Протокол № 1061 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 100/2022
- Вид
- Протокол № 1061
- Подписан
- 13.11.2024
- В сила
- 13.11.2024
- Състав
- Яна Панева
Цитирани разпоредби
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.123 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.290, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.121 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.286 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 291 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1061 гр. Варна, 05.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Яна Панева
Съдебни
Димитричка Г. Радева заседатели: Славка Ив. Касабова при участието на секретаря Дебора Н. И. и прокурора А. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20223100200100 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Х. К. С. – уведомен от предходно заседание, явява се лично и с адв. Г. и адв. Г. – редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Гражданския ищец и частен обвинител Н. Х. Б. – уведомена от предходно с.з., явява се лично и с адв. К. – назначен за служебен повереник в предходно заседание.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Подс. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО от фазата на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Адв. Г.: Имам две доказателствени искания – представям характеристики и мисля, че са относими. Мисля, че ще е полезно и за разкрИ.е на обективната истина да разпитаме един свидетел. Това е човека, с когото С. е говорил по телефона, когато е видял, че се случва инцидента. Този, когото разпитахме по-рано, е негов близък, с когото се е свързал 1 непосредствено след инцидента и е дошъл на място – Б.. Този свидетел, който искаме да се разпита сега, е този, с който когато е на място се е свързал да го смени с ангажимента да вземе баба му от болницата и фактически докато говорят по телефона, той вижда, че нещо се случва на обекта и прекъсва разговора и хуква да види какво е. Водим свидетеля.
Прокурорът: Не възразявам срещу нито едно от исканията. Това са характеристични данни. Относно свидетеля – действително подсъдимият е посочил в своите обяснения, че е говорил по телефона с някой.
Адв. К.: Не възразявам.
СЪДЪТ, като се запозна с доказателствените искания на адв. Г. – защитник на подс.
С., представени в днешното съдебно заседание 3 бр. характеристики, имащи отношение относно събиране на характеристични данни за личността на подс. Х. С., издадени от еднолични собственик на „С. билд“ ЕООД, кмета на гр. Бяла и близък на С. и след като изслуша становищата на страните, намира, че така представените писмени доказателства са относими към настоящото производство и следва да бъдат приети, и приобщени.
По отношение на искането за събиране на гласни доказателства като се допусне разпит на лице, което защитата води като свидетел по делото и след като изслуша становищата на страните, съдът намира, че същото е основателно и следва да допусне до разпит свид. Х. Г. Х..
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото характеристики по отношение на подс. Х. С. от Г. Ш. – едноличен собственик на „С. билд“ ЕООД, от П. Н. – кмет на гр.
Бяла, обл. Варна, от Красимир Симеонов – познат на подсъдимия.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел лицето Х. Г. Х..
Съдът приканва свид. Х. да влезе в съдебната зала и пристъпва към снемане самоличността, и разпит:
Х. Г. Х. – на 32 г., българин, български гражданин, без родство със страните ЕГН **********, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
Свид. Х.: Познавам Х. от деца и сме в добри приятелски отношения.
За инцидент, който се е случил на обект на Х. С., знам. През 2017 г., мисля началото на декември, знам, че се е случило нещо на обект, на който Х. е работил. Сутринта около 10 часа бях вкъщи в гр. Варна, когато той ми звънна. Помоли ме да взема баба му П., П. – майка на майка му, от ВМА – беше настанена там не помня за какво, не беше по спешност.
Трябвало той да я вземе, но инцидентно се наложило да отиде до някакъв обект. Помоли ме 2 да свърша това за него, тъй като е на работа. Докато ми обясняваше откъде трябва да я взема, нещо се сепна и каза, че трябва да ми затвори и че ще ми звънне по-късно.
Аз с баба му се познавам от малък, намерих я във ВМА, взех я и я прибрах в дома му.
Тръгнах да му звъня по телефона да му кажа, че съм свършил работата, той не вдигна. Не помня кога се свързах с него – дали на същия или на друг ден, и му казах какво съм свършил. Той ми обясни защо е прекъснал разговора. Каза ми, че е бил на обект докато е бил в автомобила си, когато говори с мен по телефона. Всъщност с някакъв човек станал инцидент на обекта, някакъв човек бил паднал. Влязъл Х. в обекта, видял човека на земята, доколкото се сещам бил в състояние на гърч. Позвънил на 112, оказал му първа помощ, обърнал го на една страна, извадил му езика, после дошла и линейката. Това се сещам за конкретния случай.
Аз работя, като разследващ полицай и мисля, че мога да споделя на съда нещо, което считам, че би могло да е от значение. Присъствах като публика на административно дело на Амд. съд – Варна във връзка с акт на Инспекция по труда, която беше обявила С. като работодател на някое от лицата на обекта. При разпит на свид. С. с българско име С., при въпрос на защитата към него дали С. присъства в залата, С. беше категоричен, че С. присъства в залата и посочи мен.
Аз знам, че С. е свидетел по настоящото дело, защото от 2017г. насам аз съм приятел със С. и неведнъж сме обсъждали какво се случва с него. Знам, че С. е бил на обекта тогава и твърди, че работи с него, а не се познават. Доколкото ми е известно С. твърди, че познава С., а от този случай, в който ни обърка, е видно, че не е така. Затова го казвам – мисля, че е от значение.
