Решение № 119 от 24.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500230 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№35720 / 21.11.2023г. от “ С. т. „ ООД

,представляван от адв.Н.Т. против решение № 1238/17.10.203. ,постановено по в.гр.д.2569/2023г. по описа на ОС – Пловдив, с което е потвърдено разпределение на суми от 29.06.2023г. в размер на 456 687 лв. ,предложена от взискателя “С. т. „ ООД на публична продан на описан недвижим имот по изп.д. 20219100400306 по описа на ЧСИ Р. Р..Жалбоподателят ,по съображетията ,подробно изложени ,заявява искане решението да бъде отменено ,както и потвръденото с него разпределение и преписката да бъде върната на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение ,евентуално съдът сам да извърши разпределението.

Ответникът по жалбата „Б. Д. АД е депозирал отговор ,с който оспорва същата и по съображенията ,изложени в него заявява искане обжалваното решение на бъде потвърдено.Претендира присъжданпе на ю.к. възнаграждение в размер на 150 лв.

Останалите ответнии „Б. - К. ** „ ЕООД ,“Х. - **“ООД ,“К. К. „ ЕООД ,Ф. К. ЕООД ,Б. И. Я. ,О. А. и О. Х. К. не са депрозирали отговор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството , по което е постановено обжалваното тук решение ,в.гр.д.2569 / 2023 г. по описа на ОС- Пловдив ,е образувано по жалба от „С. т.

1

„ООД против постановление за разпределение на сумата от 456 687 лв.

,предложена от взискателя „С. т. „ООД при публична продан на описан недвижим имот ,за купувач на който е обявен последния . С решението си съдът е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил посоченото разпределение като законосъобразно.

Видно е от приложеното изп.д. ,че с постановление за разпределение от 29.06.2023г.,изготвено по реда на чл.495 от ГПК, е разпределена сумата от 456 687 лв. ,съставляваща предложената най-висока цена от взискателя „С. т.

„ ООД при публична продан на недвижим имот ,собственост на длъжника „Х. - ** „ООД , която сума е разпределна както следва :

С привилегия по чл.136 ал.1 т.1 са разпределени разноски в принудителното изпълнение ,дължими към ЧСИ- сумата от 1056 лв. с ДДС дължими такси ,сумата от 11 368,99 лв. с ДДС ,представляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ ,сумата от 1031,08 лв.допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ ,от които 850лв. авансово заплатени от „С. т. „ООД и 181,08 лв. дължими към ЧСИ.

С привилегия по чл.136 ал.1 т.5 е разпределена сумата от 55 582,42лв. в полза на взискателя Б. Я. ,произтичаща от трудово правоотношение .

Останалата сума е разпределена съразмерно между останалите взискатели „С. Т. „ООД ,“Ф. К. „ ЕООД и „Б. Д. „АД.

Жалбоподателят поддържа разпределението да е неаясно като не е ясно какви са вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението и какъв е реда за удовлетворяване на притезанията като не е ясно и как е определен коефициента ,послужил като база за определяне размера на сумите .

Тези най –общи оплаквания на жалбоподателя съдът ги намира за неоснователни.Разпределението е ясно , с ясно и точно посочване на взискателите – първоначален и присъединени ,както и размера на техните вземания към момента на изготвяне на разпределението .Ясно и точно е посочен редът и привелигията за погасяване на привилегированите вземания ,след което ясно и точно е посочен разпределяемият остатък между хирографарните кредитори като също така ясно и точно е посочен коефициентът ,послужил за определяне на сумите за отделните взискатели ,включително и начина ,по който той е определен.

По- конкретните оплаквания на жалбоподателя са ,че липсва изготвена сметка по чл.79 от ЗЧСИ ,както и че неправилно сумата от 181,08 лв. разноски в полза на ЧСИ и сумата от 11 368,99 лв.представляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ са разпределени с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД ,тъй като с тази привилегия ,както настоява жалбоподателят ,се ползват само авансово внесените разноски от първоначалния взискател ,свързани с изпълнителния способ ,сумите от който се разпределят ,но не и вземанията на съдебния изпълнител за разноски .

2

Тези възражения срещу обжалваното разпределение също са неоснователни.Практиката на съдилищата е константна по въпроса ,че липсата на сметка по чл.79 от ЗЧСИ не опорочава разпределението .Що се отнася до сумата от 181,08 лв. ,дължими разноски към ЧСИ ,която е разпределена с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД ,то същата подлежи на разпределение именно с тази привилегия ,каквито са и разясненията ,дадени в Тълкувателно решение № 2 / 2021 г. на ОСГТК на ВКС , според което вземането на ЧСИ за дължимите ,но невнесени авансово от взискателя разноски в изпълнението се ползва при разпределението с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума.

Няма съмнение ,че със същата привилегия се ползва и вземането на съдебния изпълнител за пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ доколкото се касае също за разноски в изпълнението , а това е видно и от мотивите на ТР № 2 / 2021 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено ,че макар и таксата по т.26 да е извън предметния обхват на въпроса ,предмет на тълкуване,за авансово дължимите от взискателя, но незаплатени от него такси в изпълнителното производство и привилегията , с която вземането на съдбния изпълнител за същите се ползва ,то отговорът на този въпрос е от значение и за нея.

С оглед на гореизложеното съдът намира разпределението ,предмет на обжалване, да е законосъобразно и да не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.

До същите изводи е стигнал и Пловдивски окръжен съд с решението ,предмет на обжалване тук , с което обжалваното разпределение е потвърдено,поради което решението се явява правилно и следва като такова да бъда потвърдено.

С оглед на този изход следва на ответника по жалбата“Б. Д. „АД да бъдат присъдени разноски – ю.к. възнаграждение в размер на 150 лв.

Мотивиран от горното ,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1238/17.10.203. ,постановено по в.гр.д.2569/2023г. по описа на ОС – Пловдив.„

ОСЪЖДА „С. т. „ ООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.П., ул. В. Т. № ** да заплати на „Б. Д. „АД с ЕИК****** със седалище и адрес на управление гр.С., о. О., ул. М. № ** разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. ю.к. възнаграждение.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4