Решение № 1259 от 21.11.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1259 гр. Пазарджик, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220104524 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.500,ал.1,т.3 от КЗ от „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК121265113,със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Христофор Колумб“№43, представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Р. Б., против Ц. А. К., ЕГН-********** от гр. Септември,................................., обл.

Пазарджик с цена на иска 10 000.00 лв. /частичен от 26 437.52лв./ В исковата молба се твърди, че на .................. г. И. Г. М., ЕГН:********** при управление на лек автомобил ......... с ДК № ......................, е нарушила правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост блъска велосипедист А. Т. В. и е причинила средна телесна повреда на същия. Процесното ПТП е констатирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Твърди се, че като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач по застрахователна полица

№BG/07/118000199421 е предявен по съдебен ред искова претенция срещу ищцовото дружество и е образувано търговско дело №........г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, както и дело № .................г. на Апелативен съд Пловдив. „ЗД ЕВРОИНС“ АД било осъдено да заплати на увреденото лице - 1

35 000 лева представляващи неимуществени вреди и 1780.51 лева имуществени вреди. Сумата е платена на частен съдебен изпълнител след образуване на изпълнително производство за изплащане на обезщетението.

Останалата сума в размер на 14734.53 лева представляващи разноски и такси на ЧСИ са изплатени на 30.12.2020г. и 12.05.2021 г.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3, от Кодекса за застраховането , застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахования след настъпване на пътнотранспортно произшествие е напуснал същото. С оглед на това, че причинителя на процесното ПТП И. Г. М. е починала, за ищеца се поражда правен интерес да заведе дело срещу наследниците на г- жа ................ Тъй като са двама наследници настоящото производство е срещу единия - Ц. К. и поради това и сумата е 10 000 лева е частичен от 26 437.52 лева.

Оформен е петитум, с който се иска от съда, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3, от Кодекса за застраховането да постанови решение, с което да приеме за установено, че Ц. А. К., дължи на „ЗД Евроинс“АД сума в размер на 10 000 лева (частичен от 26437.52 лева), представляваща изплатеното обезщетение на правоимащите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направените разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответницата, с който счита исковата молба за неоснователна. Твърди се, че доколкото ищецът позовава претенцията си на чл.500 от Кодекса на застраховането, счита, че не са налице посочените в него предпоставки, а именно липсва вина на водача на МПС, както и не е доказано напускането му на мястото на ПТП при наличие на задължение да изчака органите на пътна полиция. Оспорва се иска и по размер. Твърди се, че както е посочено в приложения към исковата молба констативен протокол от ПТП с пострадали лица peг. № 106р10267/06.08.2018г. по описа на ОД на МВР Пазарджик, по случая за станало на ................0г. ПТП е образувано досъдебно производство /ДП № 2

..................г. по описа на РУП Пазарджик/. Същото е приключило с издаване на Постановление за прекратяване на досъдебното производство от .....................г. на Районна прокуратура Пазарджик. Заключението на наблюдаващия прокурор е за прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а именно че деянието не е извършено или не представлява престъпление. Вината на водача на МПС не е установена в хода на образуваното досъдебно производство със съответния акт на разследващите органи. Напротив - сочи се в постановлението за прекратяване на производството, че „................дори не разбрала какво се е случило“. Това била причината тя да продължи по пътя си. Не е напуснала виновно местопроизшествието. Налице е случайно деяние по чл.15 от НК/стр. 5 от постановлението/, тъй като „................не е могла, нито е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а от друга страна каквото и да е била направила, не е могла да предотврати настъпването им“.

Случайно извършените деяния са ненаказуеми, а действията на ................са правомерни се сочи още в постановлението от прокурор при РП Пазарджик.

Твърди се, че констативният протокол от органите на КАТ е официален свидетелстващ документ и като такъв на основание чл.179 ал.1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностно лице.

В случая ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностно лице и протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Констатацията, че водачът е напуснал ПТП, както и останалите обстоятелства за настъпилото ПТП, не е възприета пряко от органите на пътна полиция, а е по данни на присъствалите лица. От постановлението, с което е приключило ДП се установява, че преки очевидци на ПТП няма, а трима свидетели са чули впоследствие шума при падане на велосипеда.

Механизмът на ПТП е установен в хода на ДП с автотехническа експертиза.

Сочи се, че съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. В случая в наказателното производство не е установена вина за 3 извършване на ПТП, а същото е прекратено поради липса на престъпно деяние, с оглед на което и фактическият състав по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ не е изпълнен, а поведението на ответника не може да бъде квалифицирано като напускане на местопроизшествието по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ ЗДвП. Бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние. В този смисъл Решение № 152 от 05.11.2014 г. по к. т. д. № 2080/2013 г. на Върховен касационен съд.

Твърди се, че по отношение на влязлото в сила съдебно решение, въз основа, на което в полза на пострадалия е изплатено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по т.д. № 3/2020г. на ПОС, доколкото ответницата в настоящето производство, нито нейната наследодателка в качеството на водач на МПС не е била страна по делото, съответно не е обвързана от силата на мотивите съгл. чл.223 от ГПК. В условие на евентуалност, ако съдът счете, че ответникът следва да се счита обвързан от мотивите на постановеното решение по т.д. № 3/2020 г. на ПОС, оспорва доказателствата, приети по т.д. 3/2020 г. ПОС, в частност заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, че ПТП е било предотвратимо при екстремно спиране на МПС, без да е отчетен факта било ли е възможно спиране, без да се създаде опасност за другите участници в движението и/или за самия водач на МПС, както и предвид данните за настъпване на сблъсъка на велосипеда в задната част на автомобила, спирането би ли довело до по-леки наранявания на велосипедиста или обратно. Твърди, че застрахователят като ответник зле е водил делото, като е допуснал този факт да остане неизяснен. Едновременно с това изводите на СМЕ и показанията на свидетелите досежно страданията на пострадалия са силно преувеличени, с оглед на което определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева е неоснователно завишено от съда. Възразява се срещу размера на иска.

Определената сума за неимуществени вреди е прекомерна и не съответства на причинените болки и страдания. Неоснователно се претендират суми за разноски от дела пред граждански съд и съдебен изпълнител, които не се обхващат от хипотезата на чл.500 КЗ, тъй като те касаят едно непредвидено развитие на производството по изплащане на застрахователно обезщетение с оглед поведението на самия застраховател. Това, че същият е предпочел да 4 оспорва претенцията по валидна застраховка ГО и да плати принудително едва след успешно проведено изпълнително производство при ЧСИ, не следва да се поставя в тежест на лицето, от което се търси регрес. Ето защо считат, че искът не е доказан по размер.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да отхвърли иска на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД София, като неоснователен и недоказан. Не се възразява да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложените към исковата молба доказателства, вкл. застрахователна полица, за лек автомобил, марка ............ с ДК№ ...................... е имало сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица

№

BG.....................................

Установява се от приетите по делото доказателства, че на ..................г, между лек автомобил, марка ............ с ДК№ ......................, управляван от И. Г.

М. и велосипедистът А. Т. В. е настъпило ПТП, констатирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На пострадалия велосипедист В. е била причинена средна телесна повреда при процесното ПТП.

Във връзка със случая е било образувано досъдебно производство №..................г. по описа на РУ- Пазарджик /пр. преписка №..............г. по описа на РП- Пазарджик/ за евентуално извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК. Посоченото досъдебно производство е било прекратено с влязло в сила Постановление от .....................г. на РП- Пазарджик, тъй като е било прието, че в случая се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.

В резултат на настъпилото застрахователно събитие е била предявена искова претенция срещу ищцовото дружество и е било образувано търговско дело №........г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, както и дело № .................г. по описа на Апелативен съд Пловдив. „ЗД ЕВРОИНС“ АД било 5 осъдено да заплати на увреденото лице - 35 000 лева представляващи неимуществени вреди и 1780.51 лева имуществени вреди.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, вкл. материалите по досъдебно производство №..................г. по описа на РУ- Пазарджик /пр. преписка №..............г. по описа на РП- Пазарджик, като се конкретизира механизма на настъпване на ПТП.

Установява се също така, че впоследствие И. Г. М., ЕГН- **********, е починала на ....................г. , като ответницата в настоящото производство Ц.

А. К., ЕГН-********** се явява неин законен наследник. В хода на производството по делото е било представено от К. и прието от съда Удостоверение с изх.№2163 от 10.03.2022г. Съгласно съдържанието на приетото удостоверение, Ц. А. К., ЕГН-********** се е отказала по надлежния за това ред от наследството, останало след смъртта на И. Г. М., ЕГН- **********, като отказът е бил вписан под №56/2022г. в особената книга при РС- Пазарджик за отричане от наследство.

Разпечатката съдържа 34 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8094c3f0-67ed-43ca-b122-9df6adc423c3