Определение № 109 от 17.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е № 107 гр.Пловдив,17.01.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети януари,през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1896/19г.по описа на ПОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.423 от ГПК.

Образувано по възражение от П.С.Г.,ЕГН-**********,*** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 806/30.01.17г.,издадена от ПдРС,1-ви гр.с.по ч.гр.д.№ 1293/17г.

Във възражението се твърди,че молителят узнал за издадената против него заповед по чл.417 от ГПК на 18.06.19г. след извършена устна справка в СВ-Пловдив и връчена му същия ден призовка за принудително изпълнение по изп.д.№ 448/17г.по описа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 при КЧСИ и район на действие-ПОС.Счита,че правото му на защита срещу процесната заповед е нарушено поради ненадлежното ѝ връчване,за което излага съображения във възражението си.Твърди,че връчването на заповедта за изпълнение от призовкар на ЧСИ П.Илиев на 07.03.17г.,получена лично от молителя,не е подписана от него,както и изписването на имената му не е направено от него.Иска от съда да приеме възражението му по чл.423 от ГПК,да спре изпълнението на заповедта и делото да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл.415,ал.1 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор от ответника по възражението-„Банка ДСК“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София със становище за недопустимост на възражението като просрочено,респективно за неоснователност на същото по изложени в отговора съображения.

ПОС,след като обсъди доводите, изложени във възражението и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Доколкото се оспорва от молителя връчването му на заповедта на 07.03.17г.и от приложеното изп.дело е видно,че следващото-редовно връчване е на 18.06.19г.,то съдът приема възражението за подадено в едномесечния срок и като такова същото е процесуално допустимо.

Искането за приемане на възражение от въззивния съд обаче е неоснователно.

От съдържанието на възражението е видно,че молителят твърди ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.Твърди се,че връчената му на 07.03.17г. ПДИ,ведно със заповедта по чл.417 от ГПК,не е подписана от него,както и изписаните на разписката имена „П.Г.“също не са изпълнени от него.

Касае се за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено длъжникът П.С. Г. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата от 434,96лв.главница,сумата от 230,28лв.възнаградителна лихва,сумата от 33,21лв.санкционираща лихва и сумата от 120лв.заемни такси,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване,както и разноските по делото в размер на 300лв.

От приложената към изпълнителното дело разписка към ПДИ до длъжника Г. е видно,че същата е връчена на 07.03.17г.от призовкаря Д. И.,като в графа „получател“ е изписано името П. Г. и фигурира подпис на лицето.

С оглед твърденията във възражението са допуснати и изготвени две СГрЕ,като и двете са категорични в извода си,че ръкописният текст „П.Г.“ и подписът за „получател“ в разписката от 07.03.17г.,отпечатана на гърба на поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 8814/24.02.17г.на ЧСИ П.Илиев,са изпълнени именно от П.С.Г..

Съдът кредитира и двете експертизи като обективно и компетентно изготвени.Същите опровергават твърденията във възражението за ненадлежно връчване на заповедта по чл.417 от ГПК на П.Г..Последният е бил надлежно уведомен за издадената против него заповед за незабавно изпълнение на датата на връчването-07.03.17г.,поради което възражението се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражението,подадено от П.С.Г.,ЕГН-********** *** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 806/30.01.17г.,издадена от ПдРС,1-ви гр.с.по ч.гр.д.№ 1293/17г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: