Решение № 736 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330202480 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-001051/19.03.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което Д. С. Д., ЕГН **********, е санкциониран с глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) за нарушение по чл. 94, ал. 3 от Закон за движение по пътищата.

Жалбоподателят, Д., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. С жалбата се оспорва фактът на нарушението, като се твърди, че авторството на същото не е доказано. Излагат се и доводи за маловажен случай. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си, но по същество признава факта на нарушението и заявява, че от санкционирането му-насетне почти не спира на процесното място. Моли НП да се отмени по лични, семейни и финансови съображения.

Въззиваемата страна, Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, чрез своя процесуален представител, в писмено становище, 1 излага доводи за неоснователност на жалбата, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 03.02.2026 г. в гр. Пловдив, на ул. „Марин Дринов“ до № 26, жалбоподателят Д. паркирал своя автомобил Форд Фокус с рег. № ******** върху тротоара. Нарушението било заснето от негов съсед, който сигнализирал органите на реда. По така подадения сигнал била назначена проверка, която била разпределена на ***** И. Д. от Сектор „Пътна полиция“.

Последният призовал жалбоподателя и след проведен разговор с него съставил АУАН и Протокол за предупреждение да спазва стриктно ЗДвП и Правилника за прилагането му. В последствие, въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) за нарушение по чл. 94, ал. 3 от Закон за движение по пътищата.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който с жалбата си и в съдебно заседание оспорва НП и моли същото да бъде отменено. В проведеното съдебно заседание дава кратки обяснения, с които по същество признава факта на нарушението, но по лични, семейни и финансови съображения моли глобата му да бъде отменена.

Като видетел е бил разпитан и актосъставителят – свид. И. Д. (***** в Сектор ПП), който поддържа съставения от него АУАН и изложените в него фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се оценяват като обективни, логични и съответни на събраните по делото писмени доказателства – Протокол за предупреждение и Обяснения.

Правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е паркирал в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че за престой и 2 паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. Безспорно и по несъмнен начин съдът установи, че именно жалбоподателят Д. е паркирал процесното МПС, а и самият той не спори за това.

Безспорно се установява и че процесното МПС е било паркирано на тротоара по смисъла на пар. 6, т. 6 от ДР, където е дадена легална дефиниция на „тротоар“. Това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Установи се, че не е имало и пътен знак, позволяващ паркиране. Видно от представения по преписката снимков материал е, че е налице ясно очертание, което определя границите на тротоара. Видно е и, че мястото за пешеходци е по-малко от 2 метра.

Авторството също се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни диказателства, а и същото по същество не се оспорва, видно от заявеното от жалбоподателя в съдебно заседание, който не само, че признава факта на нарушението, но и заявява, че продължава да го извършва, макар и заявявайки, че това се случва рядко. Следователно жалбоподателят пренебрегва задължението си да паркира в населените места, какъвто е гр.

Пловдив, на тротоара само при условията, предвидени в закона, а именно ако има разрешение от администрацията и собственика на пътя, каквото липсва в конкретния случай. Като е паркирал на място, което не е било определено за това, жалбоподателят не се е съобразил с едно от необходимите условия, за да може да има установеното по делото поведение.

Ето защо правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така вмененото му нарушение по чл. 93, ал. 4 ЗДвП. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е наказан. АУАН 3 и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове по чл. 34 ЗАНН. съответствие със

При съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, са спазени всички правила, предвидени в закона и не се констатираха съществени процесуални нарушения.

Правилно наказващият орган е определил и административното наказание по вид и размер, а именно глоба в размер на 51,13 евро (100 лева), който е размер, фиксиран от законодателя в чл. 178е ЗДвП и не подлежи на редукция. Съдът намира, че това наказание е правилно определено и е съобразено с обстоятелствата и начинът, по който е извършено нарушението.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като маловажен, тъй като настоящият случай разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.5 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт, които да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съдът, като съобрази извършените действия от юрисконсулта (подаване на писмено становище), фактическата и правна сложност на делото (невисока), намира, че справедливият размер на възнаграждението следва да се ориентира към предвидения в закона минимум.

Ето защо съдът определя възнаграждение в размер на 70.00 евро.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-1030-001051/19.03.2026 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което Д. С. Д., ЕГН **********, е санкциониран с глоба в размер на 51,13 евро (100 лева) за нарушение по чл. 94, ал. 3 от Закон за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР4 Пловдив сумата от 70.00 /седемдесет/ евро представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5