Решение № 708 от 16.05.2018, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5411/2017
- Вид
- Решение № 708
- Подписан
- 16.05.2018
- В сила
- 16.06.2018
- Състав
- БИЛЯНА ВЕЛИКОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Плевен, 16.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 17.04.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 5411 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното Искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр.чл. 86 от ЗЗД и вр. с чл. 17.5 от ОУ на„А.Т.Е.Г.“ АД.
Предявена е искова молба от „А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК ********* срещу Н.И.В., в която се твърди, че на 09.11.2015 г. между ищеца и ответницата е сключен договор за кредит № 103981 чрез средствата за комуникация от разстояние, във формата на електронен документ и правоотношението се е реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на ищеца. Твърди се, че сключването на договора било извършено по инициатива на кредитополучателя – ответницата чрез попълване на заявка за кандидатстване на уебсайта на ответника. В заявката ответника е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност и е посочил, че желае да получи заема чрез системата и „еРаy.bg“, която представлява електронна система за разплащания. В края на заявката ответника е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с общите условия на ищеца. Твърди, че след подаване на заявката за кандидатстване ответницата е получила пин код под формата на кратко електронно съобщение – есемес на посочения от нея телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С тях се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявка за кандидатстване. Твърди се, че ответницата е потвърдила заявката, активирайки линка и въвеждайки пин кода на заявката, като е потвърдила искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката. Твърди се, че след успешното потвърждаване ищецът е одобрил ответницата за искания от нея кредит, изпратил е на електронната и поща договор за кредит № 103981 заедно с Общите условия и два броя линка – „Приеми договора“ и „Откажи договора“. Твърди се, че ответницата е активирала линка „Приеми договора“. Твърди се, че съгласно сключения между страните договор за паричен заем в размер на 300 лв. ответницата е получила тази сума на 09.11.2015 г. в микро сметка в системата „еРаy.bg“. Твърди се, че кредитът е следвало да бъде върнат в срок от 30 дни до 10.12.2015 г. На 10.12.2015 г. ответницата се възползвала от правото си да рефинансира главницата по кредита като за тази цел ищецът и е отпуснал нов кредит с главница в размер на 300 лв. За целта бил сключен нов договор между страните № 107931 от 10.12.2015 г. и анекс № 103981 – А към договор за кредит № 103981.
Съгласно договора от 10.12.2015 г. ответницата се задължила да върне главницата по кредита в размер на 300 лв. заедно с уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 10,25 лв. в срок от 30 дни. Съгласно т.1.7 от договора за кредит най-късно до края на следващия ден считано от сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да представи на кредитора следните обезпечения: а/ банкова гаранция или б/поръчителство на поне две физически лица. Съгласно т.3.3 при неосигуряване на обезпеченията, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 2,59 лв. на ден за периода на неизпълнението. Ищецът твърди, че ответницата не е представила надлежно обезпечение през целия срок на ползване на кредита – 29 дни, поради което дължи неустойка в размер на 75.11 лв. Твърди, че съгласно общите условия ответницата дължи и такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече погасителни вноски по кредита на падеж съгласно тарифа на ищеца. Твърди, че таксата за администриране на просрочен кредит съгласно действащата към момента тарифа е в размер на 120 лв. Моли съда да установи, че ответницата му дължи съгласно договор за кредит № 107931 от 10.12.2015 г. и приложимите към него ОУ: главница в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на главницата; лихва за ползването на кредита в размер на 10,25 лв. за периода от 10.12.2015 г. до 09.01.2016 г.; неустойка съгласно т.3.3 от договора в размер на 75.11 лв. за периода 11.12.2015 г. до 09.01.2016 г. ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното плащане; такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 120 лв. ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното плащане на главницата. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Ответницата счита, че искът е допустим, но неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен. Твърди, че ищецът не представя доказателства за превеждане на сумата по договора, а е приложена разписка за извършено плащане, която се отнася за друг договор, който не е предмет на делото. Счита, че процесния договор може да послужи за доказателство, че са налице две волеизявления, които съвпадат, но е и за разписка за получаване на договорената сума. Счита, че представения договор не притежава задължителния минимум съдържание по чл.11 от ЗПК – няма дата на сключване, няма подписи, няма предварителна информация относно посочения размер на задължението. Счита, че чл.1, т.9 от договора е недействителен и го оспорва като заявява, че ниския размер на заемната сума не предполага предвиденото обезпечение, а също и краткия срок на действие на договора. Счита, че са поставени условия, които кредиторът изначално знае, че няма да бъдат изпълнени и е налице нищожност поради несъответствие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Същевременно заявява, че неустойката е нищожна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, и че неустойката е необосновано висока. Позовава се и на чл.21, ал.1 от ЗПК. Заявява, че не се установява идентичност между автора на електронното изявление и титуляра на електронното изявление, както и получаване на заемната сума в собственост от същото лице.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 3151/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 04.05.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за следните суми: главница в размер на 300.00 лв.; лихва за ползване на кредита в размер на 10.25 за периода от 10.12.2015г. до 09.01.2016г.; неустойка в размер на 75.11 лв. за неспазено задължение по предоставяне на обезпечение съгласно т.3.3 от договора за кредит; такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 120.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане както и направени деловодни разноски: 25.00 лв. – внесена държавна такса и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 2043/5.5.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено на 13.06.2017г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 13.07.2017г., той е за сумите, включени в издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Видно от представения по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние № 103981, ищецът е предоставил потребителски кредит на ответницата в размер на 300лв., като срокът на кредита е 30 дена и започва да тече от датата на изпращане на сумата по кредита. От разписката за извършеното плащане от 09.11.2015г. /лист 16/ и удостоверение на „Изипей“ АД /лист 76 от делото/, се установява,че на 09.11.2015г. чрез системата „Изипей“ АД е изплатен паричен превод с наредител „А.Т.Е.Г.“ АД и получател Н.И.В.. Преводът е бил в размер на 300 лв. и с основание „по договор за кредит № 103981“, изплатен е на каса на „Изипей“ АД на посочен адрес в град Плевен. Към този договор за кредит е сключен анекс № 103981-А, който видно от т.2.5 от анекса е от дата 10.12.2015 г. На тази дата страните са се споразумяли, че получения кредит по договор № 103981 в размер на 300 лв., е с краен срок за издължаване 09.12.2015 г. и по него е дължима редовна главница в размер на 300 лв. С анекса страните са се споразумяли ищецът да предостави на ответницата нов кредит в размер на 300 лв., който съгласно т.6 се предоставя за изплащане и погасяване на всички непогасени дължими и изискуеми погасителни вноски, включително и всички други текущо начислени суми. Уговорено е, че срокът на новия кредит също е 30 дни и започва да тече от датата на анекса.
Уговорени са обезпечения по новия кредит в т.9-т.11 и в т.13, като съгласно последната, при необезпечаване на кредита, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 0 лв. на ден за всеки ден от периода на договора. Заедно с този анекс е сключен договор за кредит № 107931 между същите страни, който в изпълнение на анекса е сключен отново за сумата от 300 лв. при уговорена годишна лихва за ползване на кредита в размер на 10.25 лв. С този договор за кредит са възпроизведени изискванията за предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечения – банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В т.3.3. от този договор обаче е уговорено, че при неосигуряване на обезпечение на кредита, кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка в размер на 2,59 лв. на ден за първия ден от периода и 2,59 лв. за всеки следващ ден. По делото са представени и Общите условия на ищеца, приложими към договори за потребителски кредит „Кредит до заплата“. В т.17.5 от тях е посочено, че кредитополучателя заплаща на кредитора такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на кредитора. Посочено е, че тази такса служи за покриване на административните разходи на кредитора, свързани с извършваните от него действия по събиране на изискуемите просрочени плащания по договора за кредит. Посочено е, че размерът на таксата може да бъде променян едностранно от кредитора при съществена промяна на разходите, и че кредитора уведомява кредитополучателя за промяна на размера на таксата чрез поставяне на съобщения на интернет страницата с указания за датата на влизане в сила на новия размер на таксата. Тарифа към датата на забавата не е представена по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно производство, по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим. Вземането на ответника се основава на твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние. В чл. 6 ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2.
Разпечатката съдържа 13 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80922681-7734-4a65-b8cd-89a5c6761545