Присъда № 136 от 14.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 8909/2021
- Вид
- Присъда № 136
- Подписан
- 14.06.2022
- В сила
- 20.02.2023
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 9 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда №136 от 14.06.2022 г. по НЧХД № 8909/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав
Производството по делото е образувано по депозирана от ЦВ. Г. СТ. срещу СТ. ЕМ. М. тъжба за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК за това, че на 10.10.2018 г. около 11.30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр.Нови Искър, пубично казали извършил нещо унизително за честта и достойнството на С. чрез израза: „Ти си луда като оная другата, ще те еба!”.
Със същата тъжба е повдигнато обвинение по отношние на М. за това, че на същата дата и място, се заканил с престъпление против личността на С. чрез израза: „Ще изпратя хора, които да ви изнасилят и строшат кокалите, ще те накарам да товариш и разтоварваш материали, докато ти се отлепят кокалите!”, като снимал С. с телефона си и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.
144 ал. 1 НК.
Съдът не прие за съвместно разглеждане ведно с наказателната отговорност на подсъдимия предявения с тъжбата гражански иск за сумато то 5 000 лв. при уточнение от повереника в с.з. от 30.03.2022 г., че със същият се претендират неимуществени вреди от престъплението по чл.144 ал.1 НК.
В съдебно заседание повереникът на ЧТ – адв. В.-САК и ЧТ ЦВ. Г. СТ. поддържат повдигнатите с тъжбата обвинения. Поверникът счита, че събраните в съдебното следствие доказателства по категоричен начин установяват, че подсъдимият е извършил и двете престъпления, за които е предаден на съд. Осигурените двама свидетели установяват фактологията такава, каквато е в тъжбата, като на инкриминираната дата благодарение на експертизата се установи, че подсъдимият със своя джип е влязъл на територията на въпросния пункт. Категорично с него не е била неговата съпруга и нейните показания обслужват защитната теза на подъдимия.
Все пак, ако съдът приеме, че тя е била по време на инцидента, то от показанията й се установи показването на среден пръсти, както и конфликт възникнал с ЧТ. Репликира защитата, че С. не е била длъжна да издава касова бележка, тъй като не е приела донесения от подсъдимия материал, като е преценила, че той не отговаря на изискванията на пункта. Предлага на съда да 1 признае подсъдимия за виновен и му наложите максимално наказание.
Претендира разноски.
ЧО ЦВ. Г. СТ. поддържа заявеното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия СТ. ЕМ. М. - адв. А пледира за постановяване на оправдателна присъда. Защитникът застъпва тезата, че изначално липсват обективните признаци, както на деянието по чл.144 ал.1 НК, така и на квалифицираната обида. Няма спор, че на процесната дата подсъдимият е бил в пункта за изкупуване на вторични суровини, за да предава такива. Бил е там със собственото си превозно средство, започнал е да разтоварва материла, като се е породил конфликт, който е бил породен основно от поведението на ЧТ, тъй като тя не е пожелала да му издаде документи. В тази връзка, защитата моли съда да кредитира показанията на неговата съпруга, която е очевидец, присъствала в пункта по време на случилото се. От нейните показания се установява, че е имало отношение на подсъдимия, но към сестрата на ЧТ, а не към нея лично.. Подсъдимият не е използвал посочените в тъжбата изрази, а ЧТ не е изпитала страх касаетно престъплението по чл.144 ал.1 НК, тъй като дори е ползвала мобилен телефон и е снимала подсъдимия. От друта страна, с репликата, която е обидила ЧТ че сестра й е луда, няма как да засегне личността на тъжителката, като ако съда приеме, че все пак е изречена, то следва да намери приложение чл. 9 НК – маловажен случай, тъй като макар и да осъществява признаците на деянието, се характеризира с ниска степен на обществена опасност.
Подсъдимият СТ. ЕМ. М. дава обяснения в насока, че конфликтът помежду им бил породен от обстоятелството, че ЧТ отказала да му даде касова бележка за материала, който той бил закарал в пункта. Той си натоварил материала обратно и си тръгнал, като въобще не са се случвали нещата, в които тя го обвинява.
