Решение № 487 от 15.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. ***, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова К.а при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К.а Гражданско дело № 20223110110749 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. С. К., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, чрез адв. Р. Д. - АК *** срещу „З.К.Л.И." АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" № ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на следните вземания, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „З.К.Л.И." АД по гр.д. № 3378/2014г. по описа на Районен съд гр. ***: сумата от 271.60 лева /двеста седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща заплатено от заявителя обезщетение в размер на 261.60 лева за причинени на л.а. „Рено", с ДК № В *** СХ щети от ПТП от 10.07.2010 год., причинено от длъжника, управлявал лек автомобил „Ситроен Ксантия", с ДК № В *** РМ, без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол и 10 лева - ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 17.03.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 125.00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2014г. по гр.д. № 3378/2014г. по описа на Районен съд гр. ***, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сума в общ размер на 396.60 лева, от които 271.60 лева /двеста седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляващи заплатено от заявителя обезщетение в размер на 261.60 лева за причинени на л.а. „Рено", с ДК № В *** СХ щети от ПТП от 10.07.2010 год., причинено от длъжника, управлявал лек автомобил „Ситроен Ксантия", с ДК № ***, без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол и 10 лева - ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 17.03.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 125.00 лева /сто 1 двадесет и пет лева/, сторени в заповедното производство разноски. По молба на ответното дружество и с разпореждане на съдебния изпълнител от 15.08.2014г. било образувано изпълнително дело № 9334 по описа за 2014г. на ЧСИ Н.М., район на действие Софийски градски съд, вписан в КЧСИ с рег.

№ ***. На 21.08.2014г. били наложени запори върху банковата сметки на ищеца, след която дата не били извършвани каквито и да било изпълнителни действия до подаване на исковата молба. Ищецът поддържа, че на 21.08.2016г. изпълнително дело било прекратено по силата на закона в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Възможността на ответното дружество да събере чрез принудително изпълнение вземането си била погасена по давност на 21.08.2019г. в хипотезата на чл.110 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че с връчване на запорните съобщения по изпълнително дело № 9334/2014г. по описа на ЧСИ Н.М. на 27.08.2014г. е прекъсната давността. На 28.08.2014г. по банкова сметка на съдебния изпълнител постъпила сумата от 33.80 лева, с което давността се прекъснала. В периода от 2014г. до 2020г. били правени опити за връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжника с нарочен опис и оценка на движени вещи на адреса му в гр. *** общо седем пъти, но нито една не била получена. Взискателят депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия с посочен способ на 09.08.2016г., 03.08.2018г. и 27.04.2022г., с което се прекъснала давността. Давността спряла да тече за периода от обявяване на извънредното положение -13.03.2020г. до отмяната му. Ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и прави искания по доказателствата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от З.К.Л.И. АД, е инициирано ч.гр.д. № 3378/2014г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. На 14.07.2014г. е издаден изпълнителен лист, който обективира задължението на Н. С. К. да заплати на З.К.Л.И. АД сумата от 271.60 лева /двеста седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща заплатено от заявителя обезщетение в размер на 261.60 лева за причинени на л.а. „Рено", с ДК № В *** СХ щети от ПТП от 10.07.2010 год., причинено от длъжника, управлявал лек автомобил „Ситроен Ксантия", с ДК № В *** РМ, без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол и 10 лева - ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 17.03.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата о т 125.00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

Посредством молба от кредитора, по описаното задължение на 15.08.2014г. е образувано изпълнително дело № 2014***0409334 по описа на ЧСИ № *** Н.М.. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.

С Разпореждане от 15.08.2014г., ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на длъжника на адрес в гр. ***.

На 21.08.2014г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника.

На 05.05.2016г. е насрочен опис на движимо имущество за 12.07.2016г.

2 в гр. ***

На 09.08.2016г. взискателят е поискал насрочване и извършване на опис на движими вещи на адрес на длъжника; запор на трудовото му възнаграждение и банковите му сметки.

На 05.01.2017г. е насрочен опис на движимо имущество за 29.03.2017г. в гр. ***.

На 08.08.2017г. е насрочен опис на движимо имущество за 10.10.2017г. в гр. ***.

На 01.03.2018г. е насрочен опис на движимо имущество за 10.04.2018г. в гр. ***.

С молба от 03.08.2018г. взискателят е поискал опис на движими вещи на адрес на длъжника; запор на вземанията му; запор, опис и продажба на МПС; възбрана и продан на недвижими имоти; запор на дружествени дялове.

На 11.09.2019г. е насрочен опис на движимо имущество за 11.11.2019г. в гр. ***.

На 18.09.2020г. е насрочен опис на движимо имущество за 30.11.2020г. в гр. ***.

На 27.04.2022г. взискателят е подал молба за извършване на действия за удовлетворяване на вземанията. Поискал и извършване на опис на движими вещи на адрес на длъжника; запор на вземанията му; запор, опис и продажба на МПС; възбрана и продан на недвижими имоти.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му.

3

Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.

Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.

В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.

В случая съдът намира, че от 26.06.2015г. /постановяване на ТР/ до следващата молба, с която е искано предприемане на изпълнителни действия от взискателя - 09.08.2016 г. - искане за извършване на опис на имущество на длъжника, запор на трудовото му възнаграждение и банковите му сметки, не са изминали повече от две години, поради което не е налице хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява по право, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Следващите молби от взискателя са от 03.08.2018г. и 27.04.2022г.

Доводите на ответника за прилагане разпоредбите от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020г.), съдът намира за основателни.

Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на 4 извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г., т.е. към 27.04.2022г., когато е подадена молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, не са изминали повече от две години.