Протокол № 119 от 04.11.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 119 гр. Варна, 03.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500461 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Въззивникът ОБЩИНА – Шумен, редовно призован, представлява се от адв. В.В., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна АНГ. П. Й. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. В.К., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

АДВ.К.: Явявам се защото макар и връзката ми с моята доверителка да беше прекъсната поради нейно заболяване, тя се намира в социален дом, аз намирам за мой професионален дълг да продължа нейното процесуално представителство.

АДВ.В.: Да се даде ход на делото.

АДВ.К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА

Производството по в.гр.д. № 461/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Шумен, подадена чрез адв. В.В., против решение № 260117/23.06.2021 г., постановено по гр.д.

1

№ 116/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които: Община Шумен е осъдена да заплати на АНГ. П. Й. на осн.чл.59 от ЗЗД сумата от 8460.50 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на собственият й недвижим поземлен имот с бивш идентификатор №*** по КК на гр. Шумен съгласно Заповед №КД14-27-1481/14.05.2008 г. на Началника на СГКК гр. Шумен, с площ 276 кв.м. при граници: имоти с идентификатор ***; ***;

***; ***; ***, който понастоящем представлява част от имот с идентификатор №*** по действащата кадастрална карта и регистри на гр. Шумен; - е отхвърлен, предявения от Община Шумен срещу АНГ. П. Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв., частичен иск от общо 29 199.34 лв., за извършени в имота на ищцата СМР /описани подробно в количественостойностна сметка, намираща се на стр.81, 83 и 83 от делото/ които представлявали подобрения в този имот.

Въззивникът е настоявал, че решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и отхвърляне на иска на ищцата А.Й., евентуално – за уважаване на насрещния му иск срещу нея и за присъждане на разноските.

Навел е оплаквания, че окръжният съд: - се произнесъл по нередовна искова молба, предвид наличието на противоречиви твърдения от ищцата в исковата й молба за наличието на противоправни действия от ответника (кражба на имот и незаконно застрояване) и за вреди от това, едновременно с такива за фактическо владение на имота й и претенция за обезщетение за лишаването й от ползването му, както и предвид липсата на идентификация на процесния имот; - определил квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД, несъответстваща с изложеното в исковата молба; - назначил служебно експертизи в нарушение на диспозитивното начало в процеса; - придал доказателствена стойност на нотариалния акт от 1931 г., въпреки установената му неистинност; - не обсъдил възражението на общината, че не владее имота; - необосновано възприел заключението на вещото лице Н. за размера на обезщетението като за празен терен при данните, че към 1984 г. имотът е бил отреден и е представлявал улица, т.е. никакво обезщетение не се дължало; - в разрез с доказателствата, че имотът е бил отреден за улица с действащ ПУП и данните, че извършената реконструкция през 2007 г. е увеличила стойността 2 му като такава, съдът възприел заключението на вещото лице Н., че не е налице увеличение на стойността му по предназначение като лозе със стопански постройки, ограда и насаждения, вместо да съобрази заключението на вещото лице Сурилов по този въпрос.

Насрещната страна АНГ. П. Й. не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в частите, с които са отхвърлени исковете на А.Й..

Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в посочената му част като неизгодно за нея и е редовна.

Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

АДВ.В.: Преди да взема становище по въззивната жалба имам едно процедурно изявление. В първата инстанция след първото по делото заседание ищцата направи оттегляне на иска, на което аз, с оглед на всички събрани към момента доказателства възразих. Към този момент аз давам съгласие иска да бъде оттеглен и производството да бъде прекратено..

АДВ.К.: Не мога да взема становище по този въпрос, тъй като ново оттегляне няма. Това е една 10 годишна сага, тя ще приключи в съседната зала, не може да има оттегляне.

С оглед направеното изявления на страните съдът намира, че направеното пред първата инстанция оттегляне на иска, срещу което ответната страна е възразила, не може да бъде разглеждано като актуално, предвид липсата на подновяване на това искане. По тази причина и съдът намира, че не е десезиран от предявения иск.

АДВ.В.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.

АДВ.К.: На юридически език депозираната жалба е неоснователна, на обикновен език е парадоксална. Няма да соча доказателства.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ.В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната 3 жалба на доверителя ми и да постановите решение, с което да отмените изцяло постановеното решение на ШОС и по същество да постановите друго, с което да отхвърлите предявения иск, който е уважен с обжалваното решение. Аргументите ни подробно са изложени във въззивната жалба, няма какво повече да кажа.