В правото си на лична защита подсъдимият СТ. ЕМ. М. се солидаризира със становището на защитника си, а в правото си на последна дума заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Подсъдимият СТ. ЕМ. М., е роден на 09.04.1976 г. в гр.София . Живее в село Герман. Женен е и неосъждан. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Тъжителката ЦВ. Г. СТ. заедно със сестра си Мариана С. работят в Пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр.Нови Искър , ул.”Чавдар воевода” №56, стопанисван от „Сомедина 7” ООД гр.Нови Искър.
На дата 10.10.2018 г. около 11.30 часа подсъдимият М. посетил пункта, като с автомобил „Гранд Чероки” с рег.№СВ 34 13 АС докарал метални отпадъци /цветни/, около 200 кг. Бил наясно, че този пункт дава най-висока продажна цена на черни и цветни метали. Сам започнал да разтоварва отпадъците, за да бъдат претеглени на кантара, който се намирал в двора.
На работните си места в пункта били свидетелите ВСС и ВВН, и двамата общи работници, както и ЧТ С., която била касиер-приемчик.
С. за първи път виждала подсъдимия. Не одобрила материала, който той бил докарал и му казала, че трябва да си го вземе обратно. Ядосан от отказа й, М. започнал да й крещи: „Ти си луда като оная другата, ще те еба!”, като размахвал среден пръст. Под „оная другата”, подсъдимият имал предвид сестрата на ЧТ С. – Мариана, с която се бил виждал при предходно посещение в пункта.
След последвалия отказ на тъжителката да приеме металните отпадъци, подсъдимият следвало сам да ги натовари обратно в автомобила, което още повече го ядосало. М. отново се обърнал към тъжителката с думите: „Ще изпратя хора, които да ви изнасилят и строшат кокалите, ще те накарам да товариш и разтоварваш материали, докато ти се отлепят кокалите!”, като снимал С. с телефона си.
Уплашена от отправените й заплахи и обиди, тъй като същите били придружени със снимането й, в отговор С. също започнала да снима подсъдимия с камерата на телефона си.
След случилото се, подсъдимият си тръгнал от пункта, а С. била доста разстроена. Тя се обадила на някого по телефона молба да дойде друг човек да я замести на пункта, след което си тръгнала.
На дата 13.10.2018 г. бащата на ЧТ С. – ГИС, а впоследствие и самата тя сезирали началника на 02 РУ-СДВР за станалото. Била образувана пр.преписка №50119/2018 г. по описа на СРП. В хода на същата, от страна на бащата на тъжителката с протокол за доброволно предаване от 30.10.2018 г. бил представен диск със запис от камери на територията на пункта в гр.Нови Искър за процесната дата.
С постановление на прокурор от СРП от дата 26.11.2018 г. е отказано образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер и пр.преписка е прекратена, като прокурорът приел, че деянията предмет на 3 проверката се преследва по тъжба на пострадалия.
С. и ЧТ С. обжалвали това постановление, като същото било потвърдено като правилно и законосъобразно с Постановление от 21.12.2018 г. на прокурор от СГП.
Тъжителката С. депозирала в деловоството на СРС тъжба с вх.
№1025672/10.04.2019 г. и било образувано НЧХД №6172/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав.
На дата 11.11.2020 г. съдът постановил присъда, която била предмет на инстанционен контрол. Същата била отменена с Решение №260384/14.06.2021 г. по ВНЧХД №279/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Било образувано НЧХД №8909/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
По настоящото дело са изслушани свидетели, назначена е видеотехническа експертиза.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показания на свидетелите ВСС, ВВН /изцяло/, показания на свидетелката В. СТ. М. /частично/, обяснения на подсъдимия /частично/, постановления на СРП и СГП, заключение по назначена от съда видео-техническа експертиза, справка за съдимост на подсъдимия.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на свидетелите ВСС и ВВН. Същите потвърдиха, че на процесната дата са се намирали на работното си място, на работа била и частната тъжителка С., която изпълнявала задълженията си като касиер-приемчик. В тях влизало и задължението да прецени дали предаваните от клиентите цветни и черни метали отговарят на изисквания на пунка – дали са почистени от изолация, невключващи в себе си фолио и т.н.
На същата дата, пристигайки в пункта с автомобила си „Гранд Чероки” с рег.№СВ 34 13 АС подсъдимият докарал метални отпадъци /цветни/, с тегло около 200 кг. Обстоятелството, че на тази дата подсъдимият е посетил пункта се потвърждава и от заключението на видео-техническа експертиза.
Мартниски започнал да разтоварва отпадъците, които превозвал, за да бъдат те претеглени на кантара, намиращ се в двора на пункта.
Стайков и Николов са категорични, че М. бил сам, непридружаван от никого. В момента на разтоварването от автомобила, ЧТ С. излязла от 4 помещението /тип „фургон“/, в което седели приемчиците, в близост до кантара и се приближила към подсъдимия.
Виждайки материала, разтоварен от него, С. му заявила, че няма да приеме същия, тъй като не отговаря на изискванията. Ядосан от отказа й от факта, че трябва отново да товари всичко обратно в автомобила, подсъдимият започнал да крещи на ЧТ, че е луда, като оная другата, /визирайки сестра й/, както и, че ще я ебе. Заплашил я, че ще изпрати хора, които да изнасилят и двете, да им строшат кокалите, като през това време я снимал с мобилния си телефон, показвал й среден пръст. Заявил също, че ще я накара да товари и разтовари материали, докато й се отлепят кокалите, имайки предвид тежестта на металите отпадъци, които вече разтоварил и усилията, които ще му коства връщането им обратно в автомобила.
Всичко това било възприето от двамата свидетели В. С.
Стайков и ВВН, които били на недалеч от кантара, респ. от страните по делото. Свидетелите не чули страните да спорят за някакъв отказ на С. да издаде документ за материала на подсъдимия, в каквато насока са обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга. Свидетелите заявяват, че такъв документ принципно се издава само при приет материал от касиера, а С. въобще не одобрила този на подсъдимия.
Свидетелите са категорични също, че и друг път се е случвало ЧТ С. да не приема метални отпадъци на клиенти, когато не са отговоряли на изискванията на пункта, т.е., това не е било нещо необичайно и лично насочено към подсъдимия. Едновременно с обидите и заплахата, свидетелите установяват, че подсъдимият й показвал среден пръст, а после я снимал с телефона си, тя него - също.
След случилото се, подсъдимият си тръгнал от пункта, а С. била доста разстроена. Тя се обадила на някого по телефона, /свидетелите не разбрали на кого/, с молба да дойде друг човек да я замести на пункта, след което си тръгнала.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, кореспондиращи помежду си и намиращи опора в останалия доказателствен материал, вкл. и заключението по изготвената СВТЕ.
Свидетелите депозират показания относно обстоятелства, които лично са възприели, а именно пристигането на подсъдимия в пункта, което се потвърждава и от заключението на СВТЕ, факта, че приемчик-касиер на място е била именно ЧТ, а не сестра й или друго лице, обстоятелството, че подсъдимият е започнал да разтоварва цветни метали, които искал да предаде на пункта, отказа на ЧТ да приеме същия като неотговарящи на изискванията, изречените обида и заплаха по отношение на тъжителката от страна на подсъдимия, вкл. показването на среден пръст, факта, че подсъдимият е снимал с телефона си С. и тя него също.
Що се отнася до показанията на свидетелката В. СТ. М., съдът следва да 5 прецени същите с оглед заинтересованноста й от изхода на делото, поради факта, че е съпруга на подсъдимия.
Свидетелката М. твърди, че е придружавала съпруга си на процесната дата в пункта за предаване на внорични суровини в гр.Нови Искър, като била седнала на задна седалка на джип „Чероки” и придържала метална шина, за да не пробие покрива на автомобила. Заявява, че пристигайки в пунка, тя въобще не е слизала от автомобила. Слязъл само съпруга й, който отворил капака на багажника и започнал да разтоварва, като попитал служител в пункта: „Тази лудата тука на кантара ли е?“, като след тези думи, се появяла ЧТ, която му изкрещяла: „Защо обиждаш сестра ми?”, като поради тази обида тя отказала да приеме материала, който подсъдимият бил донесъл.