Акт от 01.04.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 48/2021
- Подписан
- 01.04.2022
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 и 72 · Закон за собствеността
- чл. 71 и 72 · Закон за собствеността
- чл. 72 и 74 · Закон за собствеността
- чл. 93 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е № 260030 гр. Сливен, 01.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 48 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5729 лв., представляваща стойността на направени разходи за ремонт на недвижим имот. Ищцовата страна твърди, че по силата на нот. акт № 135, т. I, peг. № 1472, дело № 117/16 г., съставен от Елена Шилерова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 128, с район на действие - Сливенски районен съд ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: с. Жельо войвода, общ Сливен, ул. “Цар Калоян“ № 8. Твърди, че с дъщерята на Д.С. - С.
Д. С. ищецът е живял на семейни начала в имота, описан в исковата молба, собственост на ответника, представляващ къща с дворно място, през периода от месец септември 2018 г. до месец август 2020 г., като към момента ищеца и С. не поддържат контакт.
Ищецът твърди, че за горепосочения период е вложил средства и усилия за подобряването на имота - къщата, които е сторил със съзнанието, че връзката му с дъщерята на ответника няма да бъде прекратена и двамата ще живеят в този имот, като такива са били и уверенията на С. С., която е предложила на ищеца да бъде извършен такъв ремонт на къщата, за да стане по-удобна и годна за живеене, а тези СМР - та са били и необходими, тъй като вратите и прозорците на къщата били амортизирани. Сочи, че именно поради това е инициирал и финансирал извършването на подобрения и доставки в жилището по следния начин: през месец ноември 2019 г. финансирал и организирал подмяна на ПВЦ остъкления - 3 броя прозорци и 1 брой алуминиева врата, на стойност 2 934 /две хиляди деветстотин тридесет и четири/ лв., както и интериорни врати 4 броя и входна врата 1 брой на стойност 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. Освен това, през месец юли 2020 г. финансирал и организирал закупуването и доставката в имота на Д.С. на дърва за огрев на стойност 995 /деветстотин деветдесет и пет/ лв., във връзка с предстоящият зимен сезон. Сочи, че общата стойност на гореописаните, извършени от ищеца, подобрения и доставки е на обща стойност 5 729 /пет хиляди седемстотин двадесет и девет/ лв.
Твърди, че през месец август 2020 г., дъщерята на ответника, С. Д. С., му заявила, че не иска повече да бъдат заедно, и че трябва да напусне имота.
Твърди, че е поканил с нотариална покана, горепосочената сумата да му бъде заплатена от ответника, но тъй като това заплащане не с извършено, е принуден да сезира компетентния съд с настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5729 лв., представляваща стойността на направени разходи за ремонт на недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от четири стаи и салон, със застроена площ от 94 кв.м , описан в нот. акт № 135, т. I, peг. № 1472, дело № 117/16 г., съставен от Елена Шидерова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 128, с район на действие - Сливенски районен съд, находящ се на адрес: с. Жельо войвода, общ. Сливен, ул. “Цар Калоян“ № 8, както и доставка на дърва за огрев, с която сума ответника се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2020 г., датата на нотариалната покана до окончателно изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който същия оспорва иска като неоснователен. Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, според което ищецът лично бил вложил средства, а така също и „усилия“ за подобряването на имота. За сметка на това твърди, че описаните в ИМ подобрения са изцяло заплащани и заплатени с лични средства на дъщерята на ответника, а именно от С. Д. С.
Нещо повече - ответника почти не познавал ищеца, а още по-малко последния е заявявал, камо ли пред него, че желае да вложи свои лични средства в неговия имот. Твърди, че от страна на ищеца нито е искано съгласие от ответника за извършване на твърдяните в ИМ подобрения, нито последният се е съгласявал такива да бъдат извършвани от ищеца, като посочват това, независимо от факта, че ищецът не е вложил абсолютно никакви средства в извършването на подобрения в процесния имот, собственост на ответника.
Оспорва като невярно твърдението в ИМ, според което дъщерята на ответника „предложила“ на ищеца да бъде извършен ремонт на процесния недвижим имот, като твърди, че всички посочени в ИМ подобрения са изцяло заплащани и заплатени с лични средства на дъщерята на ответника, а именно от С. Д. С. Оспорва твърдението в исковата молба, според което на ответника е била връчена нотариална покана, тъй като видно от съдържанието на приложената към исковата молба нотариална покана, адресат на същата е лице с имена Д.Д.С., а не ответника Д.С.Д..
Посочва, че за задаване на поръчката за изработване на процесните прозорци и врати, дъщерята му С.
Д. С. е била придружавана от ищеца. В същия период последната е стопанисвала търговски обект - магазин в близост до супермаркет „Била“, а по конкретно находящ се на ъгъла, респ. на юго-западната част на кръстовището, образувано от бул.
„Братя Миладинови“ и бул. „Хаджи Д.". Така сума в размер на 1 000 лева (съставляваща лични средства на дъщерята му) е предадена под формата на аванс от С. Д. С. на представител на „ВИДЖИ
09" ЕООД, именно в посочения и стопанисван от нея магазин. За плащането на тази сума не й е бил издаден документ, но относно тези факти, разполага със свидетел, а именно магазинерката, която е работила в посочения магазин, стопанисван от дъщерята на ответника. Така посоченото лице-магазинер в стопанисвания от дъщерята на ответника магазин е била въведена по този въпрос, поради факта, че визираната парична сума от
1000 лева и е била оставена, в случаи, че представител на „ВИДЖИ 09“ ЕООД посети магазина в период и при случай, в които С.
