Решение № 133 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110211342 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Н. Г., ЕГН **********, депозирана чрез адв.

С . , срещу Наказателно постановление № 25-4332-016857/11.07.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В депозираната по делото жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа на първо място, че визираното пътно-транспортно нарушение не е било реализирано. Сочи се на следващо място, че щетите, описани в протокола за ПТП не съответстват и по никакъв начин не отговарят на схемата на ПТПто, описана в протокола.

Акцентира се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с обстоятелството, че квалификациите на нарушението по т. 2 в АУАН и в НП се различават, като в АУАН е дадена 1 квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. А и б. Б от ЗДвП, а в НП за първи път е направена квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Отделно от това се поддържа, че в конкретния случай е нарушена и процедурата по съставяне на АУАН, тъй като актосъставителят е следвало да състави АУАН в присъствието на полицая, съставил докладната записка, който се явява свидетел по установяване на нарушението, но това не е било сторено.

По посочените съображения се релевира молба до съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.М., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна, макар и не по съображенията, релевирани в жалбата. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 04.04.2025 г. около 08:00 часа в гр. София, свидетелят М. управлявал лек автомобил марка *** с рег. № ***********, движейки се по ул.

Околовръстен път с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към бул.“Самоковско шосе“. По същото време жалбоподателят А. Н. Г. управлявал 2 товарен автомобил марка *** с рег. № ***********, по същия път и със същата посока на движение спрямо управлявания от свидетеля С. автомобил.

На горепосоченото място въззивникът Г. предприел извършването на маневра отклонение надясно по платното за движение, с което навлязъл частично в съседната пътна лента и реализирал пътно-транспортно произшествие с попътно движещия се от дясно лек автомобил марка *** с рег. № ***********, управляван от свидетеля С., след което продължил движението си.

След подаден сигнал до компетентните органи от страна на свидетеля С., на мястото на произшествието пристигнал полицейски патрул при ОПП – СДВР. За възникналото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 2025-10224734-1 от 04.04.2025 г. въз основа на данните, подадени от участника в ПТП – свидетеля М..

За констатираните нарушения Й. – младши автоконтрольор към СДВР – ОПП, съставил срещу А. Н. Г. АУАН бл. № 702511/12.06.2025 г. на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН – по сведение от М. и 1 брой декларация.

Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по чл.

123, ал. 1, т. 1, б. „А“ и “Б“ от ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу подпис, който го подписал с възражението, че не е съгласен с така представените данни.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН бл. № 702511/12.06.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление

№

25-4332016857/11.07.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;

3 както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля М..

Съдът кредитира показанията на свидетеля М. доколкото същият се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно той е управлявал л.а. марка *** с рег. № ***********, участник в ПТП, като съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на реализиране на ПТП. Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие.

Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития. На тяхна база се изяснява механизмът на ПТП, доколкото свидетелят сочи, че е възприел местоположението на автомобила на жалбоподателя преди ПТП, бил е наясно с разположението му върху платното за движение, възприел е маневрата, която въззивникът е извършил непосредствено преди настъпване на произшествието, а именно – частично навлизане в съседната пътна лента, при което управляваният от въззивника автомобил е реализирал съприкосновение с управлявания от С. автомобил, при което са му били причинени имуществени вреди.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по 4 делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-9633/13.09.2024 г. на директор на СДВР.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.

Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на деянието – свидетеля М., видно от заявеното от последния при разпита му в хода на съдебното следствие, същият не е присъствал при съставянето на акта в сградата на ОПП – СДВР и не се е подписал на съставения АУАН (последното видно и от самия АУАН, в който в полето срещу „свидетел № 1“ е записано „сведения по чл. 40, ал. 3“). Поради посоченото съдът прие, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението, какъвто конкретният случай не е (видно от отбелязването в АУАН посоченият под № 2 свидетел С. А. Д. е такъв по съставяне на акта). Обстоятелството, че посоченият в акта първи свидетел, който е и очевидец, не е подписал същия, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушено особеното изискване за публичност при съставяне на акта.

Същевременно се установява, че не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото приложените документи, доказващи нарушението, нямат официален характер /по – конкретно декларацията от свидетеля М. С./. Този документ е сред основните информационни източници, установяващи фактическата обстановка и преди всички поведението на виновния водач и механизма на деянието, но няма официален характер. Поради последното не би могло да се приеме, че актът е съставен въз основа на официални 5 документи.

С оглед гореизложеното и доколкото предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не следва да се тълкува разширително, както и поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, настоящият съдебен състав прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като е опорочило цялото административнонаказателно производство.

Така установеното обуславя отмяна на наказателното постановление на посоченото основание, като обсъждането на останалите възражения, релевирани в жалбата, както и обсъждането на вменените на жалбоподателя нарушения по същество, се явява безпредметно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.

143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски, но доколкото последният не е претендирал такива, а и липсват представени доказателства за разходването им, то съдът не дължи произнасяне в този аспект.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 15- и състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-016857/11.07.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя А. Н.

Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.