Решение № 98 от 28.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200033 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба о т „Ви Скай“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 204454900, срещу НП №03-02400434 от 27.11.2024 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.75а, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2500.00 лв.

Въззивинкът моли, оспореното НП да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че дружеството не е приемало на работа лицето Н. З.. Твърди също, че нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, за да се гарантира правото на защита на наказаното лице. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна моли, процесното НП да бъде потвърдено като като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 04.09.2024 г., около 23.10 ч. свидетелите С. И. и М. С. - служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна, извършили проверка в магазин „Извора“, находящ се в гр. Варна, к. к. „Златни Пясъци“, стопанисван от въззивника „Ви Скай“ ЕООД, ЕИК 204454900, при която констатирали, че в обекта полага труд на длъжност „продавач“ лицето Н. (NODIRJON) З. (Z.), р. 22.11.2003 г., гражданин на трета държава - Узбекистан, пребиваващ законно в Република България, със статут на пребиваващ в Република България чужденец с виза „С“, издадена на основание чл.24л ЗЧРБ и валидна за срок 90 дни в периода 1 от 31.05.2024 г. до 13.09.2024 г. Лицето попълнило предоставена му от проверяващите бланка на декларация на узбекски език, в която саморъчно вписало, че работи като продавач в магазин „Ви Скай“ ЕООД с основно задължение обслужване на клиенти, работно време от 20.00 ч. до 08.00 ч. с един почивен ден седмично при договорена заплата 500 лв. Към момента на проверката било констатирано, че установения да осъществява трудови функции като продавач Н. З. е единственият работник на смяна в магазина.

С призовка, връчена на 04.09.2024 г. от въззивното дружество били изискани пълни трудови досиета на работниците, полагащи труд в проверения обект като сред представените от работодателя документи по възникване и съществуване на трудовите правоотношения не фигурирали трудов договор и разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда.

В хода на проверката, с писмо изх.№УРИ365000-63450 от 18.09.2024 г. от ОД МВР Варна била получена справка, сочеща издадена лицето Z. N.Z.U., р. 22.11.2003 г., виза „С“ на основание чл.24л ЗЧРБ за краткосрочна заетост, валидна за срок 90 дни в периода от 31.05.2024 г. до 13.09.2024 г. и разрешение за краткосрочна заетост РКЗ-10-00-0338 от 28.02.2024 г. с посочен работодател „Роял Ресторант“ ЕООД гр. Варна.

При тези констатации свид. С. И. съставила срещу въззивника АУАН №032400434 от 09.10.2024 г. за нарушение по чл.75а, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.1 ЗТМТМ, извършено на 04.09.2024 г. в гр. Варна, състоящо се в приемане на работа в съответния обект на лицето Н. З., р. 22.11.2003 г., гражданин на трета държава – Узбекистан, законно пребиваващ в Република България чужденец с виза „С“ на основание чл.24л ЗЧРБ, валидна за срок 90 дни в периода от 31.05.2024 г. до 13.09.2024 г., да осъществява трудови функции като „продавач“ при определено работно място, работно време от 20.00 ч. до 08.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение 550 лв и почивен ден веднъж седмично, без съответно разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда като лицето Н. З. не попада в регламентираните в ЗТМТМ изключения, свързани в възможността на работник – гражданин на трета държава да полага труд без разрешен достъп до пазара на труда на територията на Република България.

Актът бил предявен и подписан без възражения от надлежно упълномощено лице като възражения не постъпили и в срока по чл.44 ЗАНН.

На 18.03.2024 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.75а, ал.2 ЗТМТМ наказание „имуществена санкция“ в размер между минимални и средния, в посока към минималния предвиден - 2500.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, ясни, категорични, напълно съвпадащи и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите С. И. и М. С., така и от приобщените документи – НП №03-012544 от 18.06.2020 г., АУАН №03-012544 от 15.05.2020 г., писмо изх.№НП12544 от 10.07.2020 г., възражение от Д. Д. вх.№20046516 от 21.05.2020 г., Становище изх.

