Решение № 3893 от 06.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3893 гр. Пловдив, 06.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330104458 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Е. И. С., ЕГН **********, с адрес: ... против Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на дадено по потребителски договор и получено от ответниците без основание.

Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ....от 03.02.2022 г., по силата на който „Кредисимо“ EАД, предоставил на ищеца сумата от 305,12 лева. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, ищцата следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството АЙ ТРЪСТ ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2022 г. между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 150,00 лева, от която сума поради предсрочно погасяване на договора е заплатена сумата от 50,00лв., която счита за недължимо платена, поради недействителност на 1 договора за предоставяне на поръчителство и договора за потребителски кредит.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди също, че договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания предвидени в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, като по този начин не може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания.

Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било посочено как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/.

Твърди договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута опредЕ. с ПМС №426/2016г. Счита, че двете дружества са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД било „КРЕДИСИМО“ ЕАД и със сключването на договор за поръчителство се цели допълнителна печалба за кредитодателя, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че посочването в договора на размера на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Излага съображения, че разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД е неприложима в настоящия случай и че следва договорът да се прогласи за изцяло недействителен като бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство, счита същия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, като излага аргументи в тази посока. Счита, че е накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, тъй като превишавал предвидения размер на ГПР. Възнаграждението, което е платено по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включено в определения ГПР. Договорът не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост.

С оглед гореизложеното, моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, недължимо платена по Договор за потребителски кредит №....03.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лева, недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №....03.02.2022г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 305,12лева, при лихвен процент по кредита в размер на 39,18% и годишен процент на разходите в размер на 41,46%, както и че кредитът е предсрочно погасен. Не оспорва също и че ищцата е заплатила сумата 10,00 лева, която е разпредЕ. за погасяване на задължение за договорна възнаградителна лихва.

Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че за ищеца не било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно Общите условия на сключения договор кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен или необезпечен кредит. Оспорва твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл.19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил незадължителен и не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.

Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и последното не е страна по него. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че евентуалната недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, според която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД, не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията Не оспорва, че между ищеца и дружеството е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № ....03.02.2022 г. За така предоставената услуга е дължимо възнаграждение на поръчителя в размер на 94,02 лв., погасяването на което е разсрочено на 18 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че дължимото възнаграждение е в размер на 150,00 лева. Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 50,00лева, с която е погасено дължимото по гореописания договор възнаграждение за поръчител.

Излага, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че 3 кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е единствена възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство /в случай че бъде избран такъв/, се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че е платил на всеки от ответниците процесните суми въз основа на сочените договори, а в тежест на ответниците – да докажат наличието на валидно правно основание да получаване на процесните суми от всеки един от тях.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК , като безспорни и ненуждаещи се от доказване, съдът е отделил обстоятелствата, че: между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №..... от 03.02.2022 г. ; че по него е била предоставена сумата от 305,12 лева на ищцата; не е спорно обстоятелството, че кредитът е предсрочно изплатен и че ищцата е заплатила сумата от 10,00 лв. на „Кредисимо“ ЕАД, която е разпредЕ. за погасяване на задължение за договорна възнаградителна лихва.