Решение № 1067 от 21.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Варна, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110201392 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Н. Р. К. ЕГН**********, депозрана чрез адв.Ж. Г., против НП №23-0442-001548/ 25.01.2024г. на Началник сектор към ОД на МВР- Варна-Четвърто РУ, с което на въззивника са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС” за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, оспорва се фактическата обстановка и се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Б., надлежно преупълномощен от адв.Ж. Г. и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по 1 същество моли НП да бъде отменено,като неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсвали доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила и в този смисъл липсвало виновно поведение.Освен горното се приема, че има противоречие между АУАН и НП, тъй като в АУАН било посочено, че управляваният автомобил е собственост на лице, различно от жалбоподателя, а в НП било посочено, че въз.К. е управлявал собственият си лек автомобил и се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява в с.з. , като се депозира писмено становище НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, излагат се аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 11.09.2023г. въз.К. закупил от Х.Х. лек автомобил „Ауди" A3 с per.

№ В 1128 ТС. За извършената сделка бил съставен договор за покупко продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача.

На същата -11.09.2023г., по служебен път, нотариусът, пред който била изповядана сделката, уведомил органите на МВР за промяната в собствеността на лек автомобил „Ауди" A3 с per. № В 1128 ТС и им изпратил копие на сключения договор. В автоматизираната система на МВР бил вписан Н. К. като предстоящ собственик на автомобила.

След покупката на автомобила, новият собственик Н. К. не изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването на МПС-то да посети Сектор „Пътна полиция" по своя постоянен адрес (при ОД МВР Варна) и да заяви административна услуга по пререгистрация на автомобила и издаване на ново свидетелство за регистрация на МПС при променените данни за собствеността му. След изтичане на двумесечния срок, в който въз. К. бездействал и не посетил Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Варна, на 13.11.2023г. на основание чл.143, ал.15 ЗДвП органите на МВР служебно прекратили регистрацията на лек автомобил „Ауди" A3 с per. № В 1128 ТС.

На 09.12.2023г., около 02,22часа, въз.К. управлявал лекият автомобил 2

„Ауди" A3 с per. № В 1128 ТС по ГП 1-9 в посока гр. Бургас, като в мест.

„Харамията" бил спрян за проверка от свидетелите К. и Н. - служители на 04 РУ Варна, изпълняващи служебните си задължения като автопатрул 495 на територията на Участък Белослав и Аврен.

Полицейски служители извършили проверка на водача и автомобила, при което установили, че управляваният от Н. К. лек автомобил „Ауди" A3 с per. № В 1128 ТС бил със служебно прекратена регистрация, считано от 13.11.2023г. Предвид горното св.Н. съставил АУАН Серия GA №836171 против Н. К. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.Съставеният АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

В последствие съставеният АУАН и материалите по образуваната във връзка с него преписка били изпратен на ВРП но с постановление на ВРП от 22.01.2024г. било отказано образуването на ДП, тъй като прокурорът приел, че въззивникът не е осъществил състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК поради липса на умисъл за извършване на това деяние и материалите били изпратени на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна за преценка относно предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП.Предвид горното, въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, на 25.01.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В с.з. се приобщиха и материалите от преписката на ВРП, касаещи настоящия казус, от които е видно, че в действителност на посочената по-горе дата въззивникът е придобил процесното МПС и в законоустановения срок не го е регистрирал.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.Н. и К., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с приетата за установена фактическа обстановка и приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира писмени доказателства, приобщени по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на свидетелите Н. и К., дадени в съдебно заседание, писмените доказателства по преписка на ВРП № 995/24г., заповеди и от останалите писмени доказателства по делото.

3

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Съгласно приложената и приета от съда заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете за съставяне на АУАТ и издаване на НП.

Двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са дата и място на извършване на нарушението,обстоятелства, при които същото е извършено, доказателства, които го потвърждават, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока, касаещи ограничено право на защита на нарушителя.В действителност в АУАН е посочено, че автомобилът е собственик на Х.Х., а в НП е посочено, че въз. К. е управлявал собственият си лек автомобил, но видно от доказателствата по делото, именно поради неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя да заяви административната услуга по пререгистрирането на автомобила, който е придобил въз основа на договор за покупко-продажба, в системите на сектор ПП, като собственик, към датата на нарушението, все още фигурира лицето Х.Х., а жалбоподателят, който е бил реалният собственик фигурира като предстоящ собственик, а АУАН е бил съставен въз основа на данните след направена справка, още повече, че ЗАНН дава възможност на АНО да издаде НП и при нередовност на АУАН, стига по безспорен начин да са установени нарушението, нарушителят и неговата вина, какъвто е настоящият казус.Спор, че въз. К. е придобил процесното МПС въз основа на договор за покупко продажба и че в срок не е изпълнил задължението да пререгистрира това МПС по делото няма, поради което съдът намира, че нарушителят е имал достатъчна възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира правото си на защита.

Срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства и да 4 събира допълнителни доказателства, поради което и в тази насока не се констатират съществени нарушения на нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Приетата за установена фактическа обстановка не е изолирана от доказателствата по делото, поради което не би могла да се приеме за необоснована и не кореспондираща със събраните по делото доказателства.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В настоящия случай ангажирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя е обусловено от въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение на приобретателя на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. При неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система.

С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 11.09.2023г. жалбоподателят е придобил процесният лек автомобил, като в едномесечен срок не е заявил за регистриране промяната в собствеността, поради което на 13.11.2023 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Въпреки това на 09.12.2023г. в гр. Варна, жалбоподателят управлявал процесното МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. В тази насока са всички приобщени по делото и кредитирани от съда доказателства5 писмени и гласни.

Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила. В разпоредбата на чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е регламентирано извършването на служебно прекратяване на регистрацията на ППС. Същевременно в хипотезата на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП, уредена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата, не е предвидено задължение за уведомяване на приобретателя. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган, поради което не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията, доколкото законодателят не им е вменил такова задължение. Предвид горното не може да бъде споделено и възражението, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателя виновно, поради липсата на умисъл.

Съобразно чл.

7, ал.

1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такава изрична разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 3, пред., 1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя. Действително липсата на знание от страна на жалбоподателя за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила изключва умисъла, но не и непредпазливостта, като форма на вината, която всъщност е налице. Това е изводимо от задължението му, като водач на МПС да познава приложимите в случая разпоредби на чл. 145, ал. 2, чл. 143, ал. 15 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.