Решение № 4781 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4781 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100509599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението ЗД „Б.И.“ АД срещу Постановление от 24.07.2023г. по изпълнително дело № 20239200400243 по описа на ЧСИ Й. М., с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в него упълномощеният от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. , който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

По делото е постъпил и отговор на частната жалба от взискателя по 1 изпълнителното неоснователна. дело И.Б.И., с който счита, че депозираната частна жалба е Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнително дело № 20239200400243 по описа на ЧСИ Й. М.. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От представените материали по изпълнително дело № 20239200400243 по описа на ЧСИ Й. М. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя И.Б.И. срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД за събиране на сумата, присъдена с изпълнителен лист с № 323/22.06.2023г., издаден по гр. дело № 20221420101994/2022г. по описа на РС – гр.

Враца, а именно: сума в размер на 2300.00 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва от 02.12.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ЛТП), настъпило на 20.06.2020 г. в гр. Враца, на бул. ,З вропа“, ж.к. „Дъбника“, зад „Дъбника-Орбити“ бл. И, в резултат на противоправно поведение на Г. В.С. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „ Тойота Авенсис“ с per. № ******* СА, застрахован към момента на П Т П по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД (щета № 2110035679).

Видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие /л. 6 от изпълнителното дело/ се установява, че взискателят по изпълнителното дело И.Б.И. е представляван от адвокат В.Г., като в самия договор е посочено, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 940.00 лева.

От приложеното към настоящото дело изпълнително дело № 20239200400243 по описа на ЧСИ Й. М. се установява, че длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които се възлагат за заплащане на длъжника. В тази връзка следва да се посочи изрично, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител, съответно съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по-нисък от 2 минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е действаща към датата на представеното пълномощно, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в този смисъл е и Определение с № 499/19.07.2019г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т. о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че на адвокат В.Г. е възложено да извършва правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство в изпълнителното производство.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското възнаграждение в размер на 940.00 лева се явява прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставена защита. С оглед изложеното, постановлението от 24.07.2023г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя се явява незаконосъобразно.

Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление за разноските в частта относно адвокатското възнаграждение следва да се отмени за разликата над тази сума.

3

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящото производство. В производство по определяне размера на разноските не могат да се присъждат нови разноски в полза на страните, независимо от изхода на спора.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗД „ Б.И.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* – длъжник по изпълнително дело № 20239200400243 по описа на ЧСИ Й. М., Постановление от 24.07.2023г. по изпълнително дело № 20239200400243 по описа на ЧСИ Й. М., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя по горепосоченото изпълнително дело на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4