Решение № 496 от 27.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Сливен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100494 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск за обявяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит, евентуално за нищожност на клауза от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение. Предявен е и насрещен осъдителен иск за сумата от 204,52 €, представляваща неизплатена главница чистата стойност на кредита по Договора.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че на 19.06.2025 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит, по силата на който усвоил главница в размер на 400,00 лв. Срокът на договора бил 3 месеца при ГЛП от 41,00 % и ГПР от 49,65 %. В договора било уговорено кредитополучателят да заплати и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 88,56 лв.

Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивни норми на закона и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като уговорената неустойка не е включена в ГПР. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49,65 % , но поради невключване на неустойката, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Ищецът изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не 1 са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В условията на евентуалност ищецът счита, че клаузата на чл. 20, вр. чл. 10, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.

3 ЗЗД. Ищецът излага, че посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави. Същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. На изложените основания ищецът моли да бъде признато за установено, че договорът за потебителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на чл. 20, вр. чл.

10, ал. 1 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище, че ако съдът приеме иска за допустим, признава неговата основателност и моли разноските да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди, че ищецът не е заплащал никакви суми по кредита, поради което предявява насрещен осъдителен иск на основание чл. 23 ЗПК за сумата от 204,52 €, представляваща чистата стойност на кредита.

Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба в срок, с който изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения насрещен иск.

В съдебно заседание ищ eцът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения първоначален иск, моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, съответно да бъде уважен предявеният насрещен иск и претендира направените по делото разноски.

2

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 320029 от 19.06.2025 г., по силата на който ответникът „КИНТИ БГ” ЕООД е предоставил на ищеца И. З. З. сумата от 400,00 лв.

Уговорено е, че кредитополучателят следва да погаси кредита на 3 месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 41,00 %. ГПР е посочен като 49,65 %, а общата дължима сума по договора възлиза на 419,35 лв.

В чл. 20 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му кредитополучателят да представи на кредитора обезпечение на задълженията му по договора - поръчител /отговарящ на определени условия в договора/, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 10 от Договора се начислява неустойка в размер на 88,56 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така общата сума, която следвало да върне ищецът, била в размер на 507,90 лв.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 320029 от 19.06.2025 г., сключен между ищеца И. З. З., ЕГН: ********** и ответното дружество „КИНТИ БГ” ЕООД, евентуално за нищожност на клаузата на чл. 20, вр. чл. 10, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Предявен е и насрещен иск с правнo основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника И. З. З. да заплати на ищеца „КИНТИ БГ” ЕООД сумата от 204,52 € /400,00 лв./, представляваща неизплатена главница - чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 320029 от 19.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 24.03.2026 г. до окончателното й изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

По първоначалния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

3

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за паричен кредит, по който ищецът е усвоил сумата от 400,00 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да 4 преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,65 %, а договорната лихва е 41,00 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Наред с това, клаузата на чл. 10 от договора, касаеща задължението за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора е нищожна, поради противоречие на добрите нрави и тъй като е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.

5

22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на клаузата от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение.

По насрещния иск с правна квалификация чл. 23 ЗПК:

Съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът е указал, че в тежест на ответника по насрещния иск е да докаже, че е заплатил на кредитора цялата или част от чистата стойност на кредита от 204,52 €, за което изрично му е указал, че не сочи доказателства, като въпреки дадените указания, доказателства за посоченото обстоятелство не бяха ангажирани в процеса.

Ето защо, ищецът следва да върне чистата стойност на заема, тоест следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 204,52 €, представляваща дължимата главница по Договор за потребителски кредит № 320029 от 19.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 24.03.2026 г. до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 25,56 € - заплатена държавна такса.