, с което ищеца е упълномощен да осъществи уведомяване на страните по чл. 99, ал.3 ЗЗД е връчен на ответника, поради което следва да бъде прието, че цесията е съобщена.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8096a1b5-b623-4156-bd79-977324341f8e