Д. С. би могла да отсъства от там. В същия период, авансова сума, имаща характера на лични средства, собственост на С.
Д. С., са били предадени от нея и в офиса/магазина на ЕТ „Бор- В.В.", находящ се в северо-източната част на кръговото кръстовище на ул. „Г.
Данчев" и ул. „Добри Д.".
Сочи също, че при фактическото извършване на монтирането на прозорците и вратите, дъщерята на ответника е била на работа, поради което същата е предоставила остатъка от парични суми, които са били изцяло лична нейна собственост и съответно дължими към изпълнителите, на ищеца, които е присъствал на тези монтажи. Последният е следвало да се разплати окончателно, като фактически предаде поверените му парични средства, което той и сторил.
Излага твърдения, че към представените два броя Договори за изработка не са представени нито документи за извършените авансови плащания от дъщерята му С. Д. С., нито данъчни фактури, нито фискални касови бонове (ФКБ), имайки предвид, че плащанията са извършвани „в брой“ , а такива документи, фактури и ФКБ не са представени с исковата молба, тъй като такива не са били издадени от изпълнителите ЕТ „Бор- В.В.“, ЕИК ********* и „ВИДЖИ 09“ ЕООД. ЕИК *********, като това би могло да бъде установено и като бъдат проследени заявените пред Националната агенция по приходите финансови резултати от визираните търговци, както и след ревизия на съхраняваните при тях законово изискуеми документи като фактури, ФКБ и други, съгласно Закона за счетоводството, ЗДДС, Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и т.н.
Оспорва изцяло и твърдението на ищеца, според което той „през месец юли 2020 г. финансирал и организирал закупуването и доставката в имота му на дърва за огрев на стойност 995 лева, във връзка с предстоящия зимен сезон, тъй като ищецът не твърди, че посочените от него дърва за огрев са били предназначени за ответника или че са му доставени на него, или пък, че той ги е ползвал. Освен това видно от представените превозни билети от 17.07.2020 г.. издадени от РДГ- Сливен, адресат, респ. получател на описаните в тях дърва-сурови, бук и габър, е дъщерята му С. Д. С., а не ответника. Плащането на сумата 995 лева, съставляваща продажната цена на тези дърва за огрев е извършено от дъщерята му С. Д.
С., а не от ищеца, поради което оспорва истинността и датата на представената квитанция към приходен касов ордер от 17.07.2020 г., с посочен в нея издател „ТОПЛИВО- ИСКРА“ ООД, с. Стара река, община Сливен.
Сочи, че с исковата молба е представен
„фискален бон копие“ от разпечатка от КЛЕН на фискалното устройство на „ТОПЛИВО- ИСКРА“ ООД, с. Стара река, община Сливен, като ищецът е бил наясно за извършената покупка на тези дърва за огрев, както и че същите са били заплатени от дъщерята на ответника и знаейки тези обстоятелства, ищецът е решил и съответно се е снабдил с копие от цитирания ФКБ, какъвто е бил издаден на С. Д. С., която е била и фактическия платец на процесиите дърва за огрев.
Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
С
Определение от 13.04.2021 г. по чл. 140 ГПК съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, че е извършил посочените от него подобрения, че е заплатил извършените подобрения в имота на ответника, както и тяхната стойност, настъпилото в резултат на извършваните подобрения обедняване на ищеца и неговия размер, с оглед извършените от негова страна разходи за плащане на стойността на извършените подобрения, настъпилото обогатяване на ответника от спестяване на разходи за извършените подобрения и връзката между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, които следва да произтичат от една група факти и настъпването на изискуемостта на задължението обусловено от редовното връчване на изпратената нотариална поканата. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че следва да конкретизира претенцията си относно размера и вида на претендираната от него лихва, като поясни дали претендира за периода от 15.11.2020 г. до датата на подаване на исковата молба-07.01.2021 г. мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, като впоследствие тази претенция е била оттеглена от ищеца, който е заявил, че претендира единствено законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане и е указал на ответника, че следва да докаже, че неговата дъщеря е заплатила с нейни лични средства извършените подобрения в неговия имот.
РС-Сливен, след като се запозна с доказателствата по делото и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Ответникът е собственик на поземлен имот с адрес в с. Желю Войвода, ***, което е видно от представения по делото нотариален акт № 135, том първи, рег. №1472, дело № 117 от 2016 г.
Ищецът и дъщерята на ответника С. С. живели на семейни начала в имота представляващ къща с дворно място през периода от м. септември 2018 г. до м. август 2020 г. Ищецът е сключил Договор за изработка на 01.11.2019 г. в качеството на възложител с ЕТ „Бор – В.В.“ в качество на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава до 25.11.2019 г. да достави и монтира една входна врата и 4 бр. интериорни врати, като възложителят се задължава да заплати при изпълнение на възложената поръчка сумата от 1800 лв. Ищецът е сключил и договор за изработка на 14.05.2019 г. в качеството на възложител с „Виджи 09 “ ЕООД в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължава до 20.11.2019 г. да извърши смяна на дограма на три броя прозорци и на една врата, като възложителят се задължава да заплати при изпълнение на възложената поръчка сумата от 2934 лв. И в двата договора посоченият адрес на който да се извърши доставката и монтажа е с. Желю Войвода, ***.
Видно от приложения по делото превозен билет от 17.07.2020 г. „Топливо-Искра“ ООД е транспортирало в качеството си на изпращач дървесина на адрес в с. Желю Войвода, ***, като получател е посочена дъщерята на ответника С.
Разпечатката съдържа 38 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80950e64-692f-4c53-bff4-65f3b6c013be