На въпроси на адв. К.: Относно това, че С. е помогнал на пострадалия – казах го, тъй като той ми го е разказал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им същият беше освободен от залата.
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи съдебното следствие.
Адв. К.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Г.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Г.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед, както и другите документи, приложени към досъдебното производство имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
3
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови следствени действия, на основание чл.286 ал.2 от НПК председателят обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК СЪДЪТ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Считам, че от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че подс. Х. С. действително е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Причините за това са следните:
На първо място налице са някои обстоятелства, които са напълно безспорни по делото, като за тях не се спори от страна на защитата – въз основа на договор, сключен между възложителя Т. Т. и изпълнителя подс. Х. С. към 01.12.2017 г. подсъдимият е бих технически ръководител на строеж на жилищна сграда в с. Звездица, обл. Варна. В периода откакто е бил съставен този договор, на който подсъдимият става технически ръководител до 01.12.2017 г. не са съставени някакви документи, по силата на които подсъдимият да е престанал да бъде технически ръководител на въпросния строеж или пък някое друго лице да е било назначено и то да е технически ръководител.
На 01.12.2017 г. на въпросния строеж се е състоял инцидент, при който се е случило следното: А. Х. А. е загубил равновесие, при което е паднал от височина и вследствие на това падане, А. е ударил главата си, на която не е имало поставена каска. Вследствие на удара А. получил тежка черепно-мозъчна травма, вследствие на която травма 10 дни покъсно е настъпила смъртта. Причината, поради която вследствие на това, че е загубил равновесие А. и е паднал, е била, че не е било предотвратено падането на височина чрез поставянето на парапети или други съоръжения на мястото, където е паднал. А причината, поради която при падането на А., същият е получил черепно-мозъчна травма е, че на главата му е нямало поставена предпазна каска.
За установяване дали в случая се касае за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК е от значение преценката на няколко обстоятелства. Считам, че са следните: На първо място необходимо ли е било изобщо на въпросния строеж да бъдат взети мерки, целящи предотвратяването на падането от височина? На второ място – при положение, че е било необходимо да бъдат взети такива мерки, подс. Х. С., който е бил технически ръководител, знаел ли е, че не са взети такива мерки? А в случай, че подсъдимият не е знаел, че на строежа не са взети такива мерки, бил ли е длъжен да знае това? На трето място – когато на 01.12.2017 А. се е намирал на въпросния строеж, поради каква причина се е намирал там и точно какво е правил на строежа? От значение е също така дали на 01.12.2017 г. подс. С. е знаел, че А. се е намирал на строежа и дали е знаел какво прави там и дали на въпросната дата ако подс. С. е знаел, че А. се е намирал на строежа, е знаел, че същият не е разполагал с лични предпазни средства, в т.ч. с каска за глава?
4
Във връзка с обстоятелства, които считам, че са от значение за преценка дали е налице престъпление по чл.123 ал.1 от НК, може да бъде казано следното: на първо място считам, че категорично е било необходимо на въпросния строеж да бъдат взети мерки, целящи предотвратяване падане от височина. Във връзка с това, безспорно е, че към 01.12.2017 г. на строежа е било извършено следното: изцяло са били извършени изкопните работи, излят е бил фундамент, излята е била първа плоча и носещи колони, иззидани били част от външните стени. Тъй като на терена е била налице денивелация, първата плоча само в единия край е била на по-голяма височина, а в другия край – на по-малка. От значение е обстоятелството, че А. не е паднал от първата плоча, каквито твърдения бяха навеждани от страна на защитата. А. е паднал от тухления зид върху първата плоча, като падането се е случило, докато се е намирал върху тухления зид и е намествал гредите за кофража на следващата плоча. Безспорно А., преди да падне, се е намирал на височина, която е предполага обезопасяването на падането.
На второ място считам, че може да се направи категоричен извод, че на 01.12.2017 г.
С. в бил наясно, че на въпросния строеж не е предотвратено падането от височина. Това е така, тъй като към въпросната дата подсъдимият продължава да бъде технически ръководител на строежа, а в същото време от събрани гласни доказателства се установява, в т.ч. и от обясненията на самия подсъдим, се установява, че в деня на инцидента подсъдимият се е намирал на обекта. От показанията, които е дал свид. С. М. се установява, че на 01.12.2017 г. подсъдимият не само се е намирал на строежа, но е и давал и указания каква работа да се извърши. Искам да посоча, че показанията на свид. М. за мен лично са напълно последователни и логични и пример за това е, че това е единствения свидетел, чиито показания са останали напълно непроменени от самото начало на наказателното производство. Още при първите му разпити в хода на ДП и при последващите в хода на съдебното следствие, както и в очните ставки, твърди едни и същи обстоятелства.
Във връзка с падането от височина – дали е било обезопасено, считам, че при всички случаи, дори и да се приеме, че подсъдимия не е знаел, че на строежа не е обезопасено падането от височина, за което не са налице доказателства, но дори и да не е знаел, той е бил длъжен да е запознат с това обстоятелство. Това е така, тъй като съгласно съставените документи и най-вече съставения договор, подсъдимият е продължавал да бъде технически ръководител на строежа. Освен че съгласно договора между него и Т., подсъдимият е бил технически ръководител на строежа, не са били съставени някакви други документи, например сключен друг договор, съгласно които да е имало и друг технически ръководител наред с подсъдимия.