Решение № 260038 от 05.01.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, .........01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от младши съдия

Углярова въззивно гражданско дело № 3045 по описа за 2020 г. по описа на СГС, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 10451 от 14.01.2020 г., постановено по гр. д. № 36703/2019 г. по описа на

Софийски районен съд, ГО, 120 състав, е уважен предявеният от "ИВН

Б.Т." срещу З.Н.С. иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 932,40 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 79,08 лева – мораторна лихва за забава за периода 01.07.2015г. до 21.11.2016г.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 259, ал.

1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – З.Н.С., посредством назначения й в първоинстанционното производство особен представител, с доводи за неправилност и необоснованост. На първо място се поддържа, че не е установено по делото наличието на облигационно правоотношение между страните в производството, съгласно Закон за енергетиката, както и че липсват данни и ангажирани доказателства ответникът да е приел изрично Общите условия на ищеца и писмено да ги е потвърдил. На следващо място се твърди, че не е доказано по делото претендираната и начислена топлинна енергия да е била доставена и разпределена съгласно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че ответната страна не е получавала уведомление и/ или фактури за начислените й задължения, нито за изпадането й в забава, поради което и предявените искове били неоснователни. Сочи, че първостепенният съд не е взел предвид и не се е произнесъл по своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за давност както по отношение на главницата, така и по отношение на претенцията за лихви. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг, с който да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана.

Въззиваемата страна "ИВН

Б.Т.", посредством процесуалния си представител юрк. Ногалчева, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна по подробно изложени съображения и моли съда да я остави без уважение, респективно да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното от СРС, ГО, 120 състав решение. Конкретно сочи, че от събраните по делото доказателствени материали и приетите в производството експертизи се установява основателността на предявените искове и конкретните им размери. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството в размер на 300,00 лева и се релевира бланкетно възражение за прекомерност по отношение претендираните разноски на насрещната страна.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното:

Пред

СРС да предявени установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 66553/2016г. по описа на СРС, ГО, въззивникът – ищец „Е.Б.Т.“ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 22.11.2016 г. и е постановена на 28.11.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу З.Н.С.. В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано от длъжника възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Начинът на извършване на дялово разпределение е уреден в чл. 139-148 от ЗЕ и подзаконови нормативни актове.

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е собственик на имота в сграда, която е топлоснабдена, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено, съгласно представените и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общи условия за продажба на топлинна енергия, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект съдът намира за неоснователни.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответницата е титуляр на правото на собственост на процесния имот не се оспорва от нея, а и се установява от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том 40, дело №11928/1994г. по описа на нотариус Д.Георгиева, с район на действие Пловдивски районен съд.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

Обстоятелството дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия е ирелевантно - достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Респективно, въззивникът - ответник, в качеството й на собственик на имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно чл.155 от ЗЕ, поради което дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. В тази връзка доводите, наведени в жалбата на въззивника С., за липса на облигационни правоотношения между страните, съдът намира за неоснователни.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ, което въззивният съд цени изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: 1). През процесния период абонатната станция на адрес бул.“*****, е работила непрекъснато, като количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в АС. Посочено е, че последният се отчита от служители на ищеца „Е.Б.Т.“ в началото на всеки месец; 2). Технологичните разходи на ТЕ от работата на АС се определят по реда на чл.58, ал.2 от Наредба № 16 – 34 от 06.04.2007г. и са за сметка на топлопреносното предприятие – собственик, 3). По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела, 4). Процесният имот с адрес бул.“*****, ап.15, с аб.№ 1965759, е с отопляем обем по проект 218 м3, който е ползван при разпределение на ТЕ, отдадена от сградна инсталация. 5). В имота са налице 4 работещи радиатора и щранг – лира, 6). По данни на ищеца в кухнята няма монтирано отоплително тяло. В процесното жилище са монтирани 4 топлоразпределители и два броя водомера за топла вода с дистанционен отчет марка Siemens WHE46, преминали метрологична проверка. През процесния период уредите в имота са отчитани дистанционно, 7). Ищецът е извършвал ежемесечно разпределение на ТЕ в блока след реален отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на обонатите в СЕС, като за процесния период от 05.2015г. до 30.04.2016г., всички уреди в имота са отчитани. За периода е изчислен служебен разход на максимална мощност само за щранг – лира в банята, съгласно чл.61, т.6.5 и т.6.7 от НТ, 8). През процесния период отчитането на ТЕ и разпределението с сградата – ЕС, се извършва съгласно действащото законодателство в областта на енергетиката и наредбата за топлоснабдяване. За процесния период няма изготвяни изравнителни сметки. ТЕ в сградата се разпределя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ, отдадена за отопление на имотите и ТЕ за подгряване на топла вода, 9). Общият размер на дължимите суми за процесния период 05.2015г. – 04.2016г., е както следва: сумата за ТЕ, отдадена от сградна инсталация – 53,56 лева; сума за ТЕ за имот – 275,8 лева, сума за ТЕ за топла вода – 329,35 лева, или общо в размер на 901,60 лева.

По делото пред районния съд е приета и ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена, в която е посочено, че за процесния период по партидата на клиентски № ********** с титуляр З.Н.С. не са въведени кредитни известия на основание изравнителни сметки със суми за възстановяване, като непогасените задължения за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. са в размер на 932,40 лева (по фактури за реално потребена ТЕ ведно със сумата от 30,84 лева за измерване и обслужване) и сумата в размер на 79,08 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2015г. до 22.11.2016г.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира и двете заключения по допуснатите пред Софийски районен съд експертизи. Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите професионални знания и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен материал по делото, поради което съдът поставя същите в основата на доказателствените си изводи.