Присъда № 24 от 28.03.2024, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №24/28.03.2024г., постановена по НОХД №670/2023г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д. И. Д. от гр.Разград за това, че на 21.09.2023г., в гр.Разград, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил, марка ’’Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.******, на стойност 3790,00 лева, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,20 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.

№ ARDN-0060, след като е осъден с влязла в сила присъда-Определение за одобряване на споразумение № 282/20.07.2020г. по НОХД № 432/2020г. на Районен съд- Разград, влязло в сила на 20.07.2020г., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК- престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответни наказания.

Подсъдимият дава обяснения, като отрича виновността си. Твърди, че е употребил алкохол след като е приключил управлението на автомобила си и отрича да е управлявал след употреба на алкохол. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. И. Д. е роден на *************. в гр.Разград, живее в гр. Разград.

Същият е със средно образование, вдовец, осъждан.

Подсъдимият Д. Д. е осъждан. По предходни осъждания е реабилитиран веднъж по право, след това по чл. 88а НК. Последният случай е осъждането му по силата на Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 432/2020г. на Районен съдРазград, в сила от 20.07.2020г., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, като са му наложени наказания. лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изпълнение на основание чл.

66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години , глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 10 месеца. По това осъждане подсъдимият не е реабилитиран.

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № *************, издадено на 17.05.2022г. от ОДМВР-Разград и валидно до 17.05.2027г. Същото му давало право да управлява МПС от категориите „В“, „С“, „М“, „АМ" и „ТКТ“. Подсъдимият управлявал лек автомобил, марка ’’Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.******, който бил собственост на съпругата му-Атанаска И. Д.а, но след като тя починала на 21.09.2018г. автомобилът станал част от наследството на прежиВ.те наследници в лицето на подс. Д. Д. като неин съпруг и двете им дъщери-М.Д.И.. и И.Д.И...

Поради лични и финансови проблеми подсъдимият започнал да злоупотребява с алкохол през последните години. На 21.09.2023г. около 18.00ч.-19.00ч. подс. Д. бил до хранителен магазин в гр. Разград на ул. „******“ № 1. Там седейки на едно рибарско столче пиел бира. Имал и бутилка с мастика-200мл, от която също започнал да пие. После се качил на описания автомобил ’’Фолксваген“, който бил в близост и го привел в движение за да се прибере в дома си. Около 20.20ч. подс. Д. се движил с лекия автомобил по ул. „Щип“ в посока ул. „*****“ като форсирал двигателя на автомобила и въртял гуми. По това време бил забелязан от св. П. М. от гр. Разград, ул. „*****“ № 57А, която от балкона на дома си видяла, че подс. Д. не можал да продължи движението си към ул. „*****“ понеже имало паркиран багер. Точно тогава подс. Д. започнал да прави маневри с автомобила -да се движи напред и назад като и в двата случая блъснал автомобила си. Веднъж при движение напред счупил пластмаси в предната част на автомобила блъскайки се в неравност на пътя, а при втората маневра-натиснал газта на задна скорост и съборил част от тухлената ограда на 1 къщата, находяща се на ул. „*****“ № 57А собственост на св. М.. Именно тези действия на подс. Д., възприети от свидетелката П. М., сочели, че автомобилът се управлява от лице в нетрезво състояние. Свидетелката се обадила на ЕЕН 112 и при разговора с оператора е заявила: „ама то си личеше , че е пиян, напред назад въбще..“. Освен това дала описание на въпросния автомобил като казала, че това е лек автомобил, марка ’’Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ РР **** /не запомнила последните две букви/. След като подс. Д. причинил произшествието, той потеглил с автомобила към дома си, без да спре и да види какво е станало.

На подадения сигнал се отзовали полицейските служители-св. Д. С. и св. Д. Д.-двамата заемащи длъжността „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“-ОДМВР-Разград.

Около 20.30ч. те пристигнали първоначално пред дома на св. М. където станало произшествието и тя им показала блъснатата тухлена ограда. После ги насочила към мястото където живеел подсъдимият понеже познавала визуално водача на този автомобил и полицейските служители отишли да търсят подс. Д.. Около 20.45ч. на ул. „*****“ в непосредствена близост до кръстовището с ул. „*****“, пред дом с обозначение на входна врата на двора на ул. „*****“ № 41 те видели паркирания лек автомобил, марка ’’Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.******. Вътре на шофьорското място в автомобила бил подс. Д., който спал толкова дълбоко, че били нужни около 5 минути за да бъде събуден от представителите на органите на реда. Св. Д. С. и св. Д. Д. видели, че на предна дясна седалка имало бутилка с мастика-200мл. наполовина пълна, както и пластмасова бутилка айран. Вътре в автомобила се усещал силен мирис на алкохол. Когато го събудили подс. Д. изглеждал неадекватен. Трудно стоял на краката си когато излязъл от автомобила. Подс. Д., знаейки, че вече е осъждан през 2020г. за деяние по чл. 3436, ал. 1 от НК, решил да си изгради защитна версия пред полицейските служители, че не е управлявал автомобила пиян.

Използвайки „времевия прозорец“ , който бил в рамките на около 25 минути /в 20.20ч. е подаден сигнала на тел. 112, а в 20.45ч. бил установен от дошлите служители на сектор „Пътна полиция“-ОДМВР-Разград /, той твърдял, че след гореописаното ПТП се прибрал до дома си на ул. “*****“, № 41. Там изпил около 200-250мл. уиски и после се върнал до автомобила. Влязъл вътре и се сетил, че има бутилка с мастика-200мл. Изпил половината от нея и заспал в колата. Полицейските служители не му повярвали, тъй като нямало как за толкова кратко време подсъдимият да успее да изпие такова количество алкохол и вече да се намира в това състояние, още повече, че минути преди това е блъснал два пъти автомобила при движение и затова предприели действия по изпробването му за наличие на алкохол.

Така на 21.09.2023г. в 20.57ч. подс. Д. бил изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № ARDN-0060 за наличие на алкохол. Скалата на техническото средство отчела, че подсъдимият бил с 2,20 промила алкохол в издишания въздух. Св. Д. издал на подс. Д. талон за медицинско изследване с № 0145226. Последният не искал да му бъде взета кръвна проба, като продължавал да твърди, че не е карал колата пиян. Той бил отведен в спешен център при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр. Разград, където отказал да даде кръв за медицинско изследване, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 95 от ДП/. Сред това св. Д. съставил срещу подс. Д., АУАН, серия „GA“ с бл. № 931997/22.09.2023г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на акта било иззето СУМПС с № *************. Подс. Д. бил задържан в РУМВР-Разград на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа.

По делото била извършена автотехническа оценителна експертиза на гореспоменатото МПС за да се установи каква е равностойността на автомобила. Видно от представеното заключение на вещото лице пазарната стойност на лек автомобил, марка ’’Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.****** към датата на деянието възлизала на 3790 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели- Д. С., Д. Д., Пл. М., писмените доказателствени материали и експертно 2 заключение. Показанията на посочените свидетели, са явно незаинтересовани, логични и покриващи се, поради което съдът ги кредитира като несъмнено достоверни. Подсъдимият не оспорва, че е управлявал автомобила и е причини произшествие пред дома на св. П.М., но отрича да е управлявал автомобила след употреба на алкохол – твърди, че пил алкохол после, след като спрял с автомобила пред дома си и преди да дойдат полицейските служители, изобщо не бил разбрал, че блъснал автомобила си на два пъти. Тази теза на подсъдимия явно се явява защитна такава и не се кредитира от съда, доколкото се оборва от събраните доказателства. Действително, доколкото е налице промеждутък от време от момента в който св. Пл. М. е наблюдавала действията на подсъдимия с автомобила, до идването на полицейските служители, то ситуацията е такава, че дава възможност на подсъдимия да поддържа такава теза. В този смисъл доказателствата въз основа на които се изяснява очертаната по-горе фактическа обстановка са основно косвени. Същите обаче са съвкупност и преценени именно съвкупно дават основание на съда да приеме, че обвинението е доказано от фактическа страна. На първо място времевия промеждутък за който се говори е изключително кратък – 20-25 минути от момента в който свидетелката наблюдавала маневрите на подсъдимия с автомобила до момента в който полицейските служители вече са били пред автомобила на подсъдимия, в който последният спял.

Очевидно, с оглед логиката, не е възможно в този кратък период подсъдимият да достигне до дома си с автомобила, да започне да пие /по думите му първо в дома му, после в колата/, и в този кратък период да се опие до степен, че да заспи толкова дълбоко в автомобила си, че полицейските служители да полагат усилия да го събудят, а и да възприемат очевидно нетрезвото му състояние. Няма никаква логика подсъдимият първо да влиза в дома си, а после да се връща в колата, където да продължава да пие, след като така или иначе е бил пред дома си. Всъщност налага се извода, че подсъдимият просто е успял да се добере с автомобила до дома си, където го е спрял и веднага е заспал в автомобила, без изобщо да слиза от него или да прави нещо друго. В това състояние са го намерили полицейските служители. При това състоянието на подсъдимия и отчетената положителна проба за употреба на алкохол се дължат очевидно на употреба на алкохол в предходен момент, а именно преди подсъдимият па потегли с автомобила да се прибира. За това и свидетелката Пл. М. е възприела поведението на подсъдимия, като такова на водач в нетрезво състояние.

Липсата на реакция от подсъдимия при произшествието което причинил /ударил два пъти автомобила си/ и продължавайки пътя си все едно нищо не се е случило, също сочи на управление на автомобил от водач в нетрезво състояние. Разбира се, както се каза тези данни са косвени, но те се натрупват и преценени в съвкупност установяват изложената погоре фактическа обстановка, като единствен възможен извод. В този смисъл, доколкото има данни за влошено здравословно състояние на подсъдимия /прекаран инфаркт/, то очевидно не това състояние на подсъдимия е причина за поведението му при произшествието, а както се каза става дума за поведение на водач в нетрезво състояние, като в крайна сметка и употребата на алкохол е установена по съответен ред. По искане на подсъдимия са разпитани и свидетелите И. И., А. В. и Д. Д., но от показанията на тези свидетели не се установяват конкретни обстоятелства. Същите свидетели сочат, че виждали подсъдимия пред магазина да консумира алкохол, но не могат да си спомнят конкретно за съответната дата. Свидетелят И. И., сочи, че поради състоянието си след инфаркта подсъдимият се движел с автомобила си по маршрут, по който по-лесно да маневрира. И на фона на казаното от тези свидетели, изложените по-горе фактически изводи остават важими и в крайна сметка остава изводът, че обвинението е доказано от фактическа страна по несъмнен начин. Несъмнено подсъдимият е употребил алкохол преди да приведе в движение автомобила за да се прибере и след като е управлявал автомобила в това състояние е изпробван от полицейските служители за употреба на алкохол.