Решение № 204 от 19.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

СИЛВИЯ ПАНТЕЛЕЕВА при участието на секретаря Рефузе Як. Стоянова в присъствието на прокурора Т. П. К. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ПАНТЕЛЕЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264100600188 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 34/05.11.2025 г. по НОХД № 637/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, съдът е признал подсъдимия Р. Г. А., роден на *** г. в гр. Г. О., български гражданин, с постоянен адрес гр. Г. О., ул. „***“ № *** и настоящ адрес гр. Г. О., ул. „***“ № ***, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, ЛК № ********* за виновен в това, че в периода от месец ноември 2021 г. до месец февруари 2024 г. включително, в гр. Г. О., съзнателно не изпълнил задължението си да издържа свой низходящ – сина си Р. Р. А., ЕГН **********, роден на ****** г., чрез неговата майка и законен представител П. Р. Ц. ЕГН ********** от гр. Г. О. в размер на повече от две месечни вноски, след като бил осъден със Спогодба от 21.01.2020 г. по гражданско дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязла в сила на 29.01.2020 г. и Решение № ***/30.08.2022 г. по гражданско дело № ***/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в сила на 28.09.2022 г., а именно 9 месечни вноски за периода от месец декември 2021 г. до месец август 2022 г. включително в размер на всяка по 153 лв. в общ размер 1377 лв., месечна вноска за месец септември 2022 г. в размер на 158,70 лв., 17 месечни вноски за периода от месец октомври 2022 г. до месец февруари 2024 г. включително, всяка по 210 лв., в общ размер 3570 лв. и част от издръжката за месец ноември 2021 г. в размер на 136,27 лв. или общо 1

27 броя месечни вноски за периода от месец декември 2021 г. до месец август 2022 г. включително и една частична вноска за месец ноември 2021 г. в общ размер на 5241,97 лв., поради което и и на основание чл. 183, ал. 1, във вр. с чл. 54 и чл. 36 НК е осъден на „пробация“, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, чрез едновременно налагане на следните пробационни мерки: 1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично, за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА; 2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител в пробационната служба, на чиято територия е настоящия адрес на осъдения, за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият А. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Велико Търново направените на досъдебното производство разноски в размер на 200 лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати по сметка на РС - Горна Оряховица направените в съдебното производство разноски в размер на 80 лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия Р. А., чрез адв. П. П., в качеството му на защитник на подсъдимия. Във въззивната жалба и допълнението се заема становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, като моли същата да бъде отменена. Счита, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не са приобщени справки по водените срещу подсъдимия изпълнителни дела, от които се установява, че същият не притежава движимо или недвижимо имущество и е в обективна невиновна невъзможност да изпълнява задълженията си за издръжка, съответно не е налице субективната страна на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК. Излага доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което се изисква не само пряк умисъл, но и допълнителна цел – съзнателно деецът да не изпълнява задължението си за издръжка. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият А. не разполага с движимо или недвижимо имущество, не получава доходи и към момента на извършване на деянието не е можел да работи поради извършена медицинска интервенция. Твърди, че след като е започнал работа през м. април 2025 г., цялото му трудово възнаграждение се удържа на основание чл. 446 ГПК по образуваните изпълнителни дела. Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият А. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти. По делото е приобщена справка изх. № ***/ 13.07.2026 г. от 2

Съдебноизпълнителна служба при Районен съд-Г. О. относно 2 броя образуван и изпълнителни дела с длъжник Р. Г. А. с предмет на изпълнение „заплащане на издръжка“, изискана от състава на съда.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на депозираната въззвина жалба и допълнението към нея. Счита, че обвинението е доказано и първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като моли да бъде потвърдена. Намира доводите на подсъдимия и неговия защитник за неоснователни, като посочва, че всеки един от тях е подробно обсъден в първоинстанционния съдебен акт и е основателно отхвърлен. Изложени са подробни мотиви, анализирани са доказателства, поради което счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия адв. П. счита, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, доколкото е налице неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че в хода на ДП и от събраните по делото в първата инстанция писмени и гласни доказателства, се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият не е осъществил от субективна страна визираното в обвинителния акт престъпно деяние, тъй като не притежава никакво имущество, а към инкриминирания период същият е безработен. Счита, че подсъдимият е бил в обективна невиновна невъзможност, а след започване на работа му се удържа цялата работна заплата за погасяване на дължимата издръжка. Посочва, че по делото е установено, че децата на подсъдимия живеят при него и извън режима на лични отношения, който е определен, като издръжката не представлява само плащане на определена сума, а и грижа, която полага всеки родител. Заявява, че в чл. 183, ал. 1 НК законодателят е посочил освен пряк умисъл и специална цел - съзнателно да не изпълнява задължението си. Счита, че в случая не е налице специалната цел подсъдимият съзнателно да не е изпълнил задължението си за издръжка, тъй като е бил в обективна невъзможност да плати поради липса на средство, имущество и претърпяна операция.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба е процесуално допустими като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите, като са приобщени писмените доказателства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния 3 съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното преповтаряне. Собственият анализ на доказателствените източници, направен от въззивния съд не доведе до промяна на установените от първата инстанция фактически положения, като се налага известно детайлизиране с оглед направените пред настоящата инстанция възражения, при което настоящият съдебен състав намери следното:

Подсъдимият Р. Г. А. е роден на *** г. в гр. Г. О. , български гражданин, с постоянен адрес гр. Г. О., ул. „***“ № *** и настоящ адрес гр. Г. О., ул. „***“ № ***, със средно образование, неженен, не е осъждан.

През 2011 г. Р. Г. А. съжителствал с П. Р. Ц., като от съжителството им на ****** г. се родило детето Р. Р. А., ЕГН **********. През 2019 г. Р. А. и П. Ц. се разделили. П. и детето Р. се преместили на адрес гр. Г. О., ул. „***“ № ******. Р. Г. А. бил осъден със Спогодба от 21.01.2020 г. по гражданско дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд - Г. О., влязла в законна сила на 29.01.2020 г. да изплаща месечна издръжка за детето си Р. Р. А. в размер на 153 лева. По предявен иск от П. Р. Ц. за увеличение на присъдената издръжка било образувано гражданско дело № ***/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като с решение № *** от 30.08.2022 г. по гражданско дело № ***/2022г. по описа на Районен съд - Г. О., влязло в сила на 28.09.2022 г. Р. Г.

А. бил осъден да изплаща месечна издръжка в размер на 210 лева на детето си Р. Р. А., чрез неговата майка и законен представител П. Р. Ц..

От показанията на св. П. Р. Ц. и заключението на назначената съдебноикономическа експертиза, с направените от вещото лице уточнения в проведеното на 21.05.2025 г. съдебно заседание се установява, че в периода от месец ноември 2021 г. до месец февруари 2024 г. включително подсъдимият бездействал и не платил дължимата за детето Р. издръжка, както следва: 9 месечни вноски за периода от месец декември 2021 г. до месец август 2022 г. включително в размер на всяка по 153 лв. в общ размер 1377 лв. /съгласно Спогодба от 21.01.2020 г. по гражданско дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд - Г. О., влязла в законна сила на 29.01.2020 г./, месечна вноска за месец септември 2022 г. в размер на 158,70 лв. /съгласно Спогодба от 21.01.2020 г. по гражданско дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд - Г. О., влязла в законна сила на 29.01.2020 г. и решение № *** от 30.08.2022 г. по гражданско дело № ***/2022г. по описа на Районен съд - Г. О., влязло в сила на 28.09.2022 г./, 17 месечни вноски за периода от месец октомври 2022 г. до месец февруари 2024 г. включително, всяка по 210 лв. /съгласно решение № *** от 30.08.2022 г. по гражданско дело № ***/2022г. по описа на Районен съд - Г. О., влязло в сила на 28.09.2022 г./, в общ размер 3570 лв. и част от издръжката за месец ноември 2021 г. в размер на 136,27 лв. /съгласно Спогодба от 21.01.2020 г. по гражданско дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд - Г. О., влязла в законна сила на 29.01.2020 г./ или общо 27 броя 4 месечни вноски за периода от месец декември 2021 г. до месец август 2022 г. включително и една частична вноска за месец ноември 2021 г. в общ размер на 5241,97 лв.

От приобщените по делото писмени доказателства от ДП – писмо на СИС при РС - Горна Оряховица изх. № 10437/29.09.2023 г., писмо на Община – Г. О. изх. № РД ******/05.10.2023 г., справка от Служба по вписванията Горна Оряховица изх. № ***/03.10.2023 г., писмо на ТД на НАП – Велико Търново изх. № ***/13.10.2023 г., писмо на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица № *********/02.10.2023 г., Докладна записка рег. № ***/04.10.2023 г. на мл. инспектор Л. Б. и изисканите от съда и приобщени писмо изх. № ***/23.09.2025 г. от СИС при РС - Горна Оряховица с приложени копия от справки за доходи и имущество по изпълнително дело № ***/2022 г. и изпълнително дело № ***/2022 г., се установява, че за периода от месец ноември 2021 г. до месец февруари 2024 г. включително Р. Г. А. не е работил по трудово правоотношение, няма данни за подавани данъчни декларации по ЗМДТ, няма извършвани разпоредителни сделки и начислени и платени местни данъци, не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания в АВ, няма данни за регистрирани трудови договори и за осигурителен доход, не е подпомаган от Дирекция "Социално подпомагане" Горна Оряховица, не притежава МПС, няма данни за банкови сейфове, не е пенсионер, т.е. няма данни за доходи и имущество. Р. Г. А. работи по сключен на 17.03.2025 г. трудов договор с „Надежда – 91“ АД. Има още две малолетни деца – близнаците В. Р. А.., ЕГН ********** и К. Р. А.., **********, на които също дължи издръжка. В СИС при РС - Горна Оряховица са образувани изпълнително дело № ***/2022 г. с взискател П. Р. Ц. за издръжка за детето Р.