АДВ.К.: Уважаеми апелативни съдии, изключително ми е трудно да пледирам пред Вас, моля Ви да имате предвид дълбокото уважение, което изпитвам към институцията, ще се постарая да бъда коректен в изказа си, макар, че е изключително трудно. Касае се за една 10 годишна сага. Аз не мога да разбера как една община в 21-ви век би следвало да се възприема като кралска фигура, която се ражда собственик на нещо. Десет години аз не видях нито един довод по въпроса по какъв начин община Шумен е придобила някакви права, не говоря за право на собственост върху спорния имот и няма и намек за такова нещо. По едно време почнахме да говорим за погасителна давност, разбра се, че няма да стане и се отказахме и от това нещо. Така, че Община Шумен до ден днешен никога не е казвала по какъв начин е придобила някакви права върху този спорен имот. Нещо повече, има стабилизирано съдебно решение, което категорично казва, че тя не е собственик на имота, но го ползва и това ползване е установено по размер какви вреди нанася на моята доверителка чрез обективни доказателства събрани. Това, което не мога да не споделя пред Вас е следното: Община Шумен стигна до едни неподозирани граници. Тя не подозира, че има любители, които искат да откупят от мене този проблем, в мащаб 1:1. Ще се получи така, че този който откупи проблема ще отиде и ще разкопае улиците и община Шумен копче не може да му каже. Щях да го продам, но си помислих за хората, които живеят там, това са 50 семейства, които ще останат без път и не ще могат да стигнат до къщите си, за които са платили скъпо и прескъпо, но до такива абсурди стигна този казус. Аз Ви моля да погледнете в същината на въпроса. Винаги, когато започваме да спорим на правна основа се правят инвенции, че поради промяна на градоустройството, нови градоустройствени планове, община Шумен е имала право да изгради този обект, продължаване на ул. „Алеко Константинов“, която в момента завършва на дървената оградка на един човек, който се вози с „Майбах“, това е смисъла на цялата история. Аз мисля, че Вие достатъчно добре познавате стабилната практика на ВКС. Ще цитирам само две решения - ТР № 3/2011 г., което е 4 категорично - С изтичането на сроковете по § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила градоустройствени планове се прекратява. Още по-динамично развитие и трайно развитие получава тази съдебна практика с ТР № 4/2016 г., където категорично се казва - Плановете нямат отчуждително действие, говоря за планове. В случая няма процедура, в която моята доверителка е била уведомена по някакъв начин, не по ГПК, по някакъв начин, че има промяна на плана, такова нещо не се е случило и въпреки това Община - Шумен продължава да държи този имот, това разбира се е много далеч от правото. В самото начало на историята ние предложихме на Община - Шумен едно елементарно споразумение, човешко споразумение, резултата бяхме изгонени. Моля Ви да отхвърлите жалбата и да потвърдите решението на първата инстанция. Представям тази молба.

АДВ.В.: /реплика/ На първо място искам да кажа, че предмет на иска и на доказване в настоящото производство е не дали Община - Шумен е собственик на процесния имот, а дали ищцата е собственик на имота. Да, безспорно има влязло в сила решение, с което се установява, че Община Шумен не е собственик на този имот. За целите на това производство обаче беше необходимо ищцата да докаже този факт. Както сме събрали много доказателства в това производство, всъщност и в предното дело, с което беше установено, че ищцата не е собственик, е представено едно копие от нотариален акт от 1931 г., с което ищцата черпеше правото си на собственост по наследство. Едва в това производство за мое съжаление, а аз не допусках, че някой може да се представи фалшиво копие на нотариален акт, но едва в това производство се установи, че представеното копие, въз основа на което са изградени всички експертизи до момента, е фалшиво копие на оригинала.

Защото в оригинала няма идентификация на обекта. Именно с идентификацията, поставена допълнително във фалшивото копие на нотариалния акт, ищцата успяваше някак си да установи с експертизи, които искам да подчертая служебно назначавани от съда, въпреки диспозитивното начало и въпреки, че ищцата винаги се е представлявала от адвокат, съдът си движеше служебно делото като назначаваше и събираше такива доказателства, които са му необходими. Сега това обстоятелство съдът само го е споменал, но не го е обсъдил по никакъв начин. Освен това представено е и копие от решение, в което се вижда, че когато 2008 г. Агенцията по кадастър нанася този имот в кадастъра, 10 години по-късно тази заповед е 5 обявена за нищожна. Защо? Защото отново с фалшиви документи тази заповед е издадена. Представено е представете си фалшиво заявление от Община Шумен, с което тя иска. Ето точно с такива документи е цялата тази работа. Аз съм убедена, че самата ищца, която действително има данни, че е в социален дом, няма никаква представа за какво по-точно става въпрос.

Подробна е жалбата – какви жалби, какви експертизи. Моля в този смисъл да се произнесете.

АДВ.К.: /дуплика/ Уважаеми апелативни съдии, термина „фалшив“ е от една друга правна сфера. Ако някой твърди, че нещо е фалшиво има начин да се докаже дали това е така или не е. До сега никой не е оспорил нотариалния акт и да се твърди, че от него не произтича и не се доказва правото на собственост на моята доверителка е малко непрофесионално.

Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6