№20004306 от 26.05.2020 г., Протокол ПР2010128 от 15.05.2020 г., пълномощно на Д. Д., писмо УРИ №3650000-16268 от 28.04.2020 г., писмо изх.№20025363 от 22.04.2020 г., Декларация по чл.68, ал.1, т.3 ЗТМТМ, Договор от 25.01.2020 г., Идентификационна карта на „Сириус 49“ ЕООД, Заповед №В-071 от 12.01.2010 г. Всеки един от двамата свидетели С. И. и М. С. посочва ясно, категорично и по напълно идентичен начин да е възприел лично, че в проверения обект – магазин „Извора“, на смяна е работел единствено лицето Н. З., който осъществявал функции като продавач и извършвал дейност по обслужване на клиенти, включително в хода на проверката. По същество, тези изявления от двамата свидетели С. И. и М. С., се потвърждават и от показанията на допуснатия по искане на въззивника свид.

Николай П., за който в представения в хода на проверката документ – график за работни 2 смени за магазин „Извора“ през м. септември 2024 г., е посочено да е бил на 04.09.2024 г. във втора смяна по график до 23.15 ч. и който потвърждава, че към периода на проверката, нито той, нито колегата му Б. (Х.), който по представения график е трябвало да застъпи на смяна от 23.00 ч. до 08.00 ч., не са присъствали в обекта, а същият е останал поверен на бегло познат на свидетеля чужденец.

Съдът не кредитира показанията на свид. Н. П. относно твърдените от същия причини, през работното време на магазина в периода след 23.00 ч. да е напуснал обекта без разрешение от работодателя, оставяйки го отворен без наличен друг работник от назначения персонал и поверявайки го с цялото оборудване, стока и оборотни пари на бегло познат на съответния свидетел чужденец, неназначен на работа там, доколкото подобни твърдения са не само житейски и фактически необосновани, несъстоятелни и до такава степен нелогични, че граничат с абсурдността, но и определено противоречат на елементарния житейски здрав разум и на базовото ниво на елементарна грижа за личните си интереси и отговорности по действащо трудово правоотношение, каквито е нормално да проявява работник, предприемащ самоволно подобно драстично отклонение от трудовите си задължения. Наред с това съответните твърдения от свид. Н. П. противоречат, както на кредитираните показания от свидетелите С. И. и М. С., сочещи възприето от тях фактическо осъществяване на трудова дейност по обслужване на клиенти като продавач на стоки в магазина от лицето Н. З., така и на приобщените документи – декларация от 04.09.2024 г. от съответното лице и касов бон от 04.09.2024 г., сочещи лично декларирано от Н. З. осъществяване на дейност в обекта по трудово правоотношение с въззивното дружество за длъжност „продавач“ срещу договорено трудово възнаграждение, както и регистриран при проверката фискален бон от оператор 04 с означение „нощна NZ“, включващо инициали, идентични с посочените и в декларацията начални букви на латински език за имената на декларатора Н. З..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –директор на Дирекция „Инспекция по труда“ в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №З-0864 от 17.10.2022 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените срокове от установяване на нарушението и съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочена е нарушената материално-правна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което той е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка за осъществяване на трудови функции по обслужване на клиенти като продавач в стопанисван от въззивника търговски обект, съдът намира за правилна сторената с АУАН и с НП констатация, че съобразно чл.1, ал.2 КТ лицето Н. З. е полагал труд по трудово правоотношение с въззивното дружество в качеството на негов работодател. Въпреки, че в съответния период това лице 3 като гражданин на трета държава е притежавало виза „С“ за краткосрочна трудова заетост, доколкото представената от ОД МВР Варна справка сочи, издаденото му разрешение за краткосрочна заетост РЗК-10-00-0338 от 28.02.2024 г. да е с посочен работодател „Роял Ресторант“ ЕООД, а не въззивното дружество „Ви Скай“ ЕООД, се налага извод за правилност и на сторената с АУАН и с НП констатация, че в качеството на работодател, въззивникът е приел на работа чужденец - гражданин на трета държава, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с което е осъществено твърдяното нарушение по чл.75а, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.1 ЗТЗТМ (в действащата към датата на нарушението редакция по ДВ, бр.21 от 2021 г.).

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредоносни последици от деянието и липсата на такива не сочи по-лека по степен тежест на съответното нарушение. Също така, не са налице и някакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

С чл.75а, ал.2 ЗТМТМ за процесното нарушение на работодател – юридическо лице се налага административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2000 лв до 20000 лв, при което наложения размер 2500 лв надвишава само минимално регламентирания минимум, което съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта на нарушението.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80